четвъртък, 25 август 2016 г.

Ревю на "Graffiti Moon" от Кат Кроули




Заглавие:
Graffiti Moon
Автор: Кат Кроули
Издателство: Orange CenterЖанр: YA
Анотация:
Луси Дервиш търси Сянката и Поета – мистериозни художници на графити, които са оставили своите творби из целия град. Тя е запленена от творчеството на Сянката, което сякаш ѝ говори нещата, които тя има нужда да чуе.
В последната вечер от гимназията Луси и приятелите ѝ се впускат в неочаквано приключение – тя е твърдо решена да намери Сянката; приятелките ѝ Джаз и Дейзи искат да намерят любовта; Ед и Лео се забъркват в опасна схема, за да изплатят свои дългове.
Последният, с когото Луси очаква да прекара нощта, е Ед – момчето, с което е имала единствената несполучлива среща в живота си. Ала когато Ед казва, че знае къде да открие Сянката, двамата се впускат в среднощно издирване по местата, където върху градските стени отеква разбитото сърце и желанието за бягство на Сянката.
Единственото, което Луси не успява да види, е точно пред очите ѝ.
Здравейте, хора!
Реших първото ми ревю да е за "Graffiti Moon" поради няколко причини.
Първата причина е, че е една от последните книги, които съм чела. Втората причина е това, че книгата съвсем не се оказа това, което очаквах да е.
Купих книгата преди няколко месеца, но така и не я прочетох до.. миналата седмица. Знам, наистина знам, че не трябва да съдим книгата по корицата, но.. корицата просто ми беше антипатична, а анотацията ме беше навела на мисълта, че това е поредната блудкава книга без особен замисъл. Е, сгреших!
Книгата ми влезе под кожата много скоро след като почнах да я чета. Докато я четях аз се смях, плаках и се ядосвах. 
Книгата беше написана от три гледни точки и именно от гледните точки на Луси, Ед и Поета. Хайде да поговорим за тях.
Луси е сравнително обикновено момиче, което е обсебено от графитите на Сянката и Поета, особено от Сянката. Тя е влюбена в Сянката без а знае кой е, без да го е виждала. Тя е убедена, че Сянката е нейната душевна половинка, защото тя гледа, вижда и разбира неговото изкуство. Луси има много интересно хоби, което се предполага, че ще прерастне в кариера - тя се занимава с изкуството на стъклото и може би това е една от причините да е толкова силно запленена от графитите на Сянката - защото вижда своето изкуство в неговото.
Ед е чувствителен и с нежна душа, но се опитва да го крие под маската наречена сарказъм. Той 
е момче, което има малко и все пак се опитва да го цени. Той спира да ходи на училище за да може да помага на майка си да изкарва пари, въпреки че има и още една причина - училището за него е прекалено трудно - той не може да говори в букви и думи, а говори в цветове и картини. През деня работи в магазин за бои докато нощите прекарва по улиците давайки глас на своето изкуство - графитите. Той ги рисува през своя поглед, въпреки че повечето хора виждат съвсем друго.
"Странно как двама души могат да гледат едно и също нещо, а да го виждат различно."
Поетът. Неговите глави не се състоят от обичайните случки през неговата гледна точка. Те се състоят от негови стихове и поеми, та нали е поет. Той е забавен, приятелски настроен и общителен. 

ТАНЦ С ЕКСТРАСЕНС
Тя казва, че знае
накъде ще направя движение.
"Сега ще се завъртиш около мен
отправен натам, откъдето тръгна."
*
"Това доказва, че не умея да танцувам - отвръщам,-
а не доказва, че ти си екстрасенс."
"Не вярваш, че мога да чета в ума ти?"
Вярвам го. "Не."
*
Тя се завърта,
обратно на часовниковата стрелка.
Сякаш развива въздушни бинтове.
"Назнайвам някои неща", тя казва.
Подушвам мента.
Тук е твърде сладко,
твърде тъмно,
твърде главоломно.
Твърде пълно с нея."
*
Въртя се по часовниковата стрелка
и намотавам
размотаото от нея.
*
"Видя ли - казва тя. - Направи точно онова,
което предказах, че ще направиш."
Джаз. Въпреки че няма глави от нейната гледна точка, тя все пак е една от главните герои и аз направо се влюбих в нея и поради тази причина няма как да не спомена няколко думи за нея. Тя е най-добрата приятелка на Луси и учи актьорско майсторство. Интересното за нея е, че тя е екстрасенс и усеща неща, които още не са се случвали. Тя е забавна, много умна и може би е любимият ми герой от книгата. 

Тази книга определено ме накара да се чувствам.. променена след като я прочетох. Въпреки че още от втора глава знаех кой е Сянката това не направи книгата по-скучна, а тъкмо обратното още по-интересна. В тази книга се говори за онова за което и във всички други - любов. Но не само любов към даден човек, а и любов към изкуството. По едно време си бях казала "Край. Не мога просто. Спирам да я чета, защото чувствах сърцето си на парчета", но естествено я прочетох до край и ми хареса много. Тъкмо когато си мислех, че съм разгадала всичко, нещата поеха изключителен обрат и тъкмо, когато си мислех, че съм ги разгадала отново - още веднъж. Тази книга е една от най-любимите ми книги и напълно убедена, мога да ви кажа, че няма да времето ви да е изгубено, ако я прочетете и затова с два палеца нагоре ви я препоръчвам горещо.

Надявам се ревюто да ви е харесало.
С пожелание за приятна вечер,
- Сю. 

*instagram*

За мен, за книгите и за блога.

Привет!

Аз съм Сю и съм на 17 години от Русе обичам да чета книги. Всъщност обожавам. 

Открих страстта си към книгите преди 4-5 години, когато отивахме на екскурзии от училище и всеки път си вземах списание Журнал с книга. А после към нова година родителите ме попитаха какво искам за подарък и аз им отвърнах, че искам една поредица - "Академия за вампири" и те ми взеха това за подарък. И от тогава няма месец в който да не прочета поне една-две книги, въпреки че като ходя на училище не ми остава време се опитвам да съчетая нещата. 
Какво чета? Чета предимно YA и фентъзи, но нерядко анотациите на книги от други жанрове ме запленяват и разбира се чета и тях. 
Не съм водила блог от години и не съм много опитна в писането на ревюта, но се надявам наистина да успея да поддържам този блог, както и да ви харесат предстоящите постове и ревюта.

До следващия пост, книголюбители!