неделя, 19 февруари 2017 г.

РЕВЮ: "Имението Ашфорд" от Лорън Уилиг

Заглавие: "Имението Ашфорд"
Автор: Лорън Уилиг
Издателство: СофтПрес
Оценка в GoodReads: 3,78
Анотация:
Младата адвокатка Клементин Евънс е посветила живота си изцяло на работата и е напът да стане партньор в голяма нюйоркска кантора. Но безкрайните часове в службата я отчуждават от годеника и близките й. Сега, на 34 години, Клеми е сама и чувства, че нещо в живота й липсва. На празненството по случай 99-ия рожден ден на любимата си баба Ади тя се натъква на фамилна тайна, която пробужда любопитството й.
В началото на XX век, едва шестгодишна, Аделин остава сираче и е отгледана в огромно английско имение от се
мейството на чичо си, граф Ашфорд. Макар красивата й братовчедка Беа да е своенравна и бъбрива – пълната противоположност на сериозното, тихо момиче, двете стават по-близки от сестри. Но Първата световна война променя Европа завинаги и поставя на изпитание привързаността на двете млади жени. А един ден болезнен скандал ги разделя и запраща на различни континенти…
В наши дни баба Ади пази като очите си стара фотография на красавица, облечена по модата от 20-те години. Клеми е копие на жената от снимката, а никога не е чувала за нея. Любопитството я въвлича в пътешествие назад към миналото. Началото е Лондон – градът, който крие тайна в картина.

Здравейте! Тук съм с ревю на книга, която ще ви пренесе далеч в миналото, така както пренесе и мен.. 

Първата четвърт на двадесети век.. 
Животът на малката Ади тотално се преобръща, когато родителите и умират, а тя трябва да се премести у богатия си чичо, макар и нежелана от съпругата му. 
Там тя се запознава с братовчедките си, а една от тях - Беа, се превръща в най-добрата и приятелка и нейна закрилница.
Ади - нежна и крехка, и наистина нежелана в този дом е свикнала да се подчинява на заповедите на леля си. Тя винаги е скрита зад сянката на Беа, която е свикнала да получава всичко, а дори и Ади да иска това, което иска Беа, тя безкористно се отказва и ѝ отстъпва всичко. Макар и винаги послушна и Ади си има свои тайни, свои малки бунтове като тайна работа и Фредерик. Фредерик е силно травмиран от Втората световна война и макар и чувствата си към Ади, той не смее да се приближи прекалено много за да не съсипе и нея - жената, която обича, както войната е съсипала него. 
Разбира се Беа винаги иска. Иска това, иска онова, иска неща, които не ѝ принадлежат и винаги ги получава. Тя иска и Фредерик.
Мислейки единствено как да отмъсти на неверния си съпруг, както и, че така би спасила братовчедка си от Фредерик, тя се спуска в страстна афера с него. Афера, която променя безвъзвратно живота на Беа, на Фредерик, на Ади и на всички около тях, и е причина пътищата на младите жени да се разделят. 

„Но може би началото имаше значение . Може би нещата в средата бяха важните. Да, така историята не беше толкова подредена, но пък навярно бе по-щастлива.”

Края на двадесети век..
Клеми е млада жена, работохоличка и  кариеристка, посветила целия си живот на работата си. Заради работата си, тя се е отдалечила от годеника си, от семейството си и от роднините си. Заради работата си, която в немалка степен е неблагодарна и трудна, Клеми е по-самотна от всякога.
Години след смъртта на дядо Фредерик състоянието на баба Ади се влошава и на деветдесет и деветия си рожден ден, по-близка до смъртта от всякога, тя прошепва едничко име на Клеми. Име, което завинаги ще промени живота ѝ, име, което както ще ѝ разкрие доста от тайните на баба Ади, ще разкрие тайни и за самата нея. А името, което чува е Беа..
На празненството по случай рождения ден на баба Ади, Клеми се среща със стар познат, а чувствата ѝ макар и нежелано пламват, а миналото и бъдещето стават по-оплетени и сложни от всякога.

„Защото я беше страх. Всичко опираше до това в крайна сметка. Беше я страх да не я наранят, да не би реалността да погуби мечтата за онова, което е можело да бъде.”

