събота, 23 септември 2017 г.

Цитати и пет причини да прочетете "Малката билкарница в Монмартър"

Заглавие: "Малката билкарница в Монмартър"
Автор: Донатела Рицати
Издателство: СофтПрес
Оценка в GoodReads: 3,64



Анотация: 

Добре дошли в малката билкарница в Монмартър. 
Мястото, което събужда надеждата.

Виола смята, че е изгубила всичко. Съпругът й е мъртъв, семейството – отчуждено. Дори професията, в която винаги е намирала опора, вече не й носи радост. Виола е природолечител, а е трудно да лекуваш чуждите болки, когато не можеш да овладееш своята собствена. Единственият шанс за ново начало на младата италианка е да се върне в Париж – там, където за първи път изучава тайните на натуропатията и открива малкото магазинче за билки на сестрите Фльоре-Бюри. Сред уханията на цветя и есенции, сред стари приятели и нови познати, Виола започва да пише първата страница от новия си живот. Но миналото не може да бъде изтрито. То напомня на Виола за себе си, разкрива й невероятен дар, оставен от любовта на живота й, но и неподозирани тайни. А някъде там – между лекотата на свободата и тежестта на лъжите, настоящето проправя път за нова любов.

Здравейте! Знам, че съм много редовна и напоследък рядко пиша, но ето ме сега с нова публикация. Искам да ви говоря за "Малката билкарница в Монмартър" и да ви дам пет причини да я прочетете. 

1. Атмосферата
Това е книга все пак, каква ли атмосфера може да създаде?
Отговорът на въпроса е много прост. Представете си Париж, аромат на лавандула, мента, най-различни билки.. или за по-невероятно усещане.. в зимно време да стъпите в топлия магазин, ухаещ на най-различни билки, пренасящ ви назад във времето.. уютно кътче, което ви кара да забравяте за всичко поне за малко.. а кориците с аромат на лавандула помагаха за усилването на това чувство..


2. Начинът на писане
Не исках да използвам думата стил понеже това, което имам предвид не е само стила на писане, който е лек и ненатоварващ, но и това, че в почти всяка глава е поместена непозната за мен информация свързана или с иридологията или с чакрите.

3. Засегнатите теми
В книгата са засегнати теми, които не са сред най-популярните, някои, от които всъщност набират популярност. До преди тази книга не се бях заинтересовала от чакрите, природолечението, а за иридологията дори не бях чувала. След прочитането на тази книга тези теми ми привлякоха вниманието достатъчно за да искам да разбера повече за тях и да потърся информация. И всъщност много се радвам за това, понеже, ако не друго поне си обогатих общата култура. 

4. Реалистичният начин, по който е написала
В книгата нещата не се случват пресилено. Нито прекалено бързо, нито прекалено бавно. Нещата не са преувеличени, така че няма точки, в които напрежението да се усеща във въздуха, но това прави книгата за мен една идея по-добра. Мисля, че се подразбира, че повече се влека от фентъзи или книги от различни жанрове с YA насоченост, но четенето на книги от различни жанрове напоследък ми харесва все повече, а книги като тази определено допринасят към това.

5. Самата книга
Тази книга не е нито за самопомощ, нито е от книгите, които са наръчници в някои области (в случая визирам природолечението и иридологията), но все пак в нея са преплетени, както художествена литература, така и нещата, които отбелязах преди малко и мисля, че комбинацията е наистина много добра. Едновременно с интересната история по ненатрапчив начин се поднася полезна информация, а в крайна сметка от всичко това има и поука.. 

Мисля, че всичко това е невероятно и не мисля, че имам какво друго да добавя, затова ето няколко цитата:

"Спомням си, че когато ми разказваше това, си помислих колко се възхищавам на невероятната сила на жените. Продължавам да се изненадвам от нея и до ден днешен. 

Изгкежда, извира от някакъв неизчерпаем кладенец, скрит в най-дълбоките кътчета на души, изковани от стомана. Борби, лишения, болка - никое нещастие не може да ги сломи. Възраждат се, събират парчетата от цял един живот и ги съшиват отново като чисто нова дреха."

