събота, 27 май 2017 г.

Пътешествие през вековете с "Гондолата на времето" от Ева Фьолер


Заглавие: "Гондолата на времето"
Автор: Ева Фьолер
Издателство: Ибис
Оценка в GoodReads: 3,96
Анотация:
Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от разходките си из града вниманието ѝ е привлечено от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите ѝ изчезва...
Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. Не ѝ остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки един ден е истинско изпитание - без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с интернет и любимия ѝ айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването ѝ в миналото всъщност съвсем не е случайно...
Пресъздавайки прекрасно живота във Венеция през XV век, подправена с романтика и поднесена с изключително чувство за хумор, историята ще ви завладее от първата страница и ще задържи интереса ви до последната.
~


Здравейте! Този път съм тук с ревюто на една книга, която далеч не отговаряше на
очакванията ми. Тя помете всичките ми очаквания и ги остави далеч зад себе си. Това, което получих като ѝ отделих време.. това беше великолепно и аз нямам търпение да ви говоря за нея!

Една скучна лятна ваканция, прекарана във Венеция, много бързо се превръща в нещо  много повече от това. Когато Ана,по грешка пада във водата е спасена от мистериозното момче, което е видяла по-рано. Точно той, Себастиано, я издърпва в червената гондола. Този миг е повратен, както за живота на Ана - начало на нейното пътешествие, така е и начало на книжното пътешествие на нас, читателите.


Ана се озовава в миналото, а по-точно в 1499-та година.. и всичко, за което копнее от този момент нататък е да се прибере. Но за да го направи, тя трябва да изпълни мисия, за която си няма представа - нито каква е мисията, нито какво точно трябва да направи. А когато дойде моментът всичко ще бъде различно.. тя също.


Ако кажа, че Ана (поне в началото) е типична тийнейджърка, няма да излъжа. Прекарва времето си в интернет, с нос забит в айпода, отделя повече внимание на това, което и пишат приятелите, отколкото на това, което ѝ говорят родителите ѝ. Интересува се от неща, от които би се заинтересувала почти всяка тийнейджърка.
Когато се връща назад, в далечния петнадесети век, тя, съвсем очаквано, не приема това хладнокръвно и спокойно. Не иска да остане да живее там и не мечтае тя самата да пътува във времето. Ана е уплашена и просто иска да се върне вкъщи.
Това в нея ми хареса - това, че беше реално изграден герой, без преувеличения и без нереално представяне. На някои това, че желанието ѝ не беше нищо повече от това да се върне в своето време, може да се стори като мрънкане или безхарактерност, но за мен това беше реалистичност. 



Себастиано от своя страна е красив, с много добро чувство за хумор, мистериозен и едновременно с това, носещ голяма отговорност на плещите си и може би точно заради това - още по-привлекателен. Това, което не ми хареса в него беше, че през цялото време се опитваше да държи Ана в неведение, а ставаше въпрос именно за нейния живот. Все пак постоянно следваха мигове, в които той беше супер очарователен и след това всичко му беше простено.

Относно Клариса съм доста раздвоена - държеше наистина много на Ана и това си личеше, но постоянно лъжеше и лъжеше и вероятно за цялата книга тя не направи нищо повече от това да лъже, освен онова в края. Все пак мисля, че си заслужи края, който получи. 

Бартоломео ми беше много симпатичен и много се радвам за него. 

За семейство Малипиеро, особено за Алвизе, просто нямам думи. Ненавист, може би, е това, което изпитвам към тях? Почти омраза. 


Стилът на писане на Ева Фьолер е много повече от увлекателен, а начинът по който е създала и изградила героите - няма нужда от думи за това, понеже чувствата, които имам към всеки от тях, мисля че е достатъчно доказателство за това, колко добре ги е изградила. Искам да кажа и няколко думи за корицата на книгата. Прекрасна е, потайна, все пак загатваща, както за магията наречено време, така и за града, в който се развива действието. Много ми харесва и една чуждестранна корица. Първо мислих да отрежа горната част, която ми харесва особено много и да кача нея, но реших да ви я покажа цялата. Ето я и нея: 


Книгата беше много увлекателна и едва успявах да я оставя настрани, когато трябваше да спра да чета. Неведнъж успя да изтръгне от мен смях и неведнъж - сълзи. С нея освен, че се насладих на времето, през което четях, аз научих любопитни факти за живота във Венеция през 15-ти век и останах благодарна, че съм родена в 21-ви. Ева Фьолер беше първана немска авторка, чиято книга прочетох и определено не останах разочарована. Нямам търпение да прочета продълженията - "Златният мост" (книга втора) и "Тайният портал" (трета), която излезе преди няколко дена. Докато аз се отправям към тези четива, на вас горещо ви препоръчвам изпълнената с вълшебства "Гондолата на времето".

