понеделник, 24 юли 2017 г.

Една безмилостно добра история: "Без милост" от Лекси Блейк

Заглавие: "Без милост"
Автор: Лекси Блейк
Издателство: Ибис
Оценка в GoodReads: 4,08
Анотация:

Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.
След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.
Първата мисия е на изключително чаровния и умен юрист Райли. Задачата му е да саботира огромна сделка на „Страткаст“ и да съблазни Ели Стратън, наследницата на компанията, чийто покоен баща е съучастник в убийството на съпрузите Лолес.
Макар първоначално да е напълно отдаден на мисията си, Райли започва да се възхищава на благородството на Ели и бързо се влюбва в доброто й сърце. А когато картите падат на масата, Райли трябва да избира между отмъщението, за което се е подготвял през целия си живот, и жената, без която е сигурен, че не би могъл да живее.



Здравейте! Мога да кажа, че тази книга се оказа много повече от това, което очаквах да бъде. Досега не бях чела нищо от Лекси Блейк, а анотацията на тази книга не беше успяла да ме "грабне" силно и затова очакванията ми не бяха високи. Е, тази книга безспорно ме грабна и държа интереса ми буден до последната страница, даже и след нея.

Братята Лолес са отраснали с планове и мечти да съсипят убийците на родителите им, а ето, че стигат до момента, в който влизат в действие.. Очарователният Райли трябва да омае Ели - дъщерята на един от съучастниците в убийството, което всъщност не е трудно, както заради неустоимия му чар, така и заради влечението на Ели по него. 
Но както винаги нещата се объркват. Появяват се неочаквани чувства, обрати и усложнения и всичко се заплита, а Райли е поставен пред истинска дилема - конфликт между чувствата му към Ели и отмъщението, което винаги е било целта на живота му.
"Искам да обичам някого. Това е огромната грешка, която правят хората. Те мислят, че имат нужда някой да ги обича. Но много по-важно е ти да обичаш някого. Ние се познаваме какви сме по това дали можем да обичаме."
Момчетата от семейство Лолес - Райли, Дрю, Бран, както и единствената им сестра Миа са сплотени, макар и причината за това може би е това толкова жадувано отмъщение.
"Нищо, което си струва не е лесно."
Докато Дрю е строг, високоцелящ се, леко арогантен и доста самоуверен, Бран е нежен и мил и наистина го е грижа жените около него да са добре.
Той не се страхува да се забърква в неприятности за да ги защити дори да са  напълно непознати, а Райли е като идеала - с черти, както като на Дрю, така и като на Бран. Не може обаче да се отрече, че и тримата са невероятно секси и неустоими, притежаващи този характерен за семейство Лолес чар. За Миа може да се каже съвсем същото, но докато братята ѝ са обсебени от идеята за отмъщението, тя е жизнерадостна като слънчев лъч и винаги успява да разведри обстановката.
Ели, винаги строга, резервирана и.. идеална, разкривайки истинската си същност разкрива една много чувствителна и интуитивна жена, която знае как да спечели сърцата на всички около нея, а съвсем (не)очаквано успява да спечели и сърцето на Райли.




Тази книга е написана по начин, който ме накара да чета до късно през нощта. 

Хареса ми това, че не всичко се върти около отмъщението. 

Харесаха ми и многото обрати, както очакваните, така и неочакваните, умело написаната чувствена еротика, а най-много ми хареса начинът по който всичко това е поднесено - изтънчено, по подходящ и ненатрапчив начин.За мен тази книга беше една от най-добрите, които прочетох този месец.
"Без милост"е много повече от поредната книга от жанра. В нея се преплитат толкова много неща - основна сюжетна линия, романтика, еротика, а самата книга ме накара, както да плача, така и да се смея.Определено нямам търпение за втората книга от трилогията, която ще разгледа историята на Бран! 
"Любовта е нещо много рядко и ценно. И не бива да го захвърляш, защото не ти е било поднесено така, както ти си очаквал."
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

четвъртък, 20 юли 2017 г.

Intimidating TBR TAG

Intimidating TBR TAG

Здравейте! Този път след десетдневно отсъствие се завръщам с Intimidating TBR TAG, който реших да направя тъй като бях тагната от Юли и Мели преди доста време. Мога да призная, че имам повече от едно рафтче с непрочетени книги, затова и реших, че ще бъде забавно да направя този таг. Без много думи преминавам към въпросите.


1. Книга, която си бил/а неспособен/бна да завършиш...
"Захапи по врата" на Тери Пратчет. Първата книга на Пратчет, която чета и определено не върви, както ми се искаше. Не помня колко пъти съм я почвала и отказвала. Ии.. "Анна Каренина" на Лев Толстой.

2. Не съм прочел/а тази книга, защото не съм имал/а време...
Определено на първо място е "Истории от Академията за ловци на сенки", която много исках и ми беше подарена за рождения ден, но все още не съм успяла да стигна до нея.. Иначе голяма част от книгите на TBR рафтчето ми също попадат към тази категория.

3. Не съм прочел/а тази книга, защото е продължение...
Не се сещам в момента за такава, защото по принцип преди да си купя някоя книга чета анотация, разглеждам я в GoodReads, чета и ревюта. А понякога като се случи да видя някоя книга в книжарница и спонтанно да я купя, тя е единична или пък част от поредица, която чета.




4. Не съм чел/а тази книга,  защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах...
Не съм съвсем сигурна. В момента се сещам само за "Смрък" от Тери Пратчет заради това, че не успях да дочета "Захапи за врата".

5. Не съм чел/а тази книга, защото е ОГРОМНА...
Може би това е една от причините, поради които не съм я започнала все още, но става въпрос за поредицата "Песен за огън и лед". А може би и защото, колкото и пъти да започвам сериала все се отказвам, защото не ме докосва, така както ми се иска. Съвсем същото мога да кажа и за "Властелина на пръстените". А на рафтчето тихо стои и ме гледа обвиняващо "Истории от Академията за ловци на сенки"...

*като говорим за огромни книги*
6. Не съм прочел/а тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата...
Не мисля, че има книга, която да съм купила само и единствено заради корицата. А и макар и да обичам да чета ревюта, аз го правя със съзнанието, че вкусът на всеки човек е различен и затова те не оказват определящо влияние.

7. Най-плашещата книга в TBR-a ми е...
"Бляскавият двор" от Ришел Мийд. Обичам Ришел. Обожавам я. Но не съм чела други нейни книги освен тези от поредиците "Академия за вампири" и "Кръвни връзки". И определено се страхувам, че тази няма да ми хареса, защото тази авторка има специално място в сърцето ми и не искам да помрача това.

Тагвам: Ферит от Fantasy Traveler

понеделник, 10 юли 2017 г.

Цитати и пет причини да прочетете "Слънцето също е звезда"



Заглавие: "Слънцето също е звезда"
Автор: Никола Юн
Издателство: Ибис
Оценка в GoodReads: 4,15
Анотация:


Тя е реалист, той – мечтател.
Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства.
Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг.





Здравейте! Днес ще ви говоря за "Слънцето също е звезда", но вместо ревю ще ви дам пет причини да прочетете книгата, както и възможност да прочетете цитатите, които са ми направили впечатление и са успели да ме докоснат. 

Причини:

1. Гледните точки
Книгата е написана предимно в две гледни точки - тези на Наташа и Дейниъл, главните герои, но уникалното е, че за всеки, който участва, дори и косвено, в книгата има поне една глава и мисля, че по този начин ние получаваме възможност да вникнем в историята на едно по-дълбоко ниво.

2. Действието се развива в рамките на ден
Всичко освен епилога се развива в рамките на ден и дори не съм предполагала, че бих прочела 285 страници описващи един ден без да ми доскучае дори за миг. Но всички описания и всички допълнителни неща направиха историята много по-силна.

3. Героите
Наташа е незаконна имигрантка, която е на път да бъде депортирана обратно в Ямайка. Тя трябва да се раздели с всичко познато, с всичко, което обича. Макар и да се бори до последно тя притежава силата да приеме, че нещата са такива каквито са и че трябва да се примири с това, което животът и налага. Това в никакъв случай не означава, че не може да отстоява себе си, а характерът ѝ е доста силен и непоклатим, тя е прагматична и реалистка.
Дейниъл, винаги в сянката на брат си, сега е синът, към който родителите са по-благосклонни. Това означава, че сега той е очакваната от тях "американска мечта", а неговите мечти нямат значение, а той си пада мечтател. 

Послепис:  Мисля, че главните герои са изградени по прототип на авторката и съпругът ѝ и мисля, че това е доста хубаво и ме радва. 



4. Любовта
Макар и двамата да се различават толкова много и то в много важни отношения, това, което се случва между тях за много кратко време успява да ги промени, да ги накара да осъзнаят мечтите си, да ги накара да осъзнаят какви биха искали да бъдат и какво биха искали от живота. Любовта между тях припламва с най-ярката светлина и гори с най-горещия пламък толкова силно, макар и толкова кратко. Такава любов досега не съм срещала в книги, любов, която е достатъчно силна да отнеме всичко и точно това е по-вероятното, да дава всичко преди да дойде времето за раздяла.

5. Краят
Определено не съм очаквала това. След всичко преживяно и всички надежди и чувства не съм очаквала да стане точно това, от което най-много се бояха.
А епилога.. беше просто невероятен. Израза "като в приказките" е тук е в пълна сила. 

Плаках. Не знам дали от щастие, от тъга, от изненада или от красотата на книгата, но аз чувствах и плаках. 


Цитати:

"Хората прекарват целия си живот в търсене на обич. Стихотворения и песни, и цели романи са написани за това. Ала как да вярваш в нещо, което може да свърши толкова внезапно, колкото започва?""

"- Не вярвам в любовта.
-Тя не е религия - заявява той. - Съществува независимо дали вярваш в нея, или не."

"Животът е твърде дълъг, за да го прекараш, правейки нещо, към което си безразличен."

"Ще ти каже, че човекът пред теб, човекът, привлякъл вниманието ти по каквато и да е причина, е Единственият. И той е. И тя е. Единственият... в този момент, докато неговото или нейното сърце не поиска някой или нещо друго."

"-Просто не можех да повярвам.
- Че не ти казах
- Не. Че след всички неща, които се случиха, за да ни съберат, нещо друго щеше да ни раздели."

"Разстоянието, делящо ги от онези, които бяха някога, и онези, които са сега, е толкова голямо, че нямаме никаква надежда да си ги върнем обратно."



"Ще те допусна съвсем близо до себе си и вярвам, че няма да ме нараниш, докато съм в тази уязвима позиция. И ако доверието е една от основите на любовта, може би взирането в очите на другия е начин да я изградиш или подсилиш. А може би е по-просто от това. 
Най-обикновен опит да откриеш връзка.Да видиш.
Да бъдеш видян.
"

"Онова, за което ме е грижа, си ти и съм убеден, че любовта е достатъчна, за да превъзмогне всички подобни глупости."

"Проблемът с това, да се оставиш надеждата да те издигне на крилата си, е, че можеш да паднеш от много, много високо."

"Хората непрекъснато правят грешки. Малки грешки, като да застанеш на грешната опашка в супермаркета. Онази, на която чака и жената с десетки купони и чекова книжка.
Понякога правиш средно големи грешки. Отиваш да учиш медицина, вместо да последваш истинската си страст.
Понякога правиш наистина големи грешки.
Предаваш се."


Прочетох книгата в период, в който я почувствах много близо до себе си, до сърцето и емоциите си. Всички тези цитати, както и други ме накараха да се почувствам разбрана и определено книгата ми подейства много добре. Краят беше може би вдъхване на надежда, или пък отнемане на малкото останала, но определено ми хареса и ме накара да чувствам. 

Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

четвъртък, 6 юли 2017 г.

Какво прочетох през ЮНИ и какво ще чета през ЮЛИ


Здравейте! Този месец не мога да се похваля с голям брой прочетени книги за разлика от миналия, а с написани ревюта - още по-малко и за причини мога да посоча, както последния месец от училището, познат с многото изпитвания, така и други фактори, които ме ограничиха, както от към четене, така и писане на ревюта, но за сметка на това творческата ми муза се развихри и успях да нахвърля няколко стихотворения върху лист хартия. 

Какво прочетох през месец юни? 
През месец юни четох предимно YA и мидъл грейд литература и мога да призная, че тези книги успяха да ме откъснат от действителността и да ме накарат да се почувствам по-добре.



1."Алеа Аквариус. Повикът на водата" от Таня Щевнер 

ревю

Моята оценка за книгата: 4/5
Стилът на писане беше наистина много лек и увлекателен и историята беше поднесена по много приятен начин. Мисля, че книгата е подходяща, както за по-младите читатели, така и за по-възрастните, които искат да си вземат почивка от ежедневието и да се насладят на едно топло и ненатоварващо четиво. Прочетох книгата в момент в който не ми беше до усмивки, но тя постоянно ме караше да се усмихвам. 

2. "Четирите цвята на магията" от В. Е. Шваб
Моята оценка за книгата: 5/5
В тази книга беше изграден цял нов свят, бяха разкрити нови умения и герои, изградени по-различен начин и мога да призная, че прочетох книгата на един дъх. Тя ме държа в напрежение през цялото време и ми хареса неочаквано много, понеже заради многото хвалби относно нея, очаквах да е надценена, но след прочитането и разбрах защо я харесват толкова много и нямам търпение за излизането на следващата книга.

3."Серафина и черният плащ" от Робърт Бийти

ревю
Моята оценка за книгата: 4.5/5

Тази книга е подходяща за всеки, независимо на каква възраст е и в нея всеки ще намери нещо, което да му допадне. Тя може да зароди любовта към четенето или пък да бъде приятна почивка от ежедневието.

4.  "Слънцето също е звезда" от Никола Юн
Моята оценка за книгата: 4,5/5
Прочетох книгата в период, в който я почувствах много близо до себе си, до сърцето и емоциите си. Доста неща в нея ме накараха да се почувствам разбрана и определено книгата ми подейства много добре. Краят беше може би вдъхване на надежда, или пък отнемане на малкото останала, но определено ми хареса и ме накара да чувствам. 

5. "Жега" от Силвия Дей
Моята оценка за книгата: 3,5/5
Книгата точно като заглавието си беше.. гореща. Това беше първия ми досег с творчеството на Дей, така че останах изненадана от нецензурираните еротични сцени. Новелата като жанр беше еротична и затова беше акцентирано върху сексуалното привличане и моменти предимно, но криминалният сюжет също беше свързан с останалото. Като цяло ми хареса и пак бих посегнала към книги на Силвия Дей - може би към поредицата "Кросфайър"

Какво ще чета през юли?
За месец юли съм планирала няколко книги като като количество не са много понеже първите две седмици на месеца имам учебна практика, а след това съм на почивка.



Започнах месеца с:
1."Без милост" от Лекси Блейки мисля да продължа с:
2. "Пророчеството на гарвана" от Маги Стийвотър

3. "Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох
4. "Тайният портал" и
5. "Златният мост" от Ева Фьолер
съм ги планирала за почивката.
А ако ми остане време и:
6. "Истории от академията за ловци на сенки"

Update: "Тъмното пророчество" от Риърдън може да замести някоя от горепосочените книги.

А вие какво планирате да прочетете през месец юли?

събота, 1 юли 2017 г.

Смелост, приятелство и приключение в "Серафина и черният плащ"

Заглавие: "Серафина и черният плащ"
Автор: Робърт Бийти
Издателство: СофтПрес
Оценка в Goodreads: 3,90
Анотация: 
Никога не сте срещали момиче като Серафина.
На дванайсет, тя е дребничка за възрастта си, дяволски грациозна и безшумна, с очи – жълти като кехлибар. Живее във великолепен замък, но съвсем не е принцеса. Отраснала е в подземието на голямата къща и никой освен грубоватия ѝ, но сърдечен баща не знае за съществуването ѝ. Въоръжена с най-тихата стъпка и най-острите сетива, които можете да си представите, Фина броди тайно из заплетените коридори на имението „Билтмор“, скришом чете книги от огромната библиотека и наблюдава обитателите му, за да разнообрази ежедневието си.
Една нощ от „Билтмор“ започват да изчезват деца, но възрастните от голямата къща и детективите, които идват от близкия град, са безпомощни пред тайнствения похитител. Само Серафина е зървала страховития мъж с черен плащ, който стои зад отвличанията. Сега тя е единствената надежда за спасение на изчезналите деца и е решена да разплете мистерията на всяка цена
С помощта на новия си (и единствен) приятел Брейдън и на неговия предан доберман Фина се впуска в опасно разследване, изпълнено със спиращи дъха изпитания, непобедими врагове и древна магия. 




Здравейте! Съжалявам, че не съм публикувала няколко седмици, но бях доста натоварена както от последните изпитвания в училище, така и от проблеми засягащи личния ми живот, но ето ме тук сега с ревюто на книга, която е и за малки и за големи, книга, която може да зароди любовта към четенето или пък да бъде приятна почивка от ежедневието. Преди да мина към ревюто искам да споделя нещо, което ми се случи, свързано с книгата, така че ако искате да минете направо към ревюто, можете да прескочите следващият параграф.

Един ден докато се прибирах от училище, в автобуса до мен седна едно 7-8 годишно момиченце. Аз извадих "Серафина и черният плащ" от раницата си и още тогава забелязах как момиченцето погледна книгата. Бях прочела не повече от две страници, когато забелязах, че момичето се е наклонило към мен и се опитва да чете. Стана ми така мило. Предложих му да погледне книгата. Разгледа кориците набързо и се зачете.. Това ме зарадва толкова много и този момент със сигурност беше най-приятния от целия ми ден. Така че имам две причини да се усмихвам всеки път, когато видя книгата.





Серафина е различна. Тя живее тайно в подземието на невероятен замък, като никой освен баща ѝ не знае за съществуването, така че може да се каже, че е доста самотна. Тя изглежда различно от другите. Тя се държи по-различно от другите. Тя не е като другите. Но за приятелството не се изисква еднаквост, а обич и тя може да даде много, така че, когато ѝ се удава възможност да отвори част от сърцето си за Брейдън - младият господар на имението, тя не ѝ обръща гръб. 
"А после, без да сваля от ръцете атлазените ръкавици, засвири. Изпълняваше очарователно нежна соната с майсторството на виртуоз. Пиесата, която беше избрал, не беше нито прекалено тъжна, нито прекалено весела, но посвоему прекрасна. Никой в залата не остана равнодушен. Серафина бе смаяна от магическата сила на музиката да обединява всички, които я слушат." 
Брейдън също е различен, както от останалите деца, така и от Серафина. Той държи страшно много на кучето си Фина, както и конете и има умението да се разбира с животните по-добре от колкото с хората. Това винаги е било така, но със Серафна е различно - има хармония между тях и именно тя им позволява без никакви затруднения да се сближат.


Заедно с приятеля си Серафина се впуска в невероятни приключения, далеч не от желание за това, колкото от чувство за справедливост, желание да направи това, което трябва, защото мъж с черен плащ отвлича деца от имението, а Серафина и приятелите ѝ Брейдън и Фина са единствените, които знаят за него и са по дирите му, а това не престава да бъде животозастрашаващо дори за миг..
"Всъщност май всеки човек бе герой в собствените си очи, бореше се за това, което смята за правилно - или  пък просто да оцелее още един ден, и никой не се възприемаше като злодей."
От първата до последната страница случките не спираха да ме изпълват с любопитство и желание да чета и да разбера повече както за следващите случки, така и за Серафина, така че мога да кажа, че стилът на писане беше завладяващ и едновременно ненатоварващ и лек. Както казах и в началото тази книга е подходяща за всеки, независимо на каква възраст е и в нея всеки ще намери нещо, което да му допадне. Мисля, че накрая нещата се наредиха доста добре, но приключенията на това необикновено момиче далеч не са приключили, така че ни остава единствено да изчакаме излизането на следващата книга "Серафина и магическият жезъл".


Не забравяйде да изгледате и трейлъра към книгата:



Благодаря на издателство СофтПрес за предоставената възможност!