След като прочетох пролога и първата глава едничката мисъл, която се въртеше в главата ми беше: "КАКВО СТАВА ТУК?? КАК? ЗАЩО??". Това беше и моментът, в който разбрах, че тази книга ще ми хареса много.  Нямах търпение да разбера всички тайни, скрити в гънките на миналото, а оставянето на книгата дори и за миг, беше много мъчително. Стилът на писане на авторката е толкова увлекателен.. Даже "увлекателен" е прекалено слаба дума. Повечето от главите се редуват - началото на двадесети век и краят на века и бавно и постепенно двете истории се допълват една от друга, а ние сме все по-близо до разрешаването на загадката. За мен краят на всяка глава беше като покана за четене на следващата, на която не можех да устоя. Всичко, което тази книга можеше да ми предложи беше удивително. Всяка страничка - по-интересна от предишната, всяка глава с край от който ти се иска да прелистиш и да разбереш какво, в крайна сметка става, а всяка следваща глава още по-невероятна.

С развитието на действията, както и пътищата, които се заплетоха и доведоха до други, красивата корица, невероятният стил на писане на Уилиг и несравнимо добрият и увлекателен сюжет, както и добре изградените герои прочитането на „Имението Ашфорд” за мен беше чудесно преживяване и определено се радвам, че я прочетох и със сигурност бих се доверила на авторката отново.


Благодаря на издателство СофтПрес за предоставената възможност!

сряда, 15 февруари 2017 г.

РЕВЮ: "Разум и чувства" от Джоана Тролъп

Заглавие: "Разум и чувства"
Автор: в интерпретацията на Джоана Тролъп
Издателство: Еднорог
Оценка в Goodreads: 3,56
Анотация: 
Бързи коли, социални мрежи и чаровни мъже - сестрите Дашуд, героини на Джейн Остин, триумфално се прераждат в 21 век в “Разум и чувства” на Джоана Тролъп
“Проектът Остин” е спиращ дъха поклон към творчеството на Джейн Остин.”
„Уошингтън Поуст”
Една от многото причини, поради които романите на Джейн Остин продължават да бъдат популярни и до днес, е че дори след толкова години те все още са актуални. Младите жени днес може и да работят наравно с мъжете и да не смятат женитбата за единствения възможен житейски избор, но те все още копнеят за истинска любов, сигурност и вечно приятелство. 
В “Разум и чувства“, поредната книга от “Проекта Остин”, Джоана Тролъп доказва с присъщия си финес, напълно в духа на Джейн Остин, че времената може да се менят, но когато става дума за любов и пари, промени няма, а и сърцата на младите момичета си остават същите. 
Две сестри, които не биха могли да бъдат по-различни, са изправени пред първите си житейски изпитания. Елинор, сериозна и с чувство за отговорност, крие дълбоко емоциите си. Мариан, импулсивна и артистична, държи да драматизира всяко свое преживяване и мечтае за принца от приказките.
Когато баща им умира внезапно, те заедно с майка си и най-малката си сестра са принудени да напуснат прекрасното старинно имение, в което са израснали. Сред сълзи и кършене на ръце Елинор се оказва единственият трезвомислещ човек, който трябва да се грижи за семейството, оставяйки собствените си проблеми на втори план. Ще й помогне ли стоицизмът да понесе мисълта, че човекът, когото обича, е паднал в примката на едно вятърничаво момиче? Ще рухне ли вярата на Мариан в единствената и неповторима любов след срещата й с Джон Уилъби, красавец и богат наследник, но и непостоянен плейбой? 
Възможно ли е в един свят, управляван от социалните мрежи и налаганите от тях мнения, любовта да триумфира над общественото неодобрение?


Здравейте! 
Днес съм тук за да ви говоря за "Разум и чувства" в интерпретацията на Джоана Тролъп.
Първоначално вниманието ми бе привлечено от корицата, а после и от анотацията, така че реших да дам шанс на книгата. Въпреки че започнах февруари с тази книга и я прочетох за половин седмица, поради стечение на обстоятелствата чак сега пускам ревюто. Сега е моментът да призная, че не съм чела оригиналната книга на Джейн Остин, но за да разберете дали ще посегна към нея след прочита на тази книга, продължавайте да четете. :) 

Когато Хенри Дашууд умира, семейството му трябва да напусне Норланд Парк - единственият дом, който дъщерите на Хенри и Бел - Елинор, Мариан и Маргарет са познавали. След като имението остава на Джон Дашууд - синът на Хенри от първия му брак, неговата съпруга, Фани, най-подло се настанява там с него и със сина им и манипулира съпруга си да изгони Бел и трите момичета, а Джон, съвсем податлив на манипулациите ѝ, се съгласява на всичко, което тя поиска. И въпреки че всичко това е ужасно за всяка от жените Дашууд, за тяхна радост братът на Фани е съвсем различен от нея и им намира вила, където да се преместят и то на скромна цена. Това променя живота на семейство Дашууд изцяло.

В тази книга героите ми направиха много силно впечатление, било то с добро или лошо. Има герои, които веднага обикваш, а има и такива, които намразваш. Докато Елинор веднага влезе в списъка ми с любими, Бел и Мариан за съжаления влязоха в другия списък.

Бел продължава да иска все повече и повече като изобщо не съобразява, че нямат достатъчно пари и има наглостта да се оплаква, а Мариан не се различава много от нея - тя се оплаква даже повече, а самовглъбеността ѝ просто няма граници.
Въпреки че и Маргарет се оплакваше, тя се различаваше от Бел и Мариан по това че донякъде съзнаваше в каква ситуация са, и успя да се приобщи по-бързо.
Елинор, единственият разумен човек от това семейство, за съжаление беше и потърпевшият. Цялата тежест от тази ситуация беше на нейните рамене. Само тя съзнаваше, че трябва да се работи и даже веднага успя да си намери работа, а другите се оплакваха и от това, като отказваха да си мръднат пръста за каквото и да е.
След срещата на Мариан с негодника Джон Уилъби, а след това и раздялата, успокояването на Мариан също влезе в списъка със задачи на Елинор, като нейните чувства отново останаха на заден план.
Друг герой, който искам да спомена е Бил Брандън - разумен, добър, чистосърдечен - веднага ми направи добро впечатление, и за радост не ме разочарова нито веднъж. 
Макар и сюжетът за мен да е много важен, героите са още по-важни и ако героите не ме запленят просто няма как да дам висока оценка. Това, разбира се не означава, че героите трябва да са добри или лоши или да отговарят на някаква определена характеристика, а да са изградени добре. От към това отношение книгата нямаше как да не ми хареса. Колоритните герои, както и всички различия между тях, а и отношението им към света, в който живеят, накарайки ме да ги обикна или намразя, направиха прочита на тази книга много приятен и емоционален. 
"Всички ние трябва да живеем със себе си, така че е най-добре да                                     постъпваме така, че да можем да се понасяме." 
Тази книга проследява как всеки се бори със собствените си демони по различен начин. Има големи трагедии, които впоследствие водят до истинското щастие, но има и такива грешки, които са непоправими.
В крайна сметка за повечето герои краят беше щастлив, въпреки че мисля, според мен имаше и такива, които заслужаваха повече. И все пак много се радвам, че някои герои, съвсем заслужено, останаха с празни ръце. Също се радвам за промяната, която настъпи с Мариан. 


За мен тази книга беше много увлекателна и лека, същевременно различна с това, че героите бяха ясно открояващи се, без да се крият отрицателните черти. Макар и да мисля, че Тролъп би могла да се справи по-добре с осъвременяването на романа, не съжалявам, че започнах месеца с точно тази книга. Въпреки че обичам да чета класики, минава известно време докато се реша да прочета такива, а тази книга беше тласъкът, от който се нуждаех за да за да добавя оригиналната книга на Джейн Остин в списъка си за четене, така че тази книга определено не беше загуба на време и се радвам, че я прочетох.


Благодаря на издателство "Еднорог" за предоставената възможност!

-Сю. (:

сряда, 8 февруари 2017 г.

ИНТЕРВЮ: Хелън Дънбар // INTERVIEW: Helene Dunbar

     Please scroll down for the English version. :)

      Здравейте! Тук съм с интервю от една авторка, написала една книга, която обожавам, а именно авторката на "Парченца от нашия живот" - Хелън Дънбар.

     Кога се зариби по книгите? Коя беше Книгата, която те накара да се влюбиш в четенето?
     Винаги съм обичала да чета. Ходенето в библиотеката с майка ми и прибирането вкъщи с голям брой книги беше голяма радост от детството ми, въпреки че това, което познаваме като YA, тогава не съществуваше.
     С основен предмет английски в колежа, аз спрях да чета за удоволствие за няколко години. Книгата, която наистина ме върна към четенето беше „Ink Exchange от Мелиса Мар. Тя ми показа какви теми и герои са характерни за тийнейджърите.

     Кога осъзна, че искаш да станеш писателка?
     Отново, аз винаги съм писала, въпреки че голяма част заема журналистиката. Бях главен редактор в училищния вестник в гимназията и наистина мислех, че ще се занимавам със съобщаване на новини или, че пък ще бъда спортен коментатор. В един момент осъзнах, че  мога да комбинирам любовта ми към книгите с любовта ми към театъра и да следвам театрална критика, което правих много години. Но тази професия е рядко срещана и има малко работни места, затова се преместих, професионално, в маркетинговото писане.
     Не се бях замислила над художествената проза до 2008.

     Колко много проучвания правиш докато пишеш книгите си?
     Наистина зависи от книгата. „These Gentle Wounds и „Парченца от нашия живот” изискваха значителни медицински изследвания. Кардиолог ме посъветва за катастрофата и хоспитализацията на Кал, както и отделих много време за проучване на посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) при тийнейджърите за историята на Горди.
  
     Какво мислиш, че прави една история добра?
      За мен, като читател, най-важното са героите. Искам тези герои да ми липсват наистина, когато книгата свърши. По-снизходителна съм към сюжета и жанра, но ако героите не ме грабнат, веднага ще затворя книгата. Да отбележа, че не съм казала, че трябва да ги харесам. Те просто трябва да ме заинтригуват.
     
     Кое е най-трудното нещо при писането?
      Аз пиша доста бавно и намирането на време за писане винаги ми е било проблем. Обикновено имам идея, която искам да развия и герои, които ми крещят да разкажа историята им. Всъщност създаването на сюжета изисква работа и голяма част от усилията ми отиват за това.

     Кои книги са ти любими?
      Най-любимaтa ми книгa e Завръщане в Брайдсхед от Ивлин Уо. Имам огромен интерес за Англия между двете световни войни. Обичам „Тайната история” от Дона Тарт, „It was Gonna Like Paris от Emily Listfield и “The Starboard Sea” от Amber Dermont. Също съм голяма фенка на поредицата „Момчетата от академия Алионби” („The Raven Cycle”) на Маги Стийвотър.
     
     Преди месец прочетох „Парченца 
     от нашия живот”, която ме докосна дълбоко и ме накара да се замисля за живота.  Изревах си очите по страниците на книгата. Как се роди идеята за тази книга?
     Много благодаря за милите думи. Всъщност идеята ми хрумна докато си разхождах кучето и започна с теорията за клетъчната памет, където спомените и личностните черти могат да се предадат от човек на човек чрез дарени органи.

     Така.. сега работиш по новата ти книга „Boomerang, нали? Какво можем да очакваме?
     Истината е, че „Boomerangе много близка до сърцето ми и нямам търпение да я споделя. Тя е за момче, което е изчезнало преди пет години. Всички предполагат, че е бил отвлечен, но всъщност не е (това е разгледано в първата глава, така че не спойлвам всичко). Той бяга от дома си и от града, който смята за ужасен и се оказва в ситуация, която определя за идилична. Но когато той се връща в града за да спаси момчето, в което е влюбен, той осъзнава, че ситуацията не е такава, каквато той е мислил, че е. Тази книга е за хора, които са емоционални и съществуват в нюансите на сивото; нищо не е просто и лесно.

     Мислиш ли, че ще бъде преведена на български? Защото аз, както и много други читатели бихме ѝ се зарадвали.
     Бих искала всичките ми книги да бъдат преведени на български. Беше очарователно да видя колко различно реагират българските и американски читатели на една и съща книга. Българските блогъри, например, са много добри в създаването на колажи за историята и героите, и аз просто го обожавам.
     За тези, които разбират английския език по-добре като слушат, отколкото като четат, „These Gentle Wounds я има също и като аудио книга, прочетена от Брайън Ролинс, който се е справил чудесно.

     Имаш ли някакви съвети за хората, които искат да станат писатели? Ако да, какви са те?
     Четете. Четете. Четете. Учете се от любимите ви книги и разберете защо, като читатели, определени неща ви харесват или пък не. Свържете се с други автори и споделете работата си. Бъдете отворени за конструктивна критика, защото ще я получавате във всеки етап от издателския процес.

     Какво мислиш за България и какво би споделила с българските читатели?
      Обожавам България. Прекарала съм време във Варна, София и Казанлък и ги обичам по различен начин. Всъщност ние осиновихме нашата дъщеря от България, така че като разбрах, че моя книга ще бъде преведена там, аз много се разчувствах.
     Основно искам да кажа „Благодаря!”. Българските читатели наистина са проницателни и любезни и искам да знаят, че оценявам писмата и забележките ви. Надявам се да имам възможността да споделям повече от работата ми с вас.

     Има ли нещо друго, което искаш да добавиш?
     Много благодаря за възможността, Сю!

      "Парченца от нашия живот"  -AMG Publishing: клик
      Ревю на "Парченца от нашия живот": клик
      Уебсайт: www.helenedunbar.com
     Авторска страница в Амазон: https://www.amazon.com/Helene-Dunbar/e/B00FEI7L7S/
     GoodReads: https://www.goodreads.com/helene_dunbar  

Interview with Helene Dunbar!

  Hi! Today I am here with an interview of the author of a book that I adore - "What Remains" - Helene Dunbar 

-    When did you get into books? Which one was "the one" that made you fall in love with reading?
      I always loved reading. Going to the library with my Mom and coming home with a huge stack of books, was a great joy of my childhood, although what we know as young adult really didn’t exist at that time.
       As an English major in college though, I stopped reading for fun for a number of years. The book that really pulled me back into it was Melissa Marr’s Ink Exchange. It really showed me what types of topics and characters were possibly in books for teens.
-     When did you first realize you wanted to be a writer?
Again, I always wrote although most of it was journalistic. I was editor-in-chief of my high school newspaper and really thought I’d go into either news reporting or become a baseball writer. At some point, I realized that I could combine my love and writing with my love of theater and pursue drama criticism which I did for many years. But those jobs are few and far between and so I moved, professionally, into marketing writing.
      Fiction wasn’t something I really considered until 2008.
-     How much research do you do, while writing your books? 
It really depends on the book. Both These Gentle Wounds and What Remains took a significant deal of medical research. I had a cardiologist advise me on Cal’s accident and hospitalization and I spent a great deal of time studying PTSD in teens for Gordie’s story.
-     What do you think makes a good story?
For me, as a reader, the most important thing is character. I really want to miss those people when the book ends. I’m more forgiving of plot and genre, but I’ll close a book quickly if I’m uninterested in the characters. Note, I didn’t say I had to like them. They just have to intrigue me.
-    What is the hardest thing about writing?
I’m a pretty slow writing and finding the time is always a struggle. I usually have an idea that I want to explore and characters who are screaming at me to tell their stories. Actually then crafting a plot takes work though and that’s where most of my effort goes.
-    Which books are your favorite ones?
My all-time favorite book is  Evelyn Waugh’s BRIDESHEAD REVISITED, I have an incredible fascination for England between the wars. I love Donna Tartt’s THE SECRET HISTORY, Emily Listfield’s IT WAS GONNA LIKE PARIS and Amber Dermont’s THE STARBOARD SEA. I’m also a huge fan of Maggie Steifvater’s Raven Cycle.
-     A month ago I read "What Remains", which touched me so deeply and made me think about the life. I literally cried my eyes on the page of the book. How did you came up with the idea for it?
Thank you so much for your kindness. I actually came up with the idea while walking my dog and it started with the theory of cellular memory – where memories and personality traits can be passed from person to person along with donated organs.
-     So, now you are working on your new book "Boomerang", right? What could we expect?
       Boomerang is truly the book of my heart and I can’t wait to share it. It’s about a boy who disappeared five years earlier. Everyone assumes he was kidnapped, but he really wasn’t (this is cleared up in the first chapter, so I’m not spoiling everything). He ran away from a home and town that he assumed was horrible and ended up in a situation that he considered idyllic. But he returns to his old town with a plan to save the boy he’s been involved with and realizes that neither situation is what he thought it was. It’s really a book about people who emotionally and exist in shades of greys; nothing is cut and dried.
-    Do you think it will be translated to Bulgarian? Because I, and so many other readers would totally enjoy it.
I would love for all of my books to be published in Bulgarian. It’s been a fascinating process to see how Bulgarian and American readers respond differently to the same material. Bulgarian bloggers, for instance, are very big on creating photo collages of the story and characters and I just love that.
      For those who understand spoken English better than written, These Gentle Wounds is also an audiobook read by Brian Rollins who did a fabulous job with it.
-    Do you have any suggestions to help people who want to become writers? If so, what are they?
Read. Read. Read. Study your favorite books and try to figure out why, as a reader, certain things work for you and why certain things don’t. Form relationships with other writers and share your work. Be open to constructive criticism, because you’ll receive it at every level of the publishing journey.
-    What do you think about Bulgaria and what would you say to all Bulgarian readers?
      I adore Bulgaria. I’ve spent time in Varna, Sophia, and Kazanluk and love them all in different ways, in fact we adopted our daughter from Bulgaria, so it was very emotional to me to find out that I would be published there.
       Basically, I would just say “thank you.” The Bulgarian readers really have been insightful and kind and know that I’ve appreciated your letters and notes. I hope that I’m able to share more of my work with you.
-     Is there anything else you would like to add that I haven’t included?
Thank you so much for this opportunity, Sue!

      





неделя, 5 февруари 2017 г.

Bookish January: Wrap-up, Book Haul, February TBR & Giveaway

Bookish January: Wrap-up, Book Haul, February TBR & Giveaway

Здравейте! 
Първият месец от годината измина и дойде време за първия ми Wrap-up & TBR за 2017.

Не знаех дали да напиша този пост, защото прочетох само три книги през месец януари.

Но след като се сдобих с няколко книги реших да напиша общ пост. 


January Wrap-Up


"Ангелско нашествие" - Сюзън Ий  (ревю)
Моята оценка: 5/5
Много се радвам, че започнах годината с тази книга, защото ми хареса наистина много. Беше нещо различно, нещо великолепно. Нещо различно и едновременно познато. Книгата надхвърли всичките ми очаквания и оправда сравнително високата си оценка в GoodReads. Не знам кое ми харесва толкова много в начина на писане и поднасянето на историята, но нещо определено ме грабна силно. Ако сте от тези, които още не са я прочели, съветвам ви - дайте шанс на тази книга - ще останете в рамките на доброто фентъзи, но и едновременно ще сте прочели нещо много различно и интересно.

"Не заспивай" - Джон Вердън  (ревю)
Моята оценка: 4,5/5
 След като прочетох "Ангелско нашествие", която беше тоолкова добра изпаднах в reading slump - УЖАСНО НЕЩО и близо две седмици не прочетох почти нищо.  Явно имах нужда от книга, също толкова добра, колкото предишната за да изляза от този застой и си намерих лека именно в "Не заспивай" на Джон Вердън. Ако трябва да опиша книгата с едно изречение:  Увлекателен трилър с нотки на хорър и намек за свръхествествено с много неочаквани обрати и още по-неочакван край. 
Тази книга е написана точно както трябва и е много различна от нещата, които съм свикнала да чета. Да разнообразя с трилър беше много добра идея, а след прочитането на последната страница осъзнах, че книги от този жанр, трябва да заемат по-голяма част от библиотечката ми. Така че можете да ми предложите трилъри в коментарите. ^_^



"Ясновиднице" - Либа Брей (ревю)
Моята оценка: 5/5
Тази книга е великолепно бижу. С красивата си корица и качествено съдържание, тази книга много лесно успя да влезе в списъка ми с любими книги. Прочетох я за около седмица, наслаждавайки се на цялостната история и на героите. Нямаше как да не ми направи впечатление стилът на писане на авторката - всяка глава свършваше с едно неписано "ПРОЧЕТИ ОЩЕ!!"
Абсолютно всичко в тази книга, ме смая! Просто ме остави без думи. 


