четвъртък, 20 април 2017 г.

Интервю с Александра Олива // Inteview with Alexandra Oliva

     Please scroll down for the English version. :)


Интервю с Александра Олива 
- авторката на "Последен в мрака"
Здравейте! Тук съм с интервю от Александра Олива - авторката на "Последен в мрака", която беше много мила и отзивчива и има огромните ми благодарности за това.
Хайде да минем към съществената част. :)

Кога започна да четеш за удоволствие? Коя беше Книгата, която те накара да се влюбиш в четенето?
Аз чета за удоволствие откакто се помня, но ако трябваше да избера Книгата, тя щеше да бъде "Мечът на Шанара" на Тери Брукс. Големият ми брат я беше взел от библиотеката, когато бях на седем-осем и щом я прочете, прочетох я и аз - на тази възраст обичах да правя, каквото правеше и той. Заобичах я! През следващите няколко години не можех да се наситя на този свят. Вкусовете ми като читател се промениха с годините, но книгите за Шанара винаги ще имат специално място в сърцето ми не само, защото ги харесвах толкова много като дете, но и защото те бяха първите книги, които ме накараха да искам да бъда писателка.

Кога осъзна, че искаш да си писателка?
Като бях дете и четях научна фантастика и фентъзи. Докато растях често отивах в гората за да пиша истории и винаги държах купчина тетрадки до леглото ми. Беше ми ясно от много ранна възраст, че писането трябва да бъде част от живота ми.

Какво мислиш, че прави една история добра?
Лично аз се оглеждам за истории, които са вълнуващи, добре написани и отхвърлящи статуквото по някакъв начин. Обичам да бъда изненадана и харесвам реални герои с недостатъци, които не са изцяло добри или зли, но съдържат контрастиращи и противоречащи черти - също като голяма част от нас в реалния живот. Други читатели имат различен вкус, разбира се. Някои се наслаждават на статуквото и искат обикновени герои. Има повече от един начин за писане на добра история.

Кои са любимите ти книги?
Трите, които често споменавам са "Посланическото градче" от Чайна Миевил, "Слепота" от Джос Сарамаго и "Проходът" от Джъстин Кронин. Открих тези книги, когато бях в период, в който се опитвах да разбера дали има място за мен като професионален писател. Тогава получавах доста обратна връзка, казваща ми, че ако историята има някакъв жанров елемент в себе си, просто да следвам статуквото и да не се тревожа да се опитвам да направя стила на писане силен. Имаше го това усещане, че "жанр" и "литература" са взаимно изключващи се понятия. За щастие това се промени през последните години, но тези три книги ме окуражиха, че има място за новели, разчупващи жанра, които оставаха фокусирани и върху сюжета и върху езика, вместо само върху едното или другото.

Хайде да поговорим за "Последен в мрака". Как се роди идеята за тази книга?

Не помня къде точно бях, когато се случи, но вървях и внезапно ме осени: Какво, ако някой участва в риалити шоу, когато идва краят на света и тя си мисли, че всичко е част от шоуто? Работих по друга новела тогава, но веднага разбрах, че това щеше да бъде следващият ми проект. Мисля, че идеята за края на света ми дойде, защото винаги съм се наслаждавала на антиутопични, апокалиптични и разкази за оцеляване и винаги съм искала да напиша такъв, но първо трябваше да сътворя нещо, което да бъде само мое. А риалити страната на историята, мисля че беше в резултат от вездесъщността на формата. Дори да не го гледаш активно, риалити телевизията е навсякъде. Част от подсъзнанието ми трябва да е направила връзката за да осъзная колко забавно би било да изследвам контраста между скалъпената за телевизията ситуация за "оцеляване" и тази, в която някой наистина се бори за живота си.


Как се подготви за писането на книгата?
Започнах веднага да изкарвам идеите на листа, експериментирайки с вида на потенциалния апокалипсис, който да използвам като катализатор и типа риалити шоу, който исках да използвам като обстановка. Когато всичко започна да се свързва, също така, се записах на интензивен двуседмичен курс за оцеляване в Юта за да придобия някои от уменията, които щяха да са нужни на героите.

Използва ли определени прототипи докато създаваше героите или са изцяло художествена измислица?
Разпределянето на роли и наименоването на участниците е преднамерено потвърждение и проучване на стереотипи. Докато гледах някои от тези шоута забелязах, че вместо да има голямо разнообразие, разпределянето на роли често изглеждаше сякаш съзнателно използваше и окуражаваше стереотипите.
Сред другите неща, аз исках да играя с това и да проследя как може да се чувства добре развит, сложен герой, който е бил притиснат да изобразява точно определен тип.

