вторник, 30 януари 2018 г.

РЕВЮ: "Леговище на сънища" от Либа Брей

Заглавие: "Леговища на сънища"
Поредица: "Ясновидците"
Автор: Либа Брей 
Издателство: ЕМАС 
Оценка в Goodreads: 4,12
Анотация:
Ийви О'Нийл, заедно с приятелите си и вуйчо си, вече се е справила с Пентаграмния убиец, всял ужас в душите на нюйоркчани. И най-сетне е осъществила голямата си мечта - да бъде една от блестящите звезди в най-звездния град. Благодарение на мистичната си способност да разчита тайните на хората Ийви влиза в светлините на прожекторите и получава името „Гадателката на влюбените“. Всички са луди по нея... освен другите Ясновидци.
​ Докато Ийви се отдава на екстравагантни партита и безспирно веселие, Ню Йорк отново е обзет от тревога. Необяснима сънна болест взема нови и нови жертви всеки ден, обществеността е склонна да търси вина у най-неоправданите. А някъде в далечината се възвисява сив мъж с цилиндър, чиито планове се простират далеч отвъд всички очаквания...
Междувременно двама Ясновидци с дарба да бродят из сънищата навлизат все по-дълбоко в лъжливата материя на съня. Хенри, пианистът в търсене на изгубената си любов, и Лин с мечтите ѝ да намери своето място в свят, който не я приема, ще се сблъскат с отмъстителна сила, тровеща сънищата им. Дали Ясновидците ще се изправят заедно срещу мистериозната болест и отново ще спасят града?
В напрегнатата втора част на „Ясновидците“ носителката на престижната награда „Майкъл Принц“ Либа Брей отново ни потапя в бурната Епоха на джаза, под чиято бляскава повърхност се крие свръхестествено зло, предвестник на наближаващата буря.
 

Здравейте!! Днес ще ви говоря за продължението на една от любимите ми книги за 2017-та - "Леговище на сънища". От ревюто ми на първата книга - "Ясновидците" можете да разберете колко ме беше впечатлила книгата и точно заради това ужасно много се радвах да започна 2018-та с тази книга.

"Ние създаваме историята, живеейки."

След като Ийви разкрива, че е ясновидка, много бързо получава славата, за която винаги е копняла, а други ясновидци също си признават, че са такива. Разбира се повечето от тях всъщност не са. :)


Но както винаги се случва, едно бедствие следва другото и след като Пентаграмния убиец вече го няма, се появява нещо още по-ужасяващо - сънната болест и никой не не може да бъде сигурен, че ще се събуди след като заспи веднъж заспи.

"Когато търси истината, човек през цялото време
се вглежда в себе си."

В тази книга към многобройните ни и пъстроцветни герои се присъединява и Лин, която също като Хенри може да броди из сънищата. Докато те опознават и се губят в света на