Благодаря на издателство "Ибис" за предоставената възможност!

вторник, 23 май 2017 г.

Игра на маски в "Момичето преди"

Заглавие: "Момичето преди"
Автор: Дж. П. Дилейни
Издателство: СофтПрес
Оценка в Goodreads: 3.71

Анотация: 
ПРЕДИ теб бе тя. СЕГА е мъртва.
Къщата е архитектурен шедьовър. Минималистичен интериор. Простор и светлина. Перфектното място да изтриеш болката. Да се преродиш. Но има правила. Загадъчният архитект, проектирал жилището, изисква желязна дисциплина и пълен контрол. Въпреки невероятните системи за сигурност този дом не е крепост, той е школа. Изисква, проверява, променя.
В мига, в който Джейн прекрачва прага на Фолгейт Стрийт 1, тя е покорена от усещането за хармония, което носи къщата, и привлечена от деспотичния й създател. Скоро обаче научава, че миналото на перфектното жилище е белязано с кръв. Ема – момичето, живяло тук преди, умира при неясни обстоятелства. Докато се опитва да разкрие мистерията, Джейн разбира, че общото между нея и Ема не е единствено невероятната външна прилика. И тя като Ема е на прага на ново начало след изживяна трагедия. Сега взема същите решения, доверява се на същите хора и е заплашена от същия край.

Здравейте! Днес съм тук за да говоря за една много различна и специална книга, която, макар и от няколко месеца да е на пазара, продължава да привлича все повече читатели. Това е"Момичето преди". И е невероятна! 

Моля, направете списък на всички вещи, без които не можете.

Когато Джейн е одобрена да живее във Фолгейт стрийт 1, тя няма никаква представа в какво се е забъркала. Ема, момичето, живяло там преди - също. 


Къщата на Фолгейт стрийт 1 е скъпо струваща, налагаща много права и ограничения, минималистична, умна, оборудвана с най-изтънчените технологии, които сами да се приспособят към човека и променят човека към добро. Или поне такава е целта. За да наеме човек къщата на Фолгейт Стрийт 1, той трябва да попълни десетки тестове, да се съгласи със стотици условия и правила, а след това, ако архитектът е доволен от резултата да се видят за интервю. Това рядко се случва. В крайна сметка този, който иска да живее в къщата, трябва да получи одобрението му.

Всяко едно от момичетата върви по едни и същи пътища, спи в едно и също легло, посещава едни и същи места и носи едни и същи бижута. Всяко едно от тях се отдава на властния Едуард - мистериозния архитект на къщата и се заплита в сложен пъзел.

И двете момичетa тръгват по една и съща пътека за да разберат какво се е случило с предишната - Джейн с Ема, а Ема с покойната съпруга на Едуард.
Дали уликите, сочещи към една и съща посока сочат към правилната? 
Джейн и Ема, макар и да си приличат много на външен вид и да тъпчат едни и същи пътеки, разликите помежду им с всяка страница се разкриват, а ние все повече се доближаваме до истината, много добре скрита някъде под повърхността между много лъжи, болка, страх и неочаквани случки и събития, които ме караха да настръхвам отново и отново. Докато нашите героини се опитваха да стигнат до истината, те все по-добре осъзнаваха, че никой не е такъв, за какъвто се представя и всичко, което се случва е игра на лъжи и манипулации, истинска игра на маски.

Краят мен беше неочакван, моментът на истината - също. Книгата беше много интересна, държеше ме на тръни през цялото време и определено сюжетът беше различен, замисълът - уникален и героите все пак някак познати. Прочетох я за едно денонощие и си заслужаваше отделеното време и сънят, от който се лиших. А на корицата се любувам постоянно - семпла, все пак някак си символична и много красива. Всеки следващ прочетен трилър ме кара да обичам жанра все повече и съм наистина много доволна, че постоянно попадам на толкова добри книги. Със сигурност я препоръчвам. 

PS: След прочитането на книгата доста неочаквано, у мен се породи желание да декорирам стаята си по-минималистично. Наистина доста странно, особено при всички събития, които се случиха в книгата, а по-точно в къщата, а това не са неща, които искам да ми се случат, както и на който и да е друг. 

Благодаря на издателство СофтПрес за предоставената възможност! 

сряда, 17 май 2017 г.

Работа мечта на книголюбителя (2): Библиотекар - част 1



Здравейте! 


Тук съм с втората публикация от рубриката "Работа мечта на книголюбителя". Както виждате от заглавието, този път става въпрос за библиотекарите.
Първоначално бях планирала да има една публикация за тях, но понеже повече хора проявиха желание да участват, реших да разделя публикацията на две такива. 
Грета Цуфелде, Младен Минев и Диана Гривева са библиотекари в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.
Хайде да се потопим в книжно настроение с техните отговори! :)





Кога откри страстта си към книгите? С коя книга?
Младен: Може би с "Мечо Пух". Не съм сигурен обаче. Беше преди много години все пак.
Младен Минев
Грета:Страстта ми към книгите се появи в моето детство. На село имахме много книги, които подреждах и пренареждах - най-интересната игра в горещите летни следобеди. Първата книга, която силно ме развълнува и прочетох няколко пъти беше "Обърнатото дърво" на Кришан Чандар.
Диана:Сложен въпрос, по-скоро със сложен отговор...Чета от както съм се научила да го правя. Четях си книгите от задължителния списък, от библиотеката на нашите. Не подбирах много, много :-) Докато едно горещо лято не попаднах на сестрите Бронте и "Джейн Еър" и "Брулени хълмове" - онова дебело издание на Световна класика. Да съм била на 12 години. И УАУ - то мистерии, то любов, нямах търпение да прочета какво се случва.  И после по някоя телевизия (не че по него време имаше много :-) ) излъчиха "То"! Издирих книгата и се " влюбих" в Краля! Така и до днес!

Как реши да избереш тази професия?
Младен:Мама беше библиотекарка. Съответно израстнах пред погледа на всички нейни колежки. А един ден ми се откри възможност да кандидатствам там по програмата за Студентските практики. Дълго време, след приключването на тази програма търсих работа и тогава ми се обадиха от библиотеката. Веднага приех без да се замислям.
Грета:Изборът ми не беше съзнателен, имах силно влечение към професията и това предопредели пътя ми. Кандидатствайки във Великотърновския университет се надявах да ме приемат точно това, и така и стана.
Диана:Професията ме избра. Исках да стана археолог. Пак вдъхновена от книга ("Гръцкото съкровище"), но на изпита бях с контузена дясна ръка, писах трудно, не изкарах перфектната оценка и ме приеха библиотечно-информационни дейности. Мислех втората година да се местя другата специалност, но нещо ме накара да не го правя.


Какви са предимствата и недостатъците на тази професия?
Младен:Предимства и недостатъци ли? Това винаги е на кантар. А и е дълга тема. Едно нещо може да е и предимство и недостатък в зависимост от обстоятелствата.
Грета:Предимствата са, че ако човек има съответна нагласа и нужди, може да се възползва от неизчерпаемите запаси информация. Може да си позволи, въпреки цялостната натовареност на професията да се радва на книгите. Може да се развива и да надгражда личностните си качества. Недостатъците - това е висококвалифициран умствен, дори творчески труд, непосредствено свързан със създаването, съхраняването, разпространяването и социализацията на духовните ценности, а обществото не си дава сметка за това. Подценяват ни. Хората изпадат в изумление, когато научат, че за да си библиотекар трябва да имаш висше образование.
Диана:Предимства много. Всеки ден има по някое предизвикателство - да откриеш най-точната информация за читателя, да успееш да намериш неоткриваемото - " голяма книга с червена корица, която четох като дете", аз научавам нещо ново. И т.н. Много още може да се каже. Недостатък за мен има само един - недостатъчното заплащане :-(

Кое е нещото, което те радва най-много по време на работа?
Грета Цуфелде
Младен:Колектива. Въпреки някои различия, те са най-добрите, с които съм работил до сега.
Грета:Най-много ме радва, когато съм полезна на читателите. И когато съм научила нещо ново, когато съм попаднала на интересна книга. Също така, по време на работа много ме радват минутите за почивка, когато отделям време за любимите си колеги :Р
Диана:Да видя, че човекът е получил удовлетворение от посещението си в Библиотеката. Намерил е неговата книга, написал е мейл на внука в Америка, прочел е днешния вестник...

А кое те разстройва най-много по време на работа?
Младен:За мое голямо щастие, почти нищо. Дори нещо да ме разстрои, досега до книгите ме успокоява.
Грета:Колкото по-малко очаквания имаме, толкова по-щастливи ще сме. Ако имаш правилните очаквания, няма да се разстройваш лесно. Наскоро отделих много време и старание да задоволя търсенията на читател, след което той се оплака. Работата с хора е нещо много непредвидимо - понякога те зарежда с положителни емоции, друг път те разстройва.
Диана:Пренебрежителното отношение към моя и труда на колегите. Често от страна на по-висши органи, не толкова от читатели и потребители.

Доста често съм чувала твърдения от типа на „Младият човек не чете.” Вярно ли е според теб и според наблюденията ти в библиотеката?
Младен:Младите четат. Този мит за мен е разбит. Виждам всеки ден как  деца, младежи и девойки идват, за да си намерят дадена художествена литература. Специализираната я оставям на страна. Тя е отделен въпрос. Факт е, че се интересуват от нови заглавия. А, че търсят класици- това е по-радващо за мен.
Грета:Днешните млади хора вероятно четат също толкова, колкото тези от преди 20, 30 или 50 години. В библиотеката редовно идват млади хора, които си взимат книги за тяхно лично удоволствие, а не само учебна литература. Разбира се, че четат. Дори днес четенето е особено модерно занимание, според мен.
Диана Грегева
Диана:Който има потребност да чете го прави. И винаги е било така. Купува си книги, идва през ден в Библиотеката. Тези, по задължение, не са четящи. Да, голяма част от младите четат на сила, по задължение. След завършване на училище повече не стъпват в библиотека. Но има и други, които го правят заради удоволствието от четенето. Не са хиляди, но ги има :-)

Ако беше на самотен остров, кои три книги би взел(а) със себе си? Защо?
Младен:Уф.... Няма ли как да се материализира от някоя паралелна Вселена някоя библиотека? Но все пак: "Властелина на пръстените", "Островът на съкровищата" и "Дракула"... И също така, понеже определено ще ми остане място в багажа - "Джурасик парк" и "Изгубеният свят"
Грета:"Водосрез", "Метро 2033" и "Отвъд разлома" - защото си ги купих и още не съм ги прочела
Диана:Труднооо... Само три не биха ми стигнали... Пък да реша кои три книги да взема съвсем. Та може би "Триумфалната арка", чела съм я сума пъти, но не ми омръзва. Има всичко - война, любов, живот, смърт... Някоя книга от Света на диска, Тери Пратчет. Да кажем " Посестрими в занаята", но все още не мога да реша кого обичам повече - вещиците и Грибо или стражите. Страхотен хумор и чудесна пародия на исторически събития или класически произведения. Разтоварват ме тези книги, жалко че няма да има повече. И третата - Стивън Кинг "Тъмната  кула"! Е, не една книга, но... Ще стане мнооого дълго обаче ако обясня защо. :-)

Кой е любимият ти цитат от книга?
Младен: "Как мразя да излизам прав" Малкълм от "Джурасик парк" 
Грета:
"Алексис - рече ми той, - ще ти доверя нещо, малък си още и няма да го разбереш, ще го разбереш, когато пораснеш. Слушай, чедо мое: Господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята, ала го побира сърцето на човека. И затова внимавай, Алексис, жив да си, внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!" - "Алексис Зорбас" Никос Казандзакис
Диана:„…нощем всичко става по-осезаемо…Нищо вече не изглежда така трудно; мислиш, че си в състояние да постигнеш всичко, а ако не успееш, го заместваш с мечти.“
„И човек става свободен едва тогава, когато няма за какво да живее.“
Ремарк "Триумфалната арка"


Би ли заменил(а) работата си за някоя друга?
Младен:Нееее! Всичко е Ок! Е, има известни изключения... те пак са за друга дискусия.
Грета:Да, мисля че бих станала бавачка на малки бебета панди. Също така все още си мечтая да стана астронавт (космонавт се наричаше някога). Иначе не, не бих.
Диана:Май не... Освен ако някога не притежавам една мечтана книжарница с масички за кафе, кресла за четене и детски кът с приказки и играчки. ... Но май това не е много различно от работата ми сега :-)

а това е част от читалнята, която
носи много уютна и спокойна
атмосфера.
Какво би искал(а) да споделиш с всички, които обичат и не обичат да четат?
Младен:Книгата те хвърля в едно друго време и пространство. Тя те откъсва от злободневните проблеми. Потопи се в други светове, галактики, превъплати се в героите на Шекспир или Саймък. Ще се почувстваш по- добре, ще бъдеш различен. Направи го и ще усетиш ефектът на доминото. Ще искаш все повече и повече да четеш, ще поглъщаш изреченията със страст, каквато никога до сега не си усещал.
Грета:На тези, които не обичат да четат ще кажа, че много изпускат, но това си е техен проблем. На тези, които обичат да четат ще кажа - браво, четете бързо, бъдете любопитни и не се плашете от дебели книги!
Диана:Четете бе, хора! Така инсталираме софтуер в мозъка си :-)

Има ли нещо, което искаш да добавиш?
Младен:Закривам заседанието. (Да, голям съм зевзек. Какво да направя)
Грета:Професията на библиотекаря е като всички други професии и не печели много, като я идеализираме. И все пак е голямо щастие да си Властелинът на книгите!
Диана:Май прекалих с писането, извинете!

Много благодаря на Младен, Диана и Грета за отделеното време като искам да благодаря на Грета и за проявената инициатива и огромната помощ, която ми оказа! 


Благодаря!
-Сю :)

неделя, 14 май 2017 г.

РЕВЮ: "Жестока любов" от Колийн Хувър

Заглавие: "Жестока любов"
Автор: Колийн Хувър
Издателство: Ибис
Оценка в GoodReads: 4,31
Анотация:
Koгaтo 23-гoдишнaтa cтyдeнтĸa Teйт Koлинc oтивa дa yчи в Caн Фpaнциcĸo, oщe пъpвaтa вeчep пътят ѝ ce пpecичa c тoзи нa пилoтa Maйлc, пpиятeл нa бpaт ѝ. Toй e мълчaлив, ниĸoгa нe ce ycмиxвa и oчeвиднo тaи гoлямa бoлĸa в ceбe cи.
Toвa нe e любoв oт пpъв пoглeд. Te eдвa ли биxa мoгли дa cтaнaт и дoбpи пpиятeли. Eдинcтвeнoтo oбщo, ĸoeтo Teйт и Maйлc имaт пoмeждy cи, e взaимнoтo им пpивличaнe. Угoвopĸaтa зa нeaнгaжиpaщи cpeщи ги ycтpoйвa идeaлнo, зaщoтo тoй нe иcĸa любoв, a тя нямa вpeмe зa нeя. И нeщaтa биxa мoгли дa ce пoлyчaт, cтигa Teйт дa ce пpидъpжa ĸъм eдинcтвeнитe двe пpaвилa нa Maйлc:
1. Hиĸoгa нe питaй зa минaлoтo.
2. He oчaĸвaй бъдeщe.
И двaмaтa cи миcлят, чe мoгaт дa ce cпpaвят, нo тoгaвa минaлo и бъдeщe ce пpeплитaт…


Здравейте! Тук съм с ревюто на една доста нашумяла сега книга, а именно - "Жестока любов" от Колийн Хувър. Това е първата книга на Колийн, която прочетох, но след тази, знам, че няма да е последната. 

В тази книга сюжетът е разделен на две линии - минало и настояще.
Докато настоящето е от гледната точка на Тейт, миналото е от тази на Майлс, така че ние се запознаваме много повече с неговата история, отколкото с нейната. 





Настояще:
Тейт се премества да живее при брат си. Още същата вечер се натъква на Майлс. Тази среща не е магична, животопроменяща, няма разменени погледи, които по-късно да бъдат в основата на разказите за "любовта им от пръв поглед". Запознават се при не много приятни обстоятелства. Все пак между тях пламва искра.  

1. Hиĸoгa нe питaй зa минaлoтo.
2. He oчaĸвaй бъдeщe.

Тези правила са единствените, които Тейт трябва да спазва за да бъде с него. Но докато единственото, което той желае е приятно прекарано време с нея, в нейното сърце може би има място, както и копнеж за повече от това.. Както винаги неангажиращата връзка в даден момент се превръща в много повече от това и не винаги краят е щастлив..
"Любовта невинаги е красива, Тейт. Понякога прекарваш цял живот, надявайки се, че в крайна сметка ще бъде различно. По-добро. А после, без да разбереш как, отново се оказваш на стартовата линия, изгубил сърцето си някъде по пътя."
   Минало:
Майлс е съвсем млад, когато се запознава с Рейчъл. За разлика от запознанството му с Тейт, когато среща Рейчъл - това е любов от пръв поглед. И двамата са млади, наивни, влюбени. Виждат най-красивата страна на любовта. За съжаление после се сблъскват с най-грозната..
"Разликата между грозната и красивата страна на любовта е, че красивата страна е много по-лека. Кара те да се чувстваш така, сякаш се рееш във въздуха. Тя те издига високо. Носи те. Красивите части на любовта те задържат над остатъка от света. Задържат те над всичко лошо и си мислиш: Леле. Толкова се радвам, че съм тук горе. Грозните части на любовта са прекалено тежки. Грозните части не могат да те издигнат. Те те дърпат НАДОЛУ. Задържат те там. Давят те."
Докато Майлс още от началото беше категоричен, че не може да даде на Тейт нищо повече от приятно прекарано време, Тейт постоянно се надяваше на повече. На моменти и двамата ме дразнеха ужасно много. Грубите думи и отношение на Майлс, начинът по който Тейт му прощаваше отново и отново и се връщаше при него.
И двамата имаха чувства, но те не бяха добре дошли. И двамата се опитваха да приглушат тихите гласчета на сърцата си. И двамата бяха просто хора. Не такива, които да са нереално изградени, а точно така, както трябва.


