петък, 6 януари 2017 г.

РЕВЮ: "Ангелско нашествие" от Сюзън Ий

Заглавие: Ангелско нашествие (книга първа)
Поредица: Пенрин и краят на дните 
Автор: Сюзън Ий
Издателство: ЕМАС
Оценка в Goodreads: 4,19
Анотация:

Изминали са шест седмици, откакто ангелите на Апокалипсиса са слезли на земята, за да опустошат съвременната цивилизация. Банди от освирепели хора населяват деня, а нощта е превзета от страхове и суеверия. В една от тези нощи ангели отвличат невинно малко момиче, а сестра й - 17-годишната Пенрин - е готова на всичко, за да си я върне. 

Дори да се съюзи с един от тях. 

Рафи е войн, но, след като е нападнат от своите, се оказва на улицата, тежко ранен и с отрязани крила. От незапомнени времена се е сражавал и е печелел битките си сам, а сега от тази безпомощна ситуация се налага да го спасява една изпосталяла от глад тийнейджърка. 
Пенрин и Рафи тръгват през изпепеления, обезлюден пейзаж на Северна Калифорния и няма на кого да разчитат за оцеляването си, освен един на друг. В далечината се очертават димящите останки на Сан Франциско, където войнстващите ангели са създали своето укрепление. Там Пенрин ще рискува всичко, за да спаси сестричката си, а Рафи ще се остави на милостта на враговете си, само и само да бъде отново цял... 


Здравейте! Тук съм с първото ми ревю за годината и ще призная, че не сгреших като избрах тази книга за първото ми четиво за 2017.

Ангелите са мили, дружелюбни, добри, те желаят да помогнат на хората, нали? 

Е да, ама не. 


Земята е нападната, не от кого да е, но от самите ангели. Всичко се разпада. Смъртта и разрухата са навсякъде, а в отчаянието си хората са се обърнали един срещу друг.
Трудно, а и почти невъзможно е да се оцелее в такъв свят. 
А за 17-годишната Пенрин е още по-трудно. Защото от нея зависи и оцеляването на психически нестабилната ѝ майка и малката ѝ сестричка, която не може да се придвижва без инвалидната си количка. Докато бягат те се натъкват на група ангели, преследващи друг от техния вид. След нападението един от ангелите ги забелязва и отвлича малката сестра на Пенрин. 
За разлика от главните героини в голяма част от книгите от този жанр, Пенрин е водена само от желанието да спаси сестра си. Не да промени света. Не да постигне революция. Просто да спаси сестра си.  Заради майка си години наред е ходила на всевъзможни уроци по самоотбрана и въпреки че това сега и помага много, не означава, че и е лесно да се справя. И не и става по-лесно с течение на времето. Тази героиня вероятно е една от най-реалистично представените, за които съм чела - не се превръща от плаха и нерешителна в глава на революцията, не иска и да се превърне. Тя иска да спаси сестра си. Просто се опитва да оцелее. 






Рафи пък е паднал ангел, който е готов на всичко за да върне крилата си. 

Той не се съгласява да се съюзи с Пенрин веднага, не иска да има нещо общо с някое човешко създание, но в крайна сметка се съгласява. Той притежава голямо количество хумор, сарказъм и арогантност, която просто няма как да остане неоценено от мен. 





"- Ще ти покажа как се използва. Дай да ти видя крака.


  - В света на ангелите това е много интимно желание. Обикновено са ми нужни вечеря, вино и наелектризиращ разговор, за да отдам краката си."
Техният съюз не е обичайният "ние двамата срещу целият свят". Техният съюз е за да оцелеят и да постигнат крайната цел.
Елементът на забранената любов е поднесена без наистина да е спомената - тя е само загатната, но се усеща доста силно.
"-Не се заблуждавай от външния ми вид, Пенрин. Аз не съм човек. Дъщерите човешки са забранени за ангелите."
Стилът на писане на авторката е уникален, много реалистичен и увлекателен.

Всичко в тази книга е поднесено бавно и постоянно се усеща напрежението, а въпросите се трупат и трупат. Какви са тези създания, които не са нито хора, нито ангели? Каква е причината Рафи да изгуби крилата си? Какво търсят ангелите на земята? Какво, какво, какво.. все повече въпроси и все по-малко отговори.

"Не е нежната целувка на първа среща, не е израз на първичен мъжки импулс. Той ме целува с отчаянието на умиращ, който вярва, че се докосва до магията на вечния живот."
Опитвам се да се сетя за неща, които не ми харесват в книгата, но не мога да се сетя.
Може би това, че беше толкова интересна, че не ме оставяше да спя? Май не се брои.

Искам да отбележа и нещо за корицата - бях много изненадана, когато я видях и докоснах за първи път - не очаквах крилата да са релефни, но това беше много приятна изненада. Както и самата книга.

Много се радвам, че започнах годината с тази книга, защото ми хареса наистина много. Беше нещо различно, нещо великолепно. Нещо различно и едновременно познато. Книгата надхвърли всичките ми очаквания и оправда сравнително високата си оценка в GoodReads. Не знам кое ми харесва толкова много в начина на писане и поднасянето на историята, но нещо определено ме грабна силно. Ако сте от тези, които още не са я прочели, съветвам ви - дайте шанс на тази книга - ще останете в рамките на доброто фентъзи, но и едновременно ще сте прочели нещо много различно и интересно.

А вие с коя книга започнахте годината?
Благодаря на издателство ЕМАС за предоставената възможност!

- Сю. (:

Няма коментари:

Публикуване на коментар