събота, 29 октомври 2016 г.

РЕВЮ: "Илумине" на Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Заглавие: "Илумине"

Поредица: "Досието Illuminae"
Автор: Ейми Кауфман и Джей Кристоф
Издателство: Егмонт
Оценка в Goodreads: 4,31
Анотация:
Сутринта Кейди си мисли, че да скъса с Езра е било най-тежкото нещо в живота й. Следобеда планетата й е унищожена...
Годината е 2575 и две конкурентни мегакорпорации воюват за планета, която не представлява нищо повече от заледено петънце на края на Вселената. Жалко че на никого не му хрумва да предупреди хората, които живеят на нея. Кейди и Езра едва си говорят, но са принудени заедно да си проправят с бой път към совалките за евакуация.
Разказана под формата на хакнати файлове - имейли, схеми, военни досиета, медицински доклади, интервюта и още - ИЛУМИНЕ е първа част от фантастична трилогия за преобърнатите съдби, за човешкия кураж и за цената на истината. Експлозивна смес от емоция, действие и моменти, които ще ви накарат да затаите дъх.


" имаш ме. докато и последната звезда в галактиката не угасне. имаш ме. "

Здравейте! Тук съм с ревюто на една уникална книга!
Всеки, който е виждал книгата, знае, че тя е доста по-различна от другите книги - цялата под форма на хакнати файлове - имейли, видеозаписи, доклади. Приятна е както за гледане, така и за четене. Ако кажа, че тази книга е творение на изкуството няма да преувелича. Денят - обикновен ден - хората са на работа, а децата на училище. Всичко си е нормално, но само докато боен кораб "Линкълн" не атакува Керенза - малката планета в края на Вселената.

Действието в тази книга се развива далеч в бъдещето - не на Земята, не на някоя друга планета, а в междузвездни кораби.

Главните ни герои в тази книга са Кейди и Езра, които сутринта са се разделили и мислят, че това е най-ужасното нещо в живота им.. Е, грешат! Само малко след това трябва да обединят усилия за да се измъкнат от Керенза невредими - тогава всъщност започва поредицата от най-трудните преживявания в живота им.. 


В повечето книги ние виждаме как главните героини в началото са по-уплашени, по-..слаби и ако очаквате и в тази книга да е така, то тогава грешите. 

Кейди е много решителна и много умна. Много много умна. Тя не понася да я държат в неведение и прави всичко по силите си за да получи информацията, която търси. Дори това да означава тя да наруши всички правила.
С течение на времето я опознаваме все повече и колкото повече я опознаваме, ние виждаме колко по-силен характер има тя. Тя има чувство за самосъхранение - готова е да се бори и го прави както за своя живот, така и за живота на тези, които обича. Дори е готова да се жертва за за спаси хиляди хора, които не познава.
Тя умее да запазва хладнокръвие и контрол дори в най-лошите ситуации.
Тя е една от най-силните героини, с които съм се "запознавала" и аз тотално я обожавам.

Искам да вметна, че докато четях книгата постоянно си я представях като Ема Робъртс и ако има филмова адаптация със сигурност бих искала тя да е избрана за ролята.

"ВСЕЛЕнАТА нЕ ТИ дЪЛЖИ нИЩО, КЕйди. ВЕЧЕ ТИ Е дАЛА ВСИЧКО В КрАЙна СМЕТКА. БИЛА Е ТУК дАЛЕЧ ПрЕдИ ТЕБ И ЩЕ ПрОдЪЛЖИ дЪЛГО СЛЕд ТЕБ. ЕдИнСТВЕНИЯТ нАЧИн дА ОСТАВИШ СПОМЕн Е ДА нАПрАВИШ нЕЩО, КОЕТО ЗАСЛУЖАВА дА БЪДЕ ЗАПОМнЕнО."


Другият ни главен герой Езра пък е доста различен от Кейди. Както и от типичния "принц на бял кон".


" Заслужаваш да положа всички звезди в галактиката в краката ти и да закича косата ти с хиляди диаманта. Заслужаваш някого, който би препуснал с теб, колкото бързо искаш ти. Който да те държи за ръка, а не да те дърпа назад. Заслужаваш повече отколкото, аз бих могъл да ти дам някога, Кейди. Но съм готов да ти дам всичко по силите си, стига все още да го искаш."


 А него си го представям като Ник Робинсън. 

Просто през цялото време тези образи изникваха в главата ми.


КАЗИМ. Компютър. Изкуствен интелект. Той изчислява всичко. Отговорен е за хиляди и хиляди животи. Взема най-важните и добри решения за оцеляването на тези хора. А какво би станало, ако се повреди?

Докато четях разговорите им с Кейди, докато четях мислите му, аз за малко напълно забравих, че той дори не е човек. Учудваше ме как той малко по малко почваше да.. чувства, да се страхува, да обича. Нормално е човек да изпитва тези неща, нали? Но не и нещо, което дори не диша. #кодГРЕШКА 

Понякога е трудно да вземеш правилното решение. Понякога е невъзможно. Понякога плашещо. А какво, ако цената на доброто е саможертвата?

В тази книга ние се запознаваме с много герои, които преминават през труден период, правят грешни избори, както и правилни, маловажни, както и важни в размерите на хиляди човешки животи.

Оценката ми за тази книга е 5 от 5. И ви съветвам: Отидете до книжарницата и я грабнете веднага! Няма да съжалявате, че сте я прочели. Времето отделено за книгата в никакъв случай няма да е изгубено.

Това е книга. И е много повече от книга. С нетипичния си формат, с добре изградените си герои, с увлекателният стил в който е написана и с интересния сюжет, който може да ни държи будни с часове, тази книга ще ви грабне още от първата страница и ще ви остави в нетърпение за следващата.


-Сю. (:

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

BOPS Октомври: "Принцеси под прикритие"

Здравейте!

Въпреки че не мислех, че след като училището започна ще имам възможност да пусна пост през седмицата, сега съм болна и имам свободно време. За жалост нямах възможността да взема кутията и една приятелка ми я взе от офиса на Спиди и ми помогна със снимковия материал за поста, за което съм и много благодарна. 


Това е първата кутия BOPS, която поръчах и като я поръчах мога да си призная, че бях много развълнувана, защото по описанието звучеше като нещо много интересно - хелоуинско-книжно, а и миналомесечната кутия беше чудесна и жалко, че не я поръчах. 



Първото, което виждаме като отворим кутията е листчето с името на темата за месеца - "Принцеси под прикритие" и списъка със съдържанието на кутийката.
Ние също виждаме червената хартийка с която са увити продуктите - напълно подходящ цвят както за темата, така и за наближаващия празник - Хелоуин.


Първото, което привлича вниманието е книгата - "Бляскавият двор" на Ришел Мийд. По-рано през месеца бях спойлната, че тази ще е книгата - все пак напълно е подходяща за темата и е съвсем съвсем нова на българския книжен пазар. 
Прекрасен избор! Убедена съм, че книгата ще ми хареса - все пак е на Ришел Мийд, която е една от любимите ми авторки. 


В малкото лилаво пакетче ние откриваме този ключодържател-тиква.Много е сладуранско и мисля, че е много напълно в духа на Хелоуин. 





Следващото, което виждаме е стилната кутия на "Style By Joe", в която намираме дантелен чокър с метална закопчалка, която не знам дали ще ми стане, както и, ако ми стане не мисля, че бих го ползвала.


В кутията ние също откриваме книгоразделител под формата на ковчег - още едно нещо в духа на Хелоуин.

Като цяло очакванията ми за кутията бяха доста по-високи и останах разочарована. Единствено книгата и книгоразделителят ще ми влязат в употреба, тъй като чокърите не са.. моето нещо, а не ползвам ключове, така че и ключодържателят няма да ми влезе в употреба - всъщност затова вече го подарих на приятелката ми, която взе кутията от офиса и я снима.
Не знам кога отново ще поръчам и дали изобщо ще поръчам пак, но ако го направя, надявам се тогава кутията да ми хареса повече. 



-Сю. (:

неделя, 9 октомври 2016 г.

"Писма до Сам" - уроци за любовта, загубата и даровете на живота


Заглавие: "Писма до Сам"
Автор: Даниел Готлиб

Издателство: Кибеа
Оценка в Goodreads: 3,97
Анотация
Скъпи Сам, животът ми се промени в мига, в който ти се роди...“
Така започва този забележителен сборник от тридесет и две съкровени, интимни и състрадателни писма, които Дан Готлиб (дядо) пише на Сам, своя внук. Искрени и честни, те са насочени към същите предизвикателства, срещу които се изправяме всички ние, всеки по свой собствен начин. И прочитът им ви зарежда с вдъхновение и емоции.
"..надявам се да помниш от какво се нуждае душата ти. Не богатство, престиж и придобивки, а зрялата отговорност да обичаш някого всеки ден малко повече, отколкото предния ден." 
Здравейте!
Днес ще говоря за една книга, която не е много "популярна" и затова вероятно повечето от вас не са чували за нея.
"Писма до Сам" е сборник от писма, които Даниел Готлиб е написал на своя внук Сам, на който на четиринадесет месечна възраст поставят диагноза "первазивно разстройство на развитието", болест от аутистичния спектър.
В тези писма Дан разказва истории, говори за любовта, за загубата, за бъдещето и за миналото. 
"Когато сърцето плаче за нещо изгубено, душата ликува за спечеленото."

Мога да призная, че не знам защо бях купила книгата. Просто ми привлече вниманието, въпреки че не е от жанровете, които съм свикнала да чета. Отне ми време да се реша да почна да я чета. Може би така е трябвало да бъде. Но когато я почнах осъзнах, че тази книга не е поредната книга, която ни казва, че животът е слънце и дъги и, че всичко е чудесно, стига да опознаем себе си.                                            

"Сам, искам да знаеш, че да бъдеш различен не е проблем. Просто си различен. Но да се чувстваш различен вече е проблем. Когато се чувстваш различен, това може действително да промени начина, по който гледаш на света." 
В тази книга ние виждаме колко труден може да бъде животът - как ние можем да сме причина за собственото си нещастие, както и, че понякога нещастията ни намират незаслужено. След прочитането на тази книга моят светоглед в известна степен се промени.  Осъзнах неща, за които често се сещам в определени
моменти. 
Осъзнах, че понякога животът е като да чакаш автобус. Дори да викаме, дори да удряме, да плачем, или пък да се смеем и да се радваме, автобусът няма да дойде по-рано - просто не зависи от нас. Но от нас зависи как ще чакаме автобуса - ако викаме, ако се гневим, ако плачем, ние само ще утежним положението - не за някой друг, а за самите нас. Но ако се примирим, че така или иначе трябва да чакаме, ние ще "чуем песните на птиците", ще забелязваме радостта, която иначе бихме изпуснали. 
Винаги, когато съм тъжна 
се сещам за това. Мисля че това е едно от най-важните нeща, на които някоя книга някога ме е учила. 
И за малко да забравя:
"Приходите от продажбата на тази книга се даряват на "Излекувай аутизма сега" и други благотворителни организации за деца." 
Оценката ми за тази книга е 5 от 5.  Препоръчвам я на абсолютно всички. И мисля, че израза  "прочети книга, направи добро" в този случай е буквално верен. 
 - Сю. (:

петък, 7 октомври 2016 г.

ТАГ: Reading Habits

www.tumblr.com
Видях този ТАГ в канала на Алекс и Райс от "Четат ли двама"  и ми се стори много интересен и реших да го направя.

1. Имаш ли определено място за четене вкъщи?
Да. Даже са три. На първо място е уютното ми легло, а на второ и трето място са удобият ми стол пред бюрото, както и предната част на библиотечката ми. 

2. Книгоразделители или случайно парче хартия? 

Определено книгоразделители. Но се е случвало да отбелязвам разни страници в които съм харесала цитати, например с хартийки, чаени пакетчета, опаковки на бонбони, автобусни билети.

3. Можеш ли просто да спреш да четеш или  спираш след като дочетеш главата/определен брой страници? 
По принцип да - особено след като доста често чета автобуса и трябва да спра, защото
трябва да сляза. Но понякога ми е по-трудно да спра, когато се случва много интересно. 


4. Храниш ли се/пиеш ли нещо докато четеш?
Да. Винаги имам бутилка вода "Девин" под ръка и често чаша чай или пък кафе. А доколкото храната - обичам да хапвам бисквитки, соленки и подобни неща докато чета.  

5. Пускаш ли си музика/гледаш ли телевизия докато четеш?Определено - докато чета в автобус не мога да се концентрирам без слушалките си и приятна музика, а като съм вкъщи телевизорът по принцип е включен само за фон. 
6. Една книга или няколко едновременно?
Предимно една, но по принцип имам и някакви други - книги с истории или такива, които са предназначени за писане в тях - към момента те са "Страхосказания" - като се сетя чета по една-две истории и "Една страница на ден", която попълвам, когато се сетя, което, да си призная, става доста рядко. 

www.tumblr.com
7. Четеш вкъщи или навсякъде?
Навсякъде. Буквално. Вкъщи, в автобуса, в някое кафене, в някое паркче. Винаги имам книга в раницата си или когато съм без раница - електронна книга на телефона. 
8. Четеш на глас или на ум?
На ум. Понякога като уча и на глас, но като чета книга винаги на ум. 

9. Четеш ли всичко или понякога пропускаш страници?
Какъв въпрос?? Всичко!

10. Пишеш ли в  книгите си?
Имам една книга предназначена за тази цел и в нея пиша ("1 страница на ден"). Но иначе не??

11. Кого тагваш? 

Ами тагвам Кристина от "Three a.m. knows all my secrets" , Павлина от "My world. Covered in books."  и всички други, които искат да направят тага.