Според GoodReads сега работиш по нова книга. Какво можеш да ни кажеш за нея?
Все още не споделям подробности, но е самостоятелна новела, която няма пряка връзка с "Последен в мрака". Нов свят, нови герои, но може би няколко общи теми.

Четеш ли ревюта на твои книги? Как се справяш с отрицателните и положителните?
Всички ми казваха да не ги чета, но следването на този съвет е почти невъзможно. Вече не чета много читателски ревюта, но когато започнаха да излизат първите не можех да се въздържа и всеки път, когато виждах професионално ревю го четях. Не съжалявам. Някои от ревютата бяха красиви и чувството е наистина чудесно, когато читателят разбира и оценява това, което се опитваш да направиш като писател. А за негативните ревюта - те могат да бъдат безпощадни, но не съм се заела с написването на книга, която да удовлетвори всеки читател и би било абсурдно някак си, случайно, да успея да го постигна. Вкусовете се различават и книгата не е за всеки и това е добре. 


Имаш ли някакви съвети за хората, които искат да станат писатели. Ако да, какви са те?
Ще повторя това, което почти всеки писател би казал: четете много. И докато четете анализирайте историята и изреченията. Кое ви харесва и защо? Кое не ви харесва и как то би могло да бъде направено различно? Също мисля, че е важно да намерите партньори за критика и да се научавате как да приемате конструктивна критика. Първата ви чернова няма да бъде перфектна. Наложително е да бъдете отворени за повторно преглеждане - много преглеждане.

Какво мислиш за България и какво би споделила с българските читатели?
Основната ми връзка с България е картина, която имам в дома си. Художникът е бил българин и приятел на баща ми, и тя /картината/ е портрет на неговата любовница, но понеже не е искал съпругата му да разбере, тя е била изобразена като поникващо растение. Бях абсолютно очарована от растящата картина. Тогава не знаех историята за любовницата, но харесвах как тя беше природна картина, но също наподобяваше човешка форма по много експресивен начин. Може да звучи глупаво. но израснах в изключително провинциално и изолирано планинско градче, предимно преди интернет, така че когато бях дете за мен беше удивително да имам дори тази незначителна връзка с толкова далечна държава. Така че, когато продадох правата за българския превод на книгата, това беше малко по-специално. Иска ми се художникът все още да беше жив за да мога да му изпратя бройка от книгата.

Има ли нещо, което искаш да добавиш, но аз не съм включила?Не. Мисля, че това покрива всичко. Благодаря ти!

Благодаря ти много! Надявам се да видим предстоящата ти книга на български. С най-добри пожелания!
Благодаря. че ме прие в блога си!

"Последен в мрака": клик
Ревю на "Последен в мрака": клик
Уебсайт: www.alexandraoliva.com
Авторска страница в Амазон: https://www.amazon.com/Alexandra-Oliva/e/B01GF0BPQG/ref=sr_tc_2_0?qid=1489975058&sr=8-2-ent​ 
Goodreads: https://www.goodreads.com/alexandra_oliva
Twitter: @ali_oliva
Instagram: ali.oliva
Facebook: www.facebook.com/olivaauthor/


Interview with Alexandra Oliva 
- the author of "The Last One."
Hello! Today I am here with an interview with Alexandra Oliva - the author ot "The Last One", who was so kind and responsive and has my huge thanks for it. 
Let's move on to the essential part. :)

When did you start reading for fun? Which book was "the one" that made you fall in love with reading?
I've been reading for fun for as far back as I can remember, but if I had to pick a "the one" it would be The Sword of Shannara by Terry Brooks. ​My older brother got it out of the

library when I was seven or eight years old and as soon as he finished it I read it too--at that age I liked doing whatever he did. I loved it. For the next couple of years, I couldn't get enough of that world. My tastes as a reader have shifted as I've gotten older, but the Shannara books will always have a special place in my heart not only because I enjoyed them so much as a child, but because they were the first books that made me want to be a writer.

 When did you first realize you wanted to be a writer?
As a child reading science fiction and fantasy. Growing up I would often retreat to the woods to write stories and I always kept stacks of notebooks by my bed. It seemed pretty clear to me from a very early age that writing needed to be a part of my life. 

What do you think makes a good story?
​Personally, I look for stories that are exciting, beautifully written, and defy formula in some way. I like to be surprised, and I like flawed, real characters who aren't all good or all evil, but who contain contrasting, conflicting attributes--just like most of us do in real life. Other readers have different tastes, of course. Some people enjoy formula and want cut and dry heroes and villains. There's more than one way to write a good story.

What are your favorite books of all time?
​Three that I often mention are Embassytown by China Mieville, Blindness by Jose Saramago, and The Passage by Justin Cronin. I found these books at a time when I was struggling to figure out if there was a place for me as a professional writer. Back then I was getting a lot of feedback telling me that if a story had any sort of "genre" element to it, to just follow formula and not worry about trying to make the writing itself strong. ​There was this sense that "genre" and "literary" were mutually exclusive terms. Thankfully that's been changing in recent years, but these three books in particular gave me encouragement that there was a place for genre-bending novels that focused on both plot and language instead of just one or the other.

 Let’s talk about “The Last One”. How did you came up with the idea for the book? 
I don't remember exactly where I was when it happened, but I was walking and it suddenly occurred to me: What if someone was on a reality TV show when the world ended, and she thought it was all just part of the show? I was working on a different novel at the time, but I immediately knew this was going to be my next project. I think the "end of the world" aspect of the story came to me because I've always enjoyed dystopian/apocalyptic/survival tales, and I've always wanted to write one--but first I had to come up with an angle I could make uniquely my own. As for the reality show side of things, I think that was the simple result of the ubiquity of the form. Even if you don't actively watch it, reality television is everywhere. Some part of my subconscious must have made the connection and realized how much fun it could be to explore the contrast between a contrived-for-television- "survival" situation and one in which someone is actually fighting for her life.

How did you prepare for writing the book?
​I started getting ideas out on the page right away, experimenting with what kind of potential apocalypse I wanted to use as my catalyst and what kind of reality show I wanted to use as my setting. ​As all that started to come together, I also signed up for an intense two-week long survival course in Utah, so I could learn some of the skills my characters might need.

 Did you build your characters on certain prototypes or they are entirely fiction?
​The casting and naming of the contestants is a conscious acknowledgement and exploration of stereotyping. When watching some of these shows, I noticed how instead of being a celebration of diversity, casting often seemed to consciously embrace and encourage stereotyping. Among other things, I wanted to play with that and explore how it might feel to be a well-rounded, complicated person who has been boxed into portraying a very specific type. 
According to GoodReads, now you are working on a new book. What can you tell us about it? 
​I'm not sharing details yet, but it's a stand-alone novel with no direct connection to The Last One. New world, new characters, but perhaps a few common themes.

Do you read your book reviews? How do you deal with bad or good ones?
​Everyone told me not to read them, but I found it pretty much impossible to follow that advice. I don't read many reader reviews anymore, but when the first ones started trickling in I couldn't help it, and anytime a professional review has come my way I've read it. I don't regret it. Some of the reviews have been beautiful and it's a truly wonderful feeling when a reader understands and appreciates what you're trying to do as a writer. As for the negative reviews, they can be tough, but I didn't set out to write a book that would please every reader, and it would be ridiculous to imagine that I'd somehow accidentally accomplished that. Tastes vary and the book's not for everyone--and that's okay.

Do you have any suggestions to help people who want to become writers? If so, what are they?
​I'll repeat what pretty much every writer ever has said: read a lot. And as you read, dissect the story and the sentences. What works for you and why? What doesn't work for you and how could it have been done differently? I also feel like it's important to find critique partners you trust and to learn how to take constructive criticism. Your first draft is not going to be perfect. It's imperative to be open to revision--a lotof revision.​

What do you think about Bulgaria and what would you say to all Bulgarian readers?
My main connection to Bulgaria is a painting I have hanging in my house.The artist was Bulgarian and a friend of my father's, and it's a portrait of his mistress--but because he didn't want his wife to know, she's portrayed as a sprouting plant. I was absolutely entranced by the painting growing up. I didn't know the mistress story back then, but I loved how it was a painting of nature but also evoked the human form in a very expressive manner. It may sound silly, but I grew up in an extremely rural and isolated mountain town, mostly before the Internet, so when I was a kid it was remarkable to me to have even this tenuous connection to a country that was so far away. So when I sold Bulgarian translation rights to the book, it felt a little extra special. I wish the artist was still alive so I could have sent him a copy.

Is there anything else you would like to add that I haven’t included?
​Nope. I think that about covers it. Thank you!​

Thank you so much! I hope we see your upcoming book in Bulgarian. Best wishes!
​Thanks for having me!​


 Website:​ www.alexandraoliva.com
Twitter: @ali_oliva 
IG: ali.oliva 


Няма коментари:

Публикуване на коментар