"..не можеш да избягаш от болката, съкровище, ако ще да стигнеш и до края на света. Ако не убиеш своите призраци, те ще продължават да те преследват, където и да отидеш."

"Дали действителността съществува извън нас, или е само отражение на нашите страхове и тайни желания?"

"..не се налага да се насилвам да бъда друга освен себе си, няма загатвания от никакъв род, няма стратегии, няма потайни игрички. И няма рискове."

"Животът е непредвидим; такива са и човешките същества."

Благодаря на издателство СофтПрес за предоставената възможност!

четвъртък, 14 септември 2017 г.

Какво прочетох през АВГУСТ и какво (ще) чета през СЕПТЕМВРИ




Здравейте! Осъзнавам, че доста закъснях с тази публикация, но нямах вдъхновение да пиша, нито желание да чета. Преминах през вероятно най-дългият читателски застой за последните две години. Броят на книгите, които прочетох през месец август е оскъден, а за септември - засега върви още по-бавно. 


Какво прочетох през август? 




1. "Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох ревю
Моята оценка:  4,5/5


"Мисля, че имам нужда от това. Нуждая се от човек, който понякога да надраска гладката повърхност, вместо да гледа отвъд нея. Точно така. Искам момиче, което да ме опознае истински."

Тази книга ме накара да изпитам много неща - радост и тъга, смях и сълзи, яд и болка. Имаше моменти, в които просто затварях книгата и се опитвах да се успокоя преди да продължа. Авторката е преминала през много неща заедно с Дани и тези неща са я белязали за живот, а вече и мен. 

2. "Мислещият човек" от Джеймс Алън 
Моята оценка:  4,5/5
Тази книга не ми каза нищо, което не знаех досега, но тя несъмнено успя да ме накара да се замисля за всяко писано нещо в нея. Маркера и листчетата за отбелязване не успяха да си починат понеже постоянно отбелязвах това или онова.

"..всеки е творец на собствения си характер, ваятел на душата си и градител на съдбата си.."
3. "Ето така я губиш" от Джуно Диас
Моята оценка:  3-3,5/5
За тази книга имах доста високи очаквания, които си останаха просто очаквания.
Някои от разказите ми харесаха повече от останалите, но нито един не успя да ме докосне силно. Да, Юниор нямаше вина за това, че изгуби свои близки, но за жените, които изгуби - не можеш да си негодник и да очакваш награда или нещо хубаво в замяна. Просто не.


4. "Генът IFS. Визия за здраве" от Инес Субашка
Мини ревю и интервю с прекрасната Инес - тук
Моята оценка:  5/5
"Генът IFS: Визия за здраве"  не е поредната книга за здравословно хранене, за отслабване, тренировки - тя е много повече от това. Осъзнаване, самоосъзнаване, начин на живот.. каквото и да кажа няма да е достатъчно, понеже значението и за мен е неописуемо много. 

Какво (ще) чета през септември?



Голяма част от месец август и една трета от месец септември прекарах над една книга, която беше много интересна, но аз просто не можех да се насиля да чета каквото и да било. В крайна сметка тази книга ме извади от застоя и ме "светна" за няколко нови теми, от които преди не се бях заинтересувала, а за някои дори не бях чувала.
Тази книга е.. "Малката билкарница в Монмартър" от Донатела Рицати и скоро ще ви посоча 5 причини да я прочетете. Не знаех дали да я причисля към август или септември, но в крайна сметка реших да я посоча като първа прочетена за септември.

Ето ги и останалите книги, които планирам да прочета през месеца:
2. "Кради като артист" от Остин Клиън
3. "Повелител на сенките" от Касандра Клеър
(просто няма как да си държа ръцете и очите далеч от книга на Каси)
4. "EMPIRE V" от Виктор Пелевин, която засега изглежда обещаваща и доста интересна
5. "Чаках точно теб" от Стефана Белковска

Имам чувството, че с началото на учебната година желанието ми да чета ще се увеличи драстично, но, разбира се, ще се опитам да балансирам. Към всички ученици - на добър час!

         и.. един въпрос.. Как се справяте, когато имате читателски застой?

понеделник, 28 август 2017 г.

Инес Субашка и "Генът IFS: Визия за здраве"

Ако четеш само книгите, които всички четат, можеш да мислиш само онова, което всички мислят. Генът IFS ще ви даде инструментите, с които да реализирате потенциала си и да изваете физиката си, такава каквато я искате, без да се подлагате на лишения и ограничения. Лишения трябват там, където липсват знания. Да знаеш е равнозначно на свободата да избираш! Генът IFS.
 Здравейте! Днес с огромно вълнение ще ви говоря за "Генът IFS: Визия за здраве" от невероятната Инес Субашка, но повече от мен ще говори тя самата. Тези, които следят блога ми по-редовно вече знаят, че през последните месеци в живота ми настъпиха промени от към начин на хранене, физическа активност от рода на тренировки и йога - като цяло се опитвам да се придържам към по-здравословен начин на живот и това ми влияе много добре. Когато се присъединих към групата IFS Lifetime Challenge: Започни днес, влез във форма ЗАВИНАГИ като вниманието ми беше насочено предимно към тренировките. Но ми беше нужно съвсем малко време за да осъзная, че не само количеството и калориите са важни, а даже повече от тези неща е важна същността на храната. Мога да кажа, че от тогава насам се опитвам и лека по лека успявам да водя все по-здравословен начин на живот и се чувствам все по-добре в кожата си - не само физически, но и психически. Защо говоря за това? Защото исках да стигна до това как тази група, как блога на Инес, как "Генът IFS: Визия за здраве" ми промениха живота.
"Всъщност животът е способността да се учим и променяме в отговор на натрупания опит."

"Генът IFS: Визия за здраве"  не е поредната книга за здравословно хранене, за отслабване, тренировки - тя е много повече от това. Осъзнаване, самоосъзнаване, начин на живот.. каквото и да кажа няма да е достатъчно, понеже значението и за мен е неописуемо много. 
"Винаги когато срещаме трудност да постигнем нещо, причината се корени в това, че сме прекалено фокусирани върху търсенето на оправдания вместо върху намирането на решения."
Много бързо Инес се превърна в мой идол с това, което прави за себе си, за околните, с позитивната енергия и мотивация, която излъчва.. В началото на публикацията ви обещах, че тя ще говори повече от мен, така че без прекалено много приказки преминавам към това.. 
Разкажи ни малко за себе си. С какво се занимаваш, какви са целите ти, какво те мотивира и тласка напред?
Ако трябва да обобщя всичко в едно изречение – опитвам се да покажа на хората, че живот, в който не си реализирал физическия потенциал на тялото си, не е пълноценно изживян. Обожавам движението и непрекъснато търся начини, чрез които можем да съхраним здравето си, така че да можем да разгърнем потенциала на тялото си. Имам зала за кондиционни тренировки; екип от 10 звездовищни съмишленика; блог, книга. Целите ми нямат граници, защото колкото повече постигам, толкова повече хоризонти се разкриват пред мен. Това, което ме мотивира е всичко това, което още не съм реализирала и опознала, а знам че мога да направя. Това, което ме тласка напред, са всички моменти, в които съм смятала, че не мога да продължа, а след това съм извървяла толкова дълъг път и съм направила много повече, отколкото съм подозирала. Това ме мотивира да знам, че и този път няма да е по-различно.
Какво правиш в свободното си време?
Не бих казала, че имам много свободно време, но аз живея за това, което правя. Всяка минута ми е запълнена със залата, сайта, онлайн програми, семинари, тренировки. Когато имам малко време, обикновено чета или се разхождам.
Как и защо реши да напишеш "Генът IFS. Визия за здраве" ? Беше ли трудно да подбереш информацията, която да включиш в книгата?
Реших да напиша Генът IFS, защото тя е само стъпалото към всичко друго, което искам да споделя с хората. За мен тя е базата и в нея исках да дам една различна гледна точка и да накарам хората да се замислят, че всичко, за което търсят отговори е много близо до тях и вече го знаят – просто го игнорират, защото търсят нещо много по-сложно и по-специално. 
Срещна ли затруднения по време на писателския процес? А на издателския?
По време на писателския процес, пренаписах книгата три пъти и сигурно щях да я пренапиша още веднъж, ако не бях решила, че просто ще издам още една книга след това. С издателския процес не съм имала проблеми.
Как се промени живота ти след след издаването на книгата?
Животът ми не се е променил. Това, което се промени е, че сега се чувствам свързана с още повече хора и с всяка продадена книга, знам че имам още един приятел, съмишленик и още един човек, който гледа в същата посока и който ще предава мисията ми на хората около себе си.
Вероятно постоянно получаваш положителни отзиви за нея - как ти въздействат? А отрицателните, ако има такива?
Винаги се радвам на съобщенията, в които хората споделят как съм променила живота им и как съм им помогнала да пресътворят себе си и най-накрая да постигнат това, което са мечтали. Отрицателните са доста малко и в повечето случаи не са градивни, а по-скоро от хейтърския тип. Това не ме смущава, защото винаги казвам, че единствения шанс на някои хора да се докоснат до успеха е да принизяват постиженията на другите. Това говори зле за тях, а не за мен или моите усилия.
Сега пишеш втора книга, нали? Би ли могла да ни разкриеш повече за нея?
Тя ще излезе съвсем скоро, така че ще го оставя като изненада.
Има ли книга, която би препоръчала на всички читатели? Защо?
"Школа за Богове" на Стефано Д‘Анна… защото е моята Библия :)
Ще споделиш ли с нас любимия ти цитат/цитати?
Нямам любим цитат. Във всяка книга откривам нещо. Но освен споменатата книга, обожавам и „Писма до един млад поет“ на Рилке. Препоръчвам я. :)
"..не смятайте, че този, който се опитва да ви утеши, живее без усилие сред простите и тихи думи, които понякога ви действат така благотворно. Животът му е изпълнен с много грижи и скръб и изостава толкова много зад Вас. Но ако би било другояче, той никога не би намерил тези думи"
-Райнер Мария Рилке
Какво би споделила с хората, които искат да започнат да водят здравословен начин на живот и какво би ги посъветвала?
Няма време да отлагате себе си. Всяка промяна е трудна, защото ни изважда от зоната на комфорт, но колкото по-скоро започнете, толкова по-далеч ще стигнете. Можете всичко. Само трябва да действате, а не да отричате. 


Линк за закупуване на книгата: тук
Сайт: тук
Профил във ФБ: тук
Страница във ФБ: тук
Група във ФБ: тук 
Профил в Инстаграм: тук

Много искам да благодаря на Инес за отделеното време, цялата мотивация, излъчване и всичко, което прави. Благодаря ти, Инес! 

петък, 25 август 2017 г.

БЛОГ ГОДИШНИНА


Здравейте! 
Днес блогът ми навършва една година!! През тази една година мисля, че блогът ми, заедно с мен претърпя много промени, прогрес, стъпка по стъпка стана по-добър и като цяло постигнах доста, както спрямо блога, така и спрямо мен самата.

Поддържането на блог ме научи на постоянство - по принцип не съм много постоянна.
Научи ме да си изразявам мнението без да се притеснявам.
Показа ми, че мога да постигна това, което поискам стига да влагам в него част от мен.


През тази една година, аз:
- публикувах 63 публикации
- написах 31 ревюта
- гледанията на блога към момента наброяват 44 670
- работих съвместно с няколко издателства
- за кратък период от време работих като PR на издателство "СкайПринт"

- запознах се с невероятни автори като Хелън Дънбар, Александра Олива, Ева Фьолер и имах възможността да ги интервюирам, а много скоро в блога ми ще се появят още две авторки
- запознах се с невероятни хора, някои от които ми станаха много близки
- с моя приятелка - Алекс, създадохме книжната група "Книжен кръстопът" във ФБ
- създадох страница във ФБ към блога - "Queen of Lunae Libri" 

- и разбира се, не на последно място - четох много книги с огромно удоволствие


Моите приятели и семейство ме подкрепяха през цялото време и ме насърчаваха да продължа да правя това, което ми носи удоволствие - БЛАГОДАРЯ!
Благодарна съм и за всичкия позитивизъм и всяка хубава дума, а и за градивната критика, получени през изминалата година. Всичко това ми помагаше да продължавам да развивам блога си все повече и повече.


Макар и напоследък да не съм много активна нито като блогър, нито като читател, аз все още чета и пиша за удоволствие и се надявам да успея да правя тези неща по-често.

Благодаря на всички ви за това, че посещавате това книжно кътче! 

сряда, 23 август 2017 г.

"Мислещият човек" - малка книжка с много (с)мисъл

Заглавие: "Мислещият човек"
Автор: Джеймс Алън
Издателство: SkyPrint
Оценка в Goodreads: 4,23
Анотация:

Животът ни изцяло зависи от нашите мисли. Това е основната идея в тази книга, използвана десетилетия по-късно и в "Тайната" на Ронда Бърн. Истината винаги може да бъде казана с прости думи. Според Джеймс Алън нашата сила е в умовете ни. Веднъж открита, за нея няма граници - тя оформя характера, направлява действията, предоставя възможностите. И променя живота ни към добро.
"Самоконтролът е сила; правилната мисъл е власт; спокойствието е мощ."


Здравейте! Часът е три през нощта, а аз пиша това. Преди малко прочетох "Мислещият човек" от Джеймс Алън и едва се стърпях да не започна да пиша още като бях в началото, защото това беше моментът, в който тя започна да ме въздейства. 
"Действието е цветът на мисълта, а радостта и страданието - нейните плодове; така събираме ние сладката и горчива реколта на онова, което сме посели."
С тази книга Джеймс Алън... не открива топлата вода. Той не казва нищо, което никога преди не е било казвано. Не разказва и история, която не можеш да спреш да четеш. Тогава защо да я четеш? Е, ако се водиш по тази мисъл, хайде, помисли отново. В тази книга авторът говори за... мисълта. Всички мислим. Постоянно мислим. 
Но какво мислим? Как мислим? До какво водят мислите ни? 
"..всеки е творец на собствения си характер, ваятел на душата си и градител на съдбата си.."
Ние правим толкова много неща всеки ден.. толкова много мисли препускат през главите ни и влизат в действие.. но толкова много от мислите ни никога не виждат бял свят и умират още в зародиш. 
"Душата привлича онова, което тайно желае - което обича, но и от което се бои."
Свикнали сме дотолкова с ежедневието и да правим всичко по навик, че от нас не остава нищо. Постоянно искаме промяна за нещо - било то дребна или в огромен мащаб. Но какво правим за да постигнем промяната? Продължаваме да живеем по шаблона, който сме си изградили и не правим нищо за да излезем от него и да посегнем към мечтите си. С мисълта можем да променим толкова много неща, но ние предпочитаме лесното. В тази книга се говори за това. За мисълта. За истината. За промяната. За живота. Целите, мечтите, мечтателите, действието, идеалите. 
"Не може да има напредък или постижения без определени жертви, и нашият светски успех ще бъде правопропорционален на степента, с която преодоляваме егоистичните, разточителни мисли и съсредоточаваме ума си, за да развиваме плановете си и да засилваме решителността и увереността в себе си."
Тази книга не ми каза нищо, което не знаех досега, но тя несъмнено успя да ме накара да се замисля за всяко писано нещо в нея. Маркера и листчетата за отбелязване не успяха да си починат понеже постоянно отбелязвах това или онова. Отново и отново се замислях и отново и отново обмислях моите мисли и избори и как те са ме довели до мястото, където съм сега. Макар и книгата да не ме е научила на нещо ново, тя успя да ми повлияе в голям мащаб. Успя да ме впечатли силно и се нареди на едно от челните места в класацията за любими книги. Препоръчвам ви я силно и горещо - 84 страници, които се прочитат неусетно и а след себе си оставят следа.

понеделник, 14 август 2017 г.

Любовта, болката и загубата в "Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох

Заглавие: "Толкова близо до хоризонта"
Поредица: "Трилогията за Дани"
Автор: Джесика Кох
Издателство: ЕМАС
Оценка в Goodreads: 4,41
Анотация:

Най-силната любов.
Най-силната болка.
Една истинска история.
Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани - самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено - тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.
Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина - се бори за нормален живот.
Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето...
Една история за приятелство, смелост, доверие и силата да се откажеш. Една истинска история от началото до края.

Здравейте! Днес ще ви говоря накратко за една книга, която успя да ме разтърси и дълбоко трогна. Става въпрос за "Толкова близо до хоризонта". В книгата се разказва за младата Джесика, която се запознава с чаровния и предизвикателен Дани, който ту се държи топло, ту студено и в началото силно (п)обърква Джесика. След време Джесика разбира защо Дани се държи по начина по който се държи и тогава започва една история, чийто край е предопределен още от самото начало. 

"Безмълвно оплаках загубата на нещо, което никога не бях притежавала."


"Мисля, че имам нужда от това. Нуждая се от човек, който понякога да надраска гладката повърхност, вместо да гледа отвъд нея. Точно така. Искам момиче, което да ме опознае истински."


"Сарказмът е мечът на интелектуалеца."

А споменах ли, че Джесика всъщност е.. авторката. Книгата е интерпретативен сбит разказ на няколко години от младостта ѝ. Нали се случва да плачете докато четете някоя книга и да се опитвате да се успокоите със "Спокойно, всичко е наред. Всичко това е просто художествена измислица. Нищо от това не е реално."? За тази книга това успокоение не е валидно, понеже самата Джесика Кох е преминала през всяка болка, радост и тъга, описани в книгата.

"За последен път полетя
над облаците и отиде надалеч.,
сега сияеш отвисоко,
но домът ти е в моето сърце."


"Времето лекува рани, но оставя белези."


"Ако ме потърсиш, не гледай надолу,
аз съм толкова близо до хоризонта."


Самата история беше.. сърцераздирателна, а начинът на писане невероятно лек. Кох определено е успяла да подбере моментите, за които да пише и е успяла да ги представи по увлекателен и лесен за четене начин. Беше ми интересно да чета и главите, в които се описват мислите и чувствата на другите хора. Така успях да видя каква е представата на авторката за тези хора и за мислите, които са ги спохождали. 


" - Страхувам се. Ще угасна, няма да ме има. Ще изчезна...
   - Никой не изчезва просто така, Дани. Една част остава завинаги. Наречи го душа, наречи го, както искаш. Нещо остава. В сърцето, в спомена. В заобикалящата ни природа, в светлината и във вятъра. "



"Броят на годините няма значение, когато трябва да се определи дали един живот е ценен, или безполезен. Твоят живот беше повече от смислен. Ще оставиш трайна следа след смъртта си."

"Аз се надявам да намеря моята свобода във вечността."

Тази книга ме накара да изпитам много неща - радост и тъга, смях и сълзи, яд и болка. Имаше моменти, в които просто затварях книгата и се опитвах да се успокоя преди да продължа. Авторката е преминала през много неща заедно с Дани и тези неща са я белязали за живот, а вече и мен. Възхищавам се на смелостта на авторката, и за това, че е успяла да разкрие тази невероятно значима и болезнена част от живота си с нас, читателите. Не съжалявам, че прочетох книгата. Накара ме да чувствам много, но всяка болка си заслужаваше за да се докосна до тази история. Както Дани ще остане завинаги в сърцето на Джесика, така и тази история ще остане в моето. 

"Понякога излизам на балкона, поглеждам към долината и после към хоризонта. Тогава усещам, че съм си у дома."

Благодаря на издателство ЕМАС за предоставената възможност!

събота, 5 август 2017 г.

Какво прочетох през ЮЛИ, какво чета СЕГА и какво ще чета през АВГУСТ





Здравейте! 
Ще започна с едно признание: Напоследък не ми се чете много и не ми се пише много. Защо? Не знам. Повече ми се иска да съм в движение  - йога, тренировки, разходки, време с приятели и време с котенцето ми. А да си призная - започнах да гледам един сериал - "Skam" и отделям доста време и за него, а наред с всичко това доста изоставам с ревюта и публикации, както и четенето на книги.

Какво прочетох през месец юли?

През този месец броят на прочетените книги ме радва, а съдържанието им - още повече. Ето ги и тях:



1."Без милост" от Лекси Блейк

Моята оценка:  5/5
"Без милост" е много повече от поредната книга от жанра. В нея се преплитат толкова много неща - основна сюжетна линия, романтика, еротика, а самата книга ме накара, както да плача, така и да се смея.Определено нямам търпение за втората книга от трилогията, която ще разгледа историята на Бран! 

2. "Тъмното пророчество" от Рик Риърдън

Моята оценка:  4/5
Да чета книга на Риърдън винаги ми носи удоволствие, но точно тази не ме грабна колкото останалите. Имаше интересни герои, действие и типичната за Риърдън магия, но нещо, което не мога да определя липсваше. Все пак ми е много приятно, че я прочетох и очаквам следващата с нетърпение.

3. "Пророчеството на гарвана" от Маги СтийвотърМоята оценка:  5/5

Тази книга определено е на първо място сред прочетените през юли. За първи път четох книга на Маги Стийвотър и ми хареса неописуемо много. Авторката умело е преплела легенди, магия и невероятни герои в едно. Нямам търпение да прочета следващите книги от поредицата.

4. "Тайният портал" Моята оценка:  4,5/5

5. "Златният мост" от Ева Фьолер Моята оценка:  4.5/5
Eва Фьолер умело продължава и довършва невероятната трилогия "Пътуване във времето". Книгите ми харесаха не по-малко от първата книга. Скоро ще напиша ревюта на книгите. А прочетохте ли интервюто ми с авторката? тук 

6. "Приказки за размисъл" от Хорхе Букай

Моята оценка:  4.5/5
Букай отново успя да ме впечатли. Имаше няколко "приказки", които не ми харесаха чак толкова, но повечето успяха да ме докоснат и да ме накарат да се замисля и прочетох книгата за отрицателно време. 



                                  Какво чета сега?



                                "Генът IFS. Визия за здраве" от Инес Субашка

                                         "Мислещият човек" от Джеймс Алън


Какво ще чета през месец август?




Вече прочетох:
1. "Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох и


Ще довъша:
2. "Мислещият човек" от Джеймс Алън

И ще продължа с:
3. "Ето така я губиш" от Джуно Диас
4. "Малката билкарница в Монтармърт" от Донатела Рицати
5. "Единственият спомен на Флора Банкс" от Емили Бар
6. "Сиси - неочакваната императрица" от Алисън Патаки


Съмнявам се да успея да прочета всички, но все пак се надявам да прочета колкото се може повече. А вие кои книги прочетохте през месец юли?

вторник, 1 август 2017 г.

Интервю с Ева Фьолер ("Пътуване във времето")

Please scroll down for the English version. :)

Здравейте! Днес съм тук с интервю от авторката на трилогията "Пътуване във времето" - Ева Фьолер. Когато започнах да чета първата книга от трилогията ѝ - "Гондолата на времето", аз бях леко скептична, но неусетно книгата ме завладя, а след нея и продълженията "Златният мост" и "Тайният портал". Прочетох книгите на един дъх и останах силно очарована и впечатлена и реших да се свържа с авторката, а тя любезно се съгласи да отговори на няколко въпроса. Нека да преминем към тях.



Кога започна да четеш за удоволствие? Коя беше Книгата, която те накара да се влюбиш в четенето?
Започнах да чета за удоволствие, когато бях на осем. Наследила съм любовта към четенето от баща ми. Мисля, че книгите от Карл Мей бяха тези, които четох дълго след като беше минал вечерния ми час.

Какво мислиш, че прави една история добра?
Добрата история идва от сърцето. Така героите от историята ти се съживяват и се превръщат в най-добрите ти приятели по време на писателския процес.


Кои са любимите ти книги?
Всички книги от Диана Габалдон, особено "Друговремец".


Разкажи ни за "Пътуване във времето". Как се роди идеята?
Това е поредица за млади хора и се отнася за пътуване във времето. 17-годишната Ана попада във Венеция, 15 век. Там тя изживява много приключения и докато се изправя пред големи опасности поне е на път да намери истинската любов.
Аз наистина обичам идеята за пътуване във времето, както може да се види и в предишния ми отговор.



Четеш ли ревюта на твои книги? Как се справяш с отрицателните и положителните?
Да, чета всички. Винаги се радвам на положителните. Също оценявам конструктивната критика. Не може да задоволиш всички читатели, но се отнасям сериозно и правя  най-доброто на което съм способна.



Какво мислиш за България и какво би искала да споделиш с българските читатели?
За съжаление никога не съм била в България. Надявам се някой ден да бъда. Дъщеря ми има приятели от България и те са много мили хора.
На българските читатели бих казала: Наслаждавайте се на книгите ми, те идвам от сърцето ми! Запознайте се с Ана (една от най-добрите ми приятелки) и нейните приключения!

Има ли нещо друго, което искаш да добавиш?

Толкова се радвам, че "Пътуване във времето" е преведено на български и сега може да бъде прочетена на български!

"Гондолата на времето" клик
"Златният мост" клик
"Тайният портал" клик
Ревю на "Гондолата на времето" клик 
Очаквайте ревюта на другите две книги скоро
Авторска страница в Амазон клик
Уебсайт 
клик


------------------------


Hi! Today I am here with an interview from Eva Völler, the author of the "Zeitenzauber" trilogy. When I started reading the first book of it - "Die magische Gondel" I was a little sceptic about it but as soon as I get into the story I couldn't put the book away and the same thing happened with the second and third book too. When I finished the trilogy I was very impressed and decided to get in touch with Eva and she was so kind to accept answering a few questions. So lets move to them.



When did you start reading for fun? Which book was "the one" that made you fall in love with reading?
I started reading for fun at the age of 8. I got my love of reading from my Father. I think the books from Karl May were the ones which kept me up reading long past when I should have gone to sleep.

What do you think makes a good story?
A good story comes from the heart. So the characters of your story come to life. They will become your best friends in the writing process.



What are your favorite books of all time?
All books from Diana Gabaldon, especially Outlander.


Tell us about Zeitenzauber. How did you came up with the idea?
Zeitenzauber is a book for young people about time travelling. The 17 year old Anna is moved into the Venice of the 15th century. There she has to overcome many adventures. Meanwhile she gets in great danger and at least it’s about finding true love.
I really love the idea of time travelling (which you can see in my previous answer)

Do you read your book reviews? How do you deal with bad or good ones?
Yes, I read them all. I am always very happy about the good ones. I appreciate also constructive critic. You can’t please all readers but I take it seriously and try to do my best.

What do you think about Bulgaria and what would you say to all Bulgarian
readers?
Unfortunately I’ve never been to Bulgaria. I hope I will someday. My daughter has Bulagarian friends and they are such nice people.
To Bulgarian readers i would like to say: Enjoy my books, they come from my heart! Get to know Anna (one of my dearest friends) and her adventures!


Is there anything else you would like to add that I haven’t included?

I feel so blessed that Zeitenzauber were translated into bulgarian and now can be read in Bulgaria!

Review of "Die magische Gondel": click
I will post reviews of the second and third book soon
Amazon author page: click
Website: click