В тази книга станах свидетелка на различни неща, но тези, които най-силно ме впечатлиха бяха за любовта. Тя може да е красива. Може да е по-красива от всичко съществуващо. Но колкото по-красива е, колкото по-силно обичаш, толкова по-жестока може да бъде. Жестока, грозна, съсипваща. Това променя човек. Тя може изцяло да го прецака, да го превърне в чиста болка. Не бях плакала на книга толкова много от доста време.
"Красивите моменти като този са онова, което изкупва жестоката любов."
Колийн Хувър успя да ме впечатли по един много добър начин. Книгата, макар и написана в много лек и увлекателен стил, изобщо не беше лека. Беше забавна, приятна, докосваща, да, но тя беше и много повече от това. Тя беше на моменти брутална, беше силна и въздействаща. Докато на моменти изтръгваше смях, неведнъж изтръгваше и сълзи. Беше написана по много лек и увлекателен начин, макар и действията изобщо да не бяха леки. Не бих се замислила за оценката, която дадох на книгата втори път, защото несъмнено пак ще е 5/5. 


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

четвъртък, 11 май 2017 г.

РЕВЮ: "Краят на дните" - Сюзън Ий

Заглавие: Ангелски свят (книга трета)
Поредица: Пенрин и краят на дните 
Автор: Сюзън Ий Издателство: ЕМАС
Оценка в Goodreads: 4,1
Анотация:
"Краят на дните" е взривяващият завършек на бестселър-трилогията на Сюзън Ий
Пенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци - да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака...
Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта?

Здравейте! Тук съм с едно много трудно написано ревю, поради многото чувства, които породи у мен тази трилогия и факта, че след тази книга няма да има следваща.
Да кажеш "Сбогом" е толкова трудно.
В последната книга от "Пенрин и краят на дните" краят на дните настъпва. Апокалиптичните знаци са навсякъде, но колко реални - съвсем друг въпрос. Уриил е готов на всичко за да стане Вестител. Рафи е готов на всичко за да не му го позволи. В тази книга Пенрин отново тръгва на пътешествие - този път заедно с Рафи и Пейдж.
 
Пенрин най-накрая проумява, че не може да се откаже, не може да си каже "След като вече съм със семейството си вече се оттеглям на безопастност.". Тя най-накрая проумява, че ролята ѝ е отредена. Тя трябва да води революция, макар и никога да не е искала това. Ако кажа, че се е променила много от тогава, не знам доколко ще съм казала истината. Тя беше силна и борбена още в началото и това не се промени. Желанието и най-големият ѝ стремеж - да се събере със семейството си не се промени. Но се промениха чувствата ѝ към ангелите. Особено към един специален ангел - Рафаил. В тази книга това поставя лоялността ѝ под въпрос и тя трябва да вземе важно решение. Съвсем същото се отнася и за Рафи.

Рафи. Чаровен ангел, измъчен, саркасичен и, разбира се, силен и борбен, също като Пенрин. За мен промените, които настъпиха при него също не бяха предимно личностни, а по-скоро при възприемането на хората, както възприемането на ангелите при Пенрин. 


Наблюдателите бяха доказателство за това, че Рафи не е единственият ангел, който не иска да си прекарва свободното време в.. знаете: изтребване на хора, съсипване на животи - ангелския бизнес. *това в никакъв случай не е препратка към известен сериал*

А Белиал.. не вярвах, че мнението ми за него може да се промени. Наистина не вярвах. Но нали знете? Не можете да съдите човек без да знаете историята му. И тази на Белиал е по-тъжна и жестока от която и да е.

Краят беше много по-различен от това, което си представях и това ме зарадва много. Това не беше идеалния край. Определено не беше. Но в реалността нищо не е идеално. В ревюто ми на "Ангелско нашествие" казах, че стилът на писане на авторката е реалистичен, без преувеличения и това беше една от причините толкова много да харесам книгата. Реалистичен, ненатрапчив, лек, но завладяващ. Това не се промени до последната минута. Тази трилогия беше много приятно и докосващо преживяване, цели 1142 страници чиста магия, оживяла под пръстите ми. Книгите бяха по-красиви отвътре, отколкото отвън, а не мисля, че има нужда да говоря за красотата на кориците - за първи път се докоснах до такива, Ако искате нещо различно ви съветвам да дадете шанс на трилогията. Малко магия не е излишна в ничий живот.



 Благодаря на издателство ЕМАС за предоставената възможност!

неделя, 7 май 2017 г.

РЕВЮ: "Преди изгрев слънце" от Янислава Вълкова

Заглавие: "Преди изгрев слънце" 
Автор: Янислава Вълкова
Издателство: Монт
Оценка в Goodreads: 3,5

Анотация:
Младата журналистка Велина пише материал за празника „Еньовден“. Неусетно е въвлечена в рисковано приключение. Погълната от древните ритуали, тя не допуска, че наблизо дебне убиец.

Здравейте! Тук съм с ревюто на "Преди изгрев слънце" от Янислава Вълкова.

Велина - млада журналистка, която обича да се отдава на приключенията, решава да отиде на "вълшебна" сбирка на една група хора, които се занимават с магии. Разбира се, Велина не вярва в магията, но е любопитна, а и мисли, че това ще и помогне да напише статия за Еньовден. Не усеща нито опасността, която витае около нея, нито подозира за нещата, които са на път да се случат.
През това време полицай Борис разследва убийство, което във всеки случай е доста мистериозно. Млада жена е убита по ритуален начин, а връзката и с кръга от вещици и вещери е главната улика в разследването.
Ненадейно и неочаквано Велина се оказва в центъра на всички събития и мистериозното, непознатото, магичното я връхлитат наведнъж. Опаността също.


За Велина мога да кажа, че беше прекалено наивна. Прекалено. Не искам да издавам нищо съществено затова ще избегна подробностите, но кой би пил съмнителни напитки приготвени от съвсем непознати хора? Или би прекарал вечер с тях без да има представа къде ще бъдат? А това, което стана в пещерата беше повече от възмутително.

За стила на писане мога да кажа, че не беше префърцунен, което оценявам, но мисля, че има място за още развитие. Имаше и грешки, макар и не фатални, които поне малко ме подразниха. Също мисля, че ако книгата беше по-обемна - двойно може би, щеше да има по-голям шанс за по-добро изграждане, както на героите, така и на самия сюжет и събития.

Историята беше интересна и неочаквана, различните сюжетни линии в крайна сметка се преплетоха и се радвам, че краят беше такъв, какъвто беше. Искам да спомена, че книгата е на българска авторка и ѝ пожелавам много успешни книги за бъдеще, както и все повече усъвършенстване и преоткриване на светове.

Благодаря на издателство Монт за предоставената възможност!

вторник, 2 май 2017 г.

April Wrap-up & May TBR


Здравейте! 
Тук съм с месечната ми равносметка за месец април и планираните книги за месец май.  Доста съм доволна от прочетените книги през месеца, както като съдържание, така и като количество. Ето ги и тях:


APRIL WRAP-UP 



1."Нещо повече от любов" - Джули Джеймс *ревю*

Моята оценка:  4,5/5
За първи път четох книга на Джули Джеймс и определено не мисля да е за последен. Стилът на писане на авторката е много лек, а героите са повече от добре изградени. Книгата, поднесена по този начин, на моменти ме разсмиваше, а в други ме разплакваше, но през голяма част от книгата усмивката стоеше на лицето ми като константа. Поднесена по романтично-хумористичен начин, пропито с чувства и емоции, тази книга беше много леко, приятно и секси четиво. 

2."Селма" - Халил Джубран *ревю*
Моята оценка:  4/5
За мен тази новела беше много повече от поредната любовна история. С реалистичните герои, дълбоките мисли и размисли, болката, любовта, чувствата, съществуването - с всички разгледани теми, от важни по-важни, тя определено успя да ме докосне. Искаше ми се да е малко по-дълга за да мога да попивам колкото се може повече от всичко това и да мога да усетя нещата по един по-дълбок начин - от това ми идва минусчето. В толкова малко страници бяха побрани толкова много чувства и емоции. 

3."Дневникът на Ане Франк" *ревю*
Моята оценка:  4,5/5
"Дневникът на Ане Франк", още познат като "Задната къща" е преведена на повече от 67 езика, с продажби надхвърлящи 31 милиона бройки.
Ане може и да е починала млада, но докато има кой да чете този дневник, тя ще живее вечно в милионите сърца, които е успяла да докосне и ще продължава да се докосва до все повече. Тя успя да се докосне и до моето сърце.

4."Краят на вечността" - Айзък Азимов *ревю*
Моята оценка:  5/5
Отдавна не бях чела някоя книга толкова бързо и това, както и завръщането ми към антиутопиите много ме зарадваха. Сега мога да кажа, че имам нова любима антиутопия - тази беше най-добрата, която съм чела или поне най-добрата за последните две-три години. Определено ще дам шанс и на други книги на Азимов. 

5."Преди изгрев слънце" - Янислава Вълкова *очаквайте ревю*
Моята оценка: 3,5/5
Книгата беше много интересна и леко зловеща и това ми хареса, но имаше неща, които ме дразниха като използването на някои жаргони, колко наивна беше главната героиня, както и елементарни грешки, които не са били коригирани или редактирани. Мисля, че ако тези неща бяха леко различни и имаше повече описания оценката ми би могла да бъде с една единица по-висока. 

6."Mouthful of Forevers" - Clementine von Radics 
Моята оценка: 4,5/5
Още една стихосбирка, която успя да ме докосне. Докосваща и разчувстваща, определено заслужаваше отделеното време.

7."Краят на дните" - Сюзън Ий *очаквайте ревю*

Моята оценка: 5/5

Сюзън Ий и този път не ме разочарова. С любимите ни герои, неочаквани обрати, изненади и определено неочакван, поне за мен, край тази книга беше невероятен завършек на трилогията. Само ми е мъчно, че повече няма да се срещна с тези герои.

MAY TBR


1."Чукът на Тор" - Рик Риърдън
2."Момичето преди" - Дж. П. Дилейни
3."Жестока любов" - Колийн Хувър
4."Жега" - Силвия Дей
5."Lip Service" - Susan Orion 

Надявам се тези книги също да не ме оставят разочарована. Като количество макар и да не съм си поставила по-голяма цел, надявам се да успея да си открадна време за някоя и друга книга или стихосбирка.

Вие какво прочетохте през изминалия месец?

-Сю :)

сряда, 26 април 2017 г.

Любовта и болката в "Селма"

Заглавие: "Селма"
Автор: Халил Джубран
Издателство: SkyPrint
Оценка в Goodreads: 4,1
Анотация:

Това е красивата и трогателна история
на Джубран и Селма, известни като
“ориенталските Ромео и Жулиета”.
В деня, в който двамата
разкриват чувствата си, се оказва,
че бащата на девойката я е сгодил за друг.
По-силна ли е любовта от раздялата?
По-силна ли е от смъртта?
Онзи, който е обичал истински,
ще разбере всяка дума от тази книга
със сърцето си...


Как ще полетиш с прекършени крила?..

Здравейте! Тук съм с ревюто на една съвсем нова (на българския пазар), даже още топла от печатницата, съвсем малка, но силно докосваща книга-новела, публикувана преди повече от сто години. 

Повечето хора да имат възможността да запомнят младините си като най-щастливите си години. Не и Халил. Той е самотен, неразбран, нещастен. Копнеещ за нещо, което няма, нещо, което просто липсва и не му позволява да се наслаждава на живота.
Това се променя още в мига, в който се запознава със Селма, дъщерята на стар приятел на бащата на Халил. Селма е умна, красива, мила, чистосърдечна. В неговите очи перфектна. Мигът, в който той я вижда е мигът, в който той намирана смисъла на живота. След многото посещения в нейния дом по покана на баща ѝ, идва мигът, в който картите биват свалени, а чувствата - разкрити и споделени.
"През онази година аз видях как райските ангели ме поглеждат през очите на красива жена. Видях и как дяволите беснеят в сърцето на един зъл мъж. "
Щастието им е като птица, научила се да лети.
Същата вечер научават, че на Селма и е отредено да се омъжи за някой друг. 
Крилете на птицата са прекършени още преди да успее да се наслади на полета. 

Разбира се тяхната история не приключва така. Те продължават да се виждат, продължават да се обичат и да летят върху любовните криле.
Но идва моментът, в който трябва да си кажат сбогом..

"Постепенно тя стана за мен книга, чиито страници можех да разбирам, чиито думи можех да пея, но които никога не можех да прочета докрай."

Написана в духа на "Ромео и Жулиета", смятана за автобиографична и в голяма част философска, тази книга ни запознава с герои, преживяли прекалено много мъки, опознали любовта и страданието едновременно. В нея ние се срещаме отблизо с любовта и я виждаме в най-чистата ѝ форма..
"Любовта е единствената свобода на света, защото въздига духа и защото всичките закони на природата и човечеството са безсилни пред нея."
В тази книга са разгледани и някои много важни проблеми. Например свободата на ориенталската жена или по-точно липсата на такава. Там тя е робиня, подчинена на желанията на родителите си, а по-късно на съпруга си и няма право на глас за нищо. Феминистката в мен плачеше през цялото време.
"Тогава за първи път осъзнах, че хората, дори да са родени свободни, остават роби на строгите закони, установени от техните предци и че онова, което приемаме за даденост е всъщност подчинение на днешното на волята на вчерашното."

Тук се разглеждат и доста философски въпроси от голямо значение като например за тялото и душата.Джубран е на мнението, че тялото е затвор за душата и душата е вечна. Така че душите, които се обичат се намират и след като телата се пречупят.. Надявам се техните да са успели да се намерят.


За мен тази новела беше много повече от поредната любовна история. С реалистичните герои, дълбоките мисли и размисли, болката, любовта, чувствата, съществуването - с всички разгледани теми, от важни по-важни, тя определено успя да ме докосне. Искаше ми се да е малко по-дълга за да мога да попивам колкото се може повече от всичко това и да усетя нещата по един по-дълбок начин и може би това е минуса на тази новела. За толкова малка книга, писането на ревю беше необичайно трудно. Защото в толкова малко страници бяха побрани толкова много чувства и емоции. Ако обичате истории от този тип ви предлагам следващия път, когато се разхождате из някоя книжарница да я потърсите. Няма да ви отнеме много време да я прочетете, а това, което сте отделили определено ще си заслужава.

Благодаря на издателство SkyPrint за предоставената възможност!

- Сю. (: