неделя, 16 април 2017 г.

В Задната къща с Ане Франк

Заглавие: "Дневникът на Ане Франк"

Автор: Ане Франк
Издателство: SkyPrint
Оценка в GoodReads: 4,10
Анотация:
Трудности от различно естество съпровождат този ръкопис. Бащата, единственият оцелял след Холокоста, редактира някои части от историята. Накрая дава пълните права на заинтересовани издатели. Дневникът е забранен в Ливан, тъй като описва позитивно евреите. 
Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до 1 август 1944 година докато се укрива заедно със семейството си от нацистите в тайната пристройка на амстердамска къща. Гневът, бунтарството, смехът и надеждата, които извират от страниците, го превръщат в най-известната книга, писана от дете, в най-четения автентичен дневник в света и най-превежданата книга от холандски език. 
Независимо дали ще го приемете като психологически портрет на дете, поставено в критична ситуация, като горчиво-сладка изповед на подрастващо момиче или като исторически документ, “Дневникът на Ане Франк” ще стигне до дъното на душата ви. 


Здравейте! Днес ще ви говоря за "Дневникът на Ане Франк", още познат като "Задната къща", преведена на повече от 67 езика, с продажби надхвърлящи 31 милиона бройки. Но преди да стигна до книгата искам да ви кажа нещо:
Спрете.
Оставете очакванията и предразсъдъците си настрана.
Защо казвам това? Защото това не е книга. Не и такава написана за да види бял свят. Това е личният дневник на едно тринадесетгодишно момиче, което години наред се укрива за да не пострада поради това, че... диша. Само защото е еврейка. И много хора забравят това, докато критикуват мислите ѝ, политическите ѝ възгледи, начина ѝ на писане. Тя не е написала този дневник с намерението той да стане една от най-четените книги на света. Тя просто е имала нужда от някой, от нещо, с което да споделя. 
Сега вече може да продължите.

14 юни 1942г.
На тази дата Ане за първи път пише в дневника си. Няколко седмици след този ден семейство Франк (господин и госпожа Франк и двете им дъщери Марго и Ане) се пренасят в Задната къща, където се укриват заедно с още едно семейство - семейство Ван Даан, което се състои от господин и госпожа Ван Даан и синът им Петер, а по-късно към тях се присъединява и господин Дюсел.

В този дневник Ане споделя дни от ежедневието им, мисли, които я спохождат и чувства, които не може да споделя с никого. Тя нарича дневника си Кити и го третира като най-добрата приятелка, която никога не е имала. 
Още в началото виждаме, че Ане е открита, умна, любознателна и оптимистична, а скоро след това и, че не обича да се оставя да я тъпчат. Тя обича да говори и да си изказва мнението, а възрастните се отнасят към нея пренебрежително и подигравателно. Все пак едно 13-14 годишно момиче няма право на мнение и глас.
"Човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него. Едва тогава можеш да съдиш за характера му."
В задната къща караниците са ежедневие, храната не е разнообразна, имат и доста други лишения, а липсата на възможност да излизат под небето е едно от най-големите. Те все пак са благодарни, че са живи, защото това е в пъти по-добре от това да прекарват дни и нощи в концентрационни лагери докато умрат. И все пак имат моменти на отчаяние и тъга поради всичко, което трябва да търпят само, защото са родени такива. И мисля, че е съвсем нормално от време на време да тъгуват заради това.
"Защо трябва, като се обичаме, да стоим далеч един от друг? Защо трябва да чакаме, докато дойде подходящото за това време? Защо трябва да си задаваме толкова много въпроси?"
В техните дни са наложени постоянен страх от разкриване, бомбардировки, най-ужасни новини от външния свят. Все пак голяма част от дните им минават по-леко и неусетно заради заниманията им - ежедневно учене на езици, математика, биология, история; четене на книги, помагане за домакинството, слушане на радио. Ане се интересува особено много от историята и историята на изкуствата, но сянката на страха не ги напуска дори за миг.

Ото Франк още познат като Пим е бащата на Ане и Марго. Той е тих и спокоен и има доста силна връзка с Ане. Ане го възприема и като баща и като майка и през голяма част от времето като единственият човек на който може да се довери и единственият, който не я укорява за всяка нейна стъпка.

Едит Франк е майката на Ане и Марго. Нейната връзка с Марго е много по-силна отколкото с Ане. Ане така и не успява да свикне с постоянните ѝ укори и не я чувства близо до сърцето си.
Макар в началото Ане и Марго да не са били близки с времето те се сближават и връзката им като сестри и повече като приятелки укрепва.
Петер Ван Даан в началото смятан от Ане за скучен и безволев след време се превръща в любовта на живота ѝ, както и в неин верен приятел.
Госпожа Ван Даан е вечно недоволна, оплакваща се и
укоряваща и определено не ми е любимка. Господин Дюсел с течение на времето започва да споделя нейните навици. 
А господин Ван Даан, макар и да не е скромен, колкото Пим, определено не е толкова нагъл и нескромен като съпругата си.
Мип, Ели, Кралер и Копхаюс са тези, които помагат за укритието на жителите на Задната къща и без тяхна помощ определено те не биха се справили сами, особено при положение, че години наред не излизат от къщата. Те също ги държат в течение с новините от външния свят, носят им храна и други принадлежности, книги от библиотеката, учебници, тетрадки. Тяхната роля е от огромно значение.

"Хартията е по-търпелива от хората."

Макар и в началото да е леко повърхностна и суетна с всеки изминал ден Ане малко по малко се променя. Ние наблюдаваме личностното ѝ развитие и промяната, която настъпва вътре в нея. Тя се научава да бъде тиха и предпазлива, привиква към лишенията, започва да разбира останалите по-добре и да се поставя на тяхно място, както и да вижда мястото си в света, да развива своите идеи, мисли и идеали.

На мен ми беше много интересно да видя всичко тов
а - проблемите, възгледите, моментите на радост, неугасващата надежда на укриващите се. Мислите и чувствата на Ане и всичко случващо се в Задната къща и даже извън нея. За мен този дневник няма да носи единствено спомена за Ане, но и на всички евреи, които са се укривали, всички животи, които са били пропилени, заради това, че са родени под звездата на Давид. 


"Искам да ме помнят и след смъртта ми!"

Ане може и да е починала млада, но докато има кой да чете този дневник, тя ще живее вечно в милионите сърца, които е успяла да докосне и ще продължава да се докосва до все повече.


Благодаря на издателство SkyPrint за предоставената възможност!

4 коментара:

  1. От много дълго време ми се иска да прочета този дневник.(няма да го нарека книга) Като цяло аз съм гледала много документални филми свързани със холокоста, но все не се решавах да прочета "Дневникът на Ане Франк", макар че съм гледала филма,но сега след това прекрасно и много прочувствено ревю,мисля че ще се престраша. Благодаря ти, отново за поредното прекрасно ревю!!! :) :) :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря! Определено отделеното време ще си заслужава. :) :)

      Изтриване
  2. Страхотен поглед над нещата си показала. Намеря ли този дневник ще го прочета. Браво, Сю!

    ОтговорИзтриване