неделя, 26 март 2017 г.

РЕВЮ: "Последен в мрака" от Александра Олива

Заглавие: "Последен в мрака"
Автор: Александра Олива
Издателство: СофтПрес
Оценка в Goodreads:
Анотация:
ТЕ ТЪРСЕХА ПРИКЛЮЧЕНИЕ. ПОЛУЧИХА КОШМАР.
В МРАКА е риалити шоу, което тества границите на човешката издръжливост. Дванайсет мъже и жени, жадуващи за приключение, пари или слава, са изпратени в изолиран планински район и изправени пред предизвикателства, които надхвърлят представите им за приемливо. Докато участниците се състезават, светът извън предаването е разтърсен от гибелна катастрофа и неусетно реалност и риалити се размиват…
Книгата е номинирана за GoodReads Choice Awards 2016.


"Игрите на глада" среща "Сървайвър" на едно различно ниво в този постапокалиптичен трилър.


онтажистът е първият от екипа на продукцията, който ще умре..." 
Така започна тази книга. И още с това изречение интереса ми беше привлечен и си остана така  до последната страница, че и след това.  
"Горите" е риалити шоу подобно на Сървайвър. Но когато участниците, жадуващи за различни неща - приключение, пари, слава или просто изживяване, се записват нямат ни най-малка представа какво ги очаква. Нито в какво се забъркват. Те не знаят, че под всички клаузи в договорите, които са подписали има уточнения със ситни буквички.. дори не знаят, че шоуто се казва "В МРАКА", вместо "Горите". Нито, че ще изпитат най-трудните мигове в живота си, далеч от всичко познато и любимо.
Е, добре дошли в мрака!



Зу е главната героиня през чиито очи ние виждаме половината от действията. Тя е тръгнала на това "пътешествие" за да се сбогува с безгрижния живот, който има и да се приготви душевно за отговорността, която ще поеме, когато се върне. Не е и подозирала, че няма да има къде да се върне. Написала си е домашното преди да се запише в риалити шоуто. Подготвила се е с курс за оцеляване  (също като авторката!), а тези умения определено я правят една от най-добрите. Но дали това е достатъчно?
На мен ми беше много интересно да виждам това, което тя вижда, да чувствам това, което тя чувства, да усещам страховете ѝ, радостните мигове, вълнението, страха. Имах чувството, че аз съм там, че аз съм Зу, че аз трябва да оцелея в смъртоносен свят.


Следотърсача е експерт по оцеляването, който участва в предаването за да може да плати за лечението на болната си майка. Единственият по-добър от Зу, мога да твърдя. Определено голяма част от залаганията на зрителите са били в негова полза.
Беше един от любимите ми герои, които действаха съвсем съвестно за разлика от други.


Като казах съвест, ето го и него - Заклинателя, в който вероятно няма нито капка съвест. Посветен на изгонване на демони, обладали човешки тела, той е смятан от всички за лудият. Все пак винаги има такъв, нали? Но единственият демон, който трябва да изгони е всъщност неговият собствен. А когато не може да го прави, защо пък да не подложи крак на някой друг?

Сервитьорката много бързо се превръща в този "някой". Най-тежко тя понася, както целия гняв на Заклинателя, така и предизвикателствата, поставени на пътя и. Все пак тя е дошла с ясното съзнание, че няма да победи. Тя участва само за да се прослави. А дали си струва? За мен, тя хленчи с една идея повече от необходимото и мястото и определено не е тук. Можех само да се надявам да получи бъдещето, което ще я направи щастлива.

Ел Ранчеро е възрастен мъж, който участва в предаването заради наградата, защото това е сумата, от която се нуждае за да изпрати децата си в колеж, вместо да ги накара да останат да се грижат за фермата. Съвестен, добър и винаги готов да помага, той определено попадна в списъка с любими.

Колежанина мрази дивата природа. Той дори не е искал да участва, но е загубил бас и ето го тук - по някаква случайност, приет. Дали ще продължи до края в състезание, което няма край? Вие как мислите?

Биоложката е учителка, описана като неустоима във фантазиите на всички мъже и недостижима, защото не се интересува от тях. Дали цялото това време, прекарано далеч от партньорката и ще си заслужава?

Авиатора, представен като зъл, заради цвета на кожата си всъщност изобщо не е такъв. Това много бързо става ясно, защото има човек, който много бързо стига до сърцето му и се оформя приятелство до живот.

А именно за Черния доктор става въпрос - мил лекар, който намира приятел в лицето на опонент.
Тяхното приятелство ме трогна доста силно.


Азиатката, по-късно получила прякора "Дърводелката" е също една от любимите ми герои. Тя не губи самообладание, справя се в трудни ситуации и знае кога да спре.

Банкерът - има ли нужда от думи за да го намразят? Все пак нали при тях са парите, те получават всичко, докато хора умират от глад. Колкото и да е различен от стереотипа и много мил, монтажистът ще се постарае да си остане омразният.

Инженерът участва заради преживяването, за да се научи да оцелява и може би да завърже нови приятелства, а не заради парите. 


Искам да кажа няколко думи за още един герой - Бренън. Той се появи изневиделица и беше там, когато Зу имаше нужда от него, както тя беше там за него, макар и да не се отнасяше любезно и да го смяташе за оператор. Определено връзката, която се оформи между тях ме зарадва и разчувства.

 "Ad tenebas dedi." ("Предавам се на мрака.") е това, което участниците трябва да изрекат за да се предадат и откажат от състезанието. Докато изпълняват предизвикателство след предизвикателство, нашите герои дори не подозират, че ужасните препятствия, които преминават ден след ден, всъщност вече са част от истинският свят и като "се предадат на мрака" ги очаква още по-голям такъв.
Вихри се болест, която преспокойно може да се сравни с Черната чума. Заразата поразява всички, освен тези, които имат имунитет, а някои преболедуват и оздравяват. Разбира се оцеляващите са много малко в сравнение с милионите мъртви.
"Онзи ден научих, че няма значение колко повишава тон човек, когато пита нещо, няма значение колко пъти задава въпроса си - може въобще да не очаква отговор."
 Главната героиня е от тези, които се борят със зъби и нокти. 
Нейното мото е "Пътешествието е прекалено трудно само ако аз съм твърде слаба." и именно то е причината тя да продължава напред.
Тя също е от онези, които нямат представа за болестта. Зу през цялото време вярва, че всичко, което и се случва е поредното предизвикателство. Как да не затваряш очи за истината, когато тя е по-лоша и от лъжата?

Книгата също акцентира и върху нещо особено важно: риалити предаванията. Каква част от тях мислите, че наистина се случват и каква част е наистина такава, каквато изглежда? Никога не съм била фенка на такъв тип предавания, а тази книга ми разкри повече за тях и след като се замислих всъщност осъзнах, че точно това е това, което се случва. В такива предавания не истината е важна, а интересът, който се поражда. А кой би създал шоу, което съдържа скучната истина вместо украсената такава? 

Много ми хареса и идеята за коментари от зрители, която сякаш направи всичко с една идея по-реално, защото в днешно време, нали всичко се върти около виртуалното? Мога да се похваля и с няколко научени правила за оцеляване, благодарение на тази книга. Знаехте ли, че Александра Олива е ходила на тежък курс за оцеляване за да се подготви за написването на книгата? Това определено е впечатляващо - как изцяло се е посветила на книгата и всичко, което е направила за нея. Просто впечатляващо!


Стилът на писане на авторката меко казано е увлекателен, през цялото време държащ на тръни, корицата - мрачна, сюжетът - още по-мрачен и интригуващ, самата история - пълна с напрежение и емоции, а героите много добре изградени и наистина разнообразни. 
Книгата ми хареса много повече отколкото очаквах, а аз очаквах да ми хареса много. Определено бих посегнала към друга книга от авторката!



Благодаря на издателство СофтПрес за предоставената възможност!

Няма коментари:

Публикуване на коментар