-Сю. ^^


събота, 1 октомври 2016 г.

РЕВЮ! "Гневът и зората" на Рене Ахдие

Заглавие: "Гневът и зората" (първа книга от поредицата)
Автор: Рене Ахдие
Издателство: Сиела
Оценка в Goodreads: 4,22
Анотация: 
Един живот за една зора.
В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсет годишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.
Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.
Вдъхновен от класическите приказки от Хиляда и една нощ, романът Гневът и зората е богат, съблазнителен разказ, който държи читателя в напрежение до края.

"Някога имах хиляди желания, но всички изчезнаха в едничкия копнеж да те познавам."  - Джалал ал Дин Руми
Здравейте!
Днес съм решила да говоря за "Гневът и зората" на Рене Ахдие.

Мога да призная, че още от първата глава бях разбрала за какво всъщност става въпрос и за причината за действията на Халид и все пак книгата беше много интересна и всяка страница пробуждаше интереса ми все повече.
"Да искаш нещо толкова много - да го държиш в обятията си, - а да знаеш извън всякакво съмнение, че никога няма да го заслужиш."
В книгата основното действие се развива около халифа на Хорасан - повелителят на повелителите - Халид. Той по някаква причина всеки ден се жени за ново момиче, а на сутринта то бива екзекутирано с копринено въженце около врата. Никой не знае причината, но съвсем разбираемо всички го мразят. А как не? Шахризад е една от всички тези хора. В нея гори пламъка на омразата, заради загубата на нейната светлина - най-добрата и приятелка Шива. И Шахризад е решена да отмъсти както заради най-добрата си приятелка, така и заради всички отнети животи. Нашата героиня е дръзка и решителна и винаги знае какво да каже. Тя е предизвикателна, хаплива и независима. Въпреки това тя е просто човек. Страхува се от смъртта също като останалите. И тя изпитва тъга като другите. Но най-много гняв. Поне в началото.
Ние виждаме как тя малко по малко се променя. Чувствата и се променят. С развитието на действията виждаме как решетелността и гневът и започват да се разтапят. Честно казано на мен ми беше много странно тя да обикне Халид. Още повече като не знаеше за причината на неговата "чудовищност". И въпреки че се оказа, че той си има причина да го прави - пак ми беше странно.
"Той замръзна за миг, тя също се спря и двамата осъзнаха, че са изгубени. Завинаги."
Деспина може би е любимата ми героиня. Тя е смела, има хаплив език и не се страхува да го използва. В тези им черти с Шази си приличат и може би това, както и прекараното време заедно, с времето ги сближават и те стават приятелки, въпреки че не си го признават. А отношенията им с Джалал ме изненадаха въпреки че не трябваше. Надявам се в следващата книга да разбера, че има щастлив край за тях.
Ще спомена и няколко думи за Тарик и Рахим. Те се познават с Шахризад от малки. Докато Рахим се провъзглася като некръвен по-голям брат на Шази, чувствата на Тарик към нея са крайно различни. Тарик и Шахризад се обичат с години наред. Но докато Тарик обича Шахризад с цялото си сърце и е готов на всичко за нея - дори да започне война, ние виждаме как чувствата на Шахризад се променят малко по малко, но също виждаме, че Тарик, въпреки узнал за истината, не се отказва от нея. Мога да призная, че нещо в него не ми харесваше, но това е може би, защото харесвах Халид.

"Любовта е сила сама по себе си, сайиди. Заради любовта хората се решават и на немислимото... и често постигат невъзможното. Не бих се надсмивала на силата и."



Искам да вметна, че ми хареса и идеята за речника отзад в книгата. Както и да добавя
, че тази корица много ми харесва. Определено на външен вид е по-добра от оригинала, а на допир е толкова приятна. 
Много интересна книга, която със сигурност ме завладя още от първата страница. Не не не - от анотацията още. Въпреки че идеята не е съвсем оригинална книгата беше поднесена по уникален начин и историята, въпреки че беше предвидима, беше адски интересна. 
Случвало ли ви се е да ядете бисквити и да посегнете към чинията и да се окаже, че вече е празна? Такова беше чувството, когато книгата свърши.

С нетърпение очаквам втората книга и се надявам и тя да ми хареса поне толкова, колкото тази, защото тази беше чудесна.
Със сигурност ви я препоръчвам. Оценката ми за книгата е: 4,5
Не се знае дали ще преведат втората книга, както и това че няма да преведат допълнителните истории. Но какво друго ми остава освен да се надявам и през това време да се потопя в други книжни светове? 


За сега това беше от мен. 
Надявам се ревюто ми да ви е харесало. 
- Сю. ^.^