 Book Haul 

Този месец се сдобих с няколко книги. Да бъда точна - шест, а те са:  
"Не заспивай" -Джон Вердън - както вече знаете нея вече я прочетох  и много ми хареса
"Имението Ашфорд" - Лорън Уилма 
"Флорънс и Джайлс" - Джон Хардинг
"Младостта на магьосника" - Евгений Лукин
"Истории от академията за ловци на сенки" - Касандра Клеър (благодаря, Мери!)
"Хари Потър и Орденът на Феникса" - Дж. К. Роулинг (благодаря, Мери!!)


February TBR 


След като не успях да прочета две от книгите, които бях планирала за месец януари ги прехвърлих в списъка за февруари.
"Разум и чувства" - Джоана Тролъп 
"Красиво бедствие" - Джейми Макгуайър
мението Ашфорд" - Лорън Уилиг 
"Краля демон" - Синда Уилямс Чайма 

Засега това са ми планираните книги, а след като ги прочета ще си избера от TBR-рафтчето ми. 

Giveaway
Ако все още не сте разбрали - правя Giveaway!!
Книгата е "През Вселената" на Бет Ревис, а условията за участие можете да намерите тук.

"Ужасяващ и очарователно клаустрофобичен шедьовър, наполовина научнофантастичен, наполовина дистопичен, но изцяло брилянтен!"

Това беше от мен засега. Надявам се този пост да ви е бил интересен. Какво прочетохте вие през месец януари?

-Сю. (:

четвъртък, 2 февруари 2017 г.

РЕВЮ: "Ясновидците" от Либа Брей

Заглавие: "Ясновидците" 
Поредица: "Ясновидците"
Автор: Либа Брей 
Издателство: ЕМАС 
Оценка в Goodreads: 3,96


Анотация:
Ийви ОНийл се замесва в поредния скандал в родното провинциално градче и родителите ѝ я изпращат за наказание в Ню Йорк. Но Ийви това и чака. През златните двайсет години на миналия век Ню Йорк кипи от живот, там е раят на тайните джаз-клубове, модните магазини и бляскавите кинозвезди. Точното място за момиче, което мечтае за слава и безгрижни дни.
Но освен в оживлението на Голямата ябълка, Ийви прекарва времето си и из прашните, тъмни кътчета на странния Музей на окултното, управляван от чичо й Уил. Той изглежда е обсебен от свръхестественото, а племенничката му пази мрачна тайна - дарба, която досега й е носила единствено беди. Не след дълго полицията открива тялото на момиче, белязано с мистериозни символи. Уил и Ийви са извикани да сътрудничат на силите на реда и тя осъзнава, че способностите й са единственият начин да заловят сериен убиец, излязъл на повърхността от черните дебри на миналото.

Появяват се още жертви и жителите на Ню Йорк са ужасени. Целият град е вперил взор в разследването: ще успее ли Ийви да стигне до истината и какво ще й коства това? Дали мракът няма да я пречупи? А през това време около нея се разгръщат историите на Ясновидците, всеки със своите тайни...


Годините са двайсетте, градът е Ню Йорк, алкохолът забранен и точно затова изкушаващ. Заведенията с контрабанден алкохол са на почит, частните партита също. 
Точно на едно такова парти домакинята е прекалено  притеснена партито и да не се провали. Колко далеч някой би стигнал за да забавлява гостите си? Може би да извади дъска за викане на духове? Да задават въпроси на духовете? А какво, ако по грешка се освободи зъл дух-убиец, решен да доведе Апокалипсиса?
"Джон Немирни, Джон Немирни,
вечно със престилка, ножа остър вирнал.

Мигом гърлото ти ще пререже, кокали ще събере,

и за няколко жълтъци на пазар ще продаде"
През това време друго парти, далеч от Ню Йорк, е във вихъра си. В Зенит Сити, Охайо на парти, прекалено пияна за да разсъждава трезво Ийви О'Нийл използва специалната си дарба.. за да рабере и каже истината. Но както е и в живота, истината повечето пъти навлича неприятности. 

Ийви О'Нийл е доста специално момиче. Тя е дръзка, обича да се забавлява, обича гласът и да бъде чут. Тя е родена да бъде звезда. А в родния и град такива хора не са на почит. Тя е момичето, което всички гледат криво, момичето, чието име кара хората да питат "Какво пак е направила?". 
За наказание Ийви е изпратена в Ню Йорк от родители, неподозиращи, че това е мечтата и, а именно да бъде звезда. 

В Музея на окултното, собственост на вуйчо и Ийви се запознава с Джерико - скучния Джерико, който прави всичко както трябва и не обича да нарушава правилата. Но разбира се нищо в тази книга не е както изглежда и Джерико не е изключение. Той също си има тайни, различни от тези на останалите, тайни, които през цялото време ме държаха, както любопитна, така и в отбранителна позиция. 

Мемфис Кембъл прекарва дните си като записва числа за тото, а вечерите като събира пари от заведенията, които държи боса му. Неземната му красота, както и поетичната му душа го правят обект на голямо женско внимание. Но както и всеки друг в тази книга и той си има тайни тайни, неподозирани от обожателките. Загубил своята дарба преди години, той твърдо подкрепя малкия си брат тайно да усъвършенства неговата. Жалко, наистина жалко, че те не забелязват хищните погледи на доверени хора.
"Хората са склонни да мислят, че най-опасното чувство е омразата. Но любовта може да бъде също толкова опасна."
В една стара къща, далеч от хорските погледи, мъж си тананика зловеща песничка, а кръвта се лее като река.
Сюжетните линии, които поначало нямат нищо общо помежду си с течение на времето умело се преплитат. 
Тази книга в ръцете ни се превръща в машина на времето и ни пренася назад в историята. Всички описания и всички подробности, които във всяка друга книга биха били прекалено много и прекалено отегчителни, в тази книга допринасят към реалистичното изграждане на времето, в което се пренасяме.



Книгата е богата от към различни култури и пъстроцветни герои, от най-обичайните за времето си герои до тези, които са съвсем далеч от нормата. Всички тези герои си имат своя собствена история. 
И аз няма да ви разкажа много за тях, защото, ако почна не знам как ще спра. Тета, Хенри и Сам си имат свои тайни, които съвсем разумно пазят, но пък, които и ги свързват. Всички тайни, които героите пазят и всичко, което имат зад гърба си, както и фактът, че авторката старателно е изградила всички герои, прави книгата с една идея по-добра и реалистична. Не знам дали има нужда да го казвам, защото се подразбира, но това е една от причините да съм влюбена в тези герои, както и в тази книга.


"Но какъв е смисълът да живееш кротко и тихо и изобщо да не създаваш никакъв шум?"


Тази книга е великолепно бижу. С красивата си корица и качествено съдържание, тази книга много лесно успя да влезе в списъка ми с любими книги. Прочетох я за около седмица, наслаждавайки се на цялостната история и на героите. Нямаше как да не ми направи впечатление стилът на писане на авторката - всяка глава свършваше с едно неписано "ПРОЧЕТИ ОЩЕ!!", а всичко от добре изградените герои до неизказаните чувства, всичко от жаргона на двайсетте до засегнатите теми, абсолютно всичко в тази книга, ме смая! Просто ме остави без думи. 

"Ясновидците" от Либа Брей успя да влезе под кожата ми без никакво затруднение, а когато свърши просто бях изумена и то по добрия начин. Нямам търпение втората книга да излезе на български, което се очаква да стане в рамките на следващите месец-два, а дотогава само мога да си представям какво ще се случи с нашите прекрасни герои.


Благодаря на издателство ЕМАС за предоставената възможност!

-Сю. (: