
Автор: Силвия Джейкъб (Силвия Жекова)
Издателство: Монт
Оценка в Goodreads: 4,6/5
Анотация:
ЛОРА И ГЕРГАНА СА ДВЕ НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ МОМИЧЕТА С ЕДИН ОБЩ
КОШМАР! Гергана израства в дом за сираци, а Лора е дете на разведени родители.
Съдбата успява да ги събере. Двете дълго време не смеят да споделят една с друга
за кошмарите и гласовете, които ги измъчват от деца. Но една снимка и ликът от
нея, ще ги поведе към дълбините на тайни от миналото им! Дали истината, към
която отчаяно се стремят, ще им донесе хармонията, за която жадуват?
Здравейте! Тук съм с ревюто на една малка, но въпреки това
силна книжка.
Книгата
е на Силвия Джейкъб, позната още като Силвия Жекова - второ издание, а действието се развива в
България - предимно във Варна.
Лора е дете на разведени родители, вечно чувстваща се
недостатъчно добра, непълноценна, незначителна, заради любовта, която (не)
получава от родителите си.
Гери е израснала в дом за сираци и се е научила да се справя
с живота..някак. Докато постоянно води борба за живота си - как да се справя, и как да бъде щастлива,
тя е дърпана назад от много неща - кошмари, тайни, вечен страх.

Макар и самият замисъл на книгата да е много интересен и
добре измислен, ми е трудно да кажа съвсем същото за реализацията. За мен
книгата би могла да бъде по-добра, ако не
се използваха думи като "нехранимайко", "ма",
"бе", "кратуна", както и други нестандартни за световната
литература, макар и превърнати в ежедневие в Бългалия, жаргони. Не съм съвсем
сигурна какво е целяла авторката - може би е искала да наблегне на българското
и да накара читателите да усетят атмосферата, което определено е било
постигнато. Предполагам причината това да не ми хареса е това, че *shame* това е първият ми допир до
съвременната българска проза.
В тази книга става въпрос както за обичта между родители и
деца, така и за проблемите им. Каквато и да ти е кръвта, родителите - тези
които са те отгледали, тези които са се грижили за теб - те са истинските
родители.
"Можеш ли да наречеш майки жените, които са захвърлили децата си само защото са ги родили?"
С много интересен замисъл, интересни герои, които биха могли
да бъдат с една идея по-добре изградени и много обрати в сюжета, тази книга
през цялото време ме държеше в напрежение за тъй очакваната развръзка, защото в
моята теория имаше огромни липсващи парчета. Това е леко и бързо четиво, което
прочетох за два дена, която на моменти ме караше да сме смея, а на други - да
настръхвам. Тази книга ми се отрази добре - нещо, разчупващо стандартното, нещо
различно, нещо родно.
Благодаря на издателство
"Монт" за предоставената възможност!
-Сю. (:
Страхотно ревю! :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти! <3333333
Изтриване