РЕВЮ: "Неосъзнато бягство" от Силвия Жекова

Заглавие: "Неосъзнато бягство"
Автор: Силвия Джейкъб (Силвия Жекова)
Издателство: Монт
Оценка в Goodreads: 4,6/5
Анотация:

ЛОРА И ГЕРГАНА СА ДВЕ НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ МОМИЧЕТА С ЕДИН ОБЩ КОШМАР! Гергана израства в дом за сираци, а Лора е дете на разведени родители. Съдбата успява да ги събере. Двете дълго време не смеят да споделят една с друга за кошмарите и гласовете, които ги измъчват от деца. Но една снимка и ликът от нея, ще ги поведе към дълбините на тайни от миналото им! Дали истината, към която отчаяно се стремят, ще им донесе хармонията, за която жадуват?

Здравейте! Тук съм с ревюто на една малка, но въпреки това силна книжка.

Книгата е на Силвия Джейкъб, позната още като Силвия Жекова - второ издание, а действието се развива в България - предимно във Варна.

Лора е дете на разведени родители, вечно чувстваща се недостатъчно добра, непълноценна, незначителна, заради любовта, която (не) получава от родителите си.

Гери е израснала в дом за сираци и се е научила да се справя с живота..някак. Докато постоянно води борба за живота си - как да се справя, и как да бъде щастлива, тя е дърпана назад от много неща - кошмари, тайни, вечен страх.

Лора и Гери, макар и в началото да не се познават, имат нещо общо - кошмар, който ги свързва, еднакъв глас, който им шепти едни и същи думи. И двете млади жени са придобили вътрешна сила, чрез раните, които са получавали. Но понякога тази сила, изградена от страх да не бъдеш наранен всъщност е слабост. Защото как позволяваш да те опознаят и си позволяваш да се чувстваш обичан, когато си изградила високи стени около себе си?

Макар и самият замисъл на книгата да е много интересен и добре измислен, ми е трудно да кажа съвсем същото за реализацията. За мен книгата би могла да бъде по-добра, ако не се използваха думи като "нехранимайко", "ма", "бе", "кратуна", както и други нестандартни за световната литература, макар и превърнати в ежедневие в Бългалия, жаргони. Не съм съвсем сигурна какво е целяла авторката - може би е искала да наблегне на българското и да накара читателите да усетят атмосферата, което определено е било постигнато. Предполагам причината това да не ми хареса е това, че *shame* това е първият ми допир до съвременната българска проза.

 

В тази книга става въпрос както за обичта между родители и деца, така и за проблемите им. Каквато и да ти е кръвта, родителите - тези които са те отгледали, тези които са се грижили за теб - те са истинските родители.

"Можеш ли да наречеш майки жените, които са захвърлили децата си само защото са ги родили?"

Става въпрос за тънката невидима нишка, която свързва хората, не чрез кръвта, а чрез сърцата.

С много интересен замисъл, интересни герои, които биха могли да бъдат с една идея по-добре изградени и много обрати в сюжета, тази книга през цялото време ме държеше в напрежение за тъй очакваната развръзка, защото в моята теория имаше огромни липсващи парчета. Това е леко и бързо четиво, което прочетох за два дена, която на моменти ме караше да сме смея, а на други - да настръхвам. Тази книга ми се отрази добре - нещо, разчупващо стандартното, нещо различно, нещо родно.

Благодаря на издателство "Монт" за предоставената възможност!

-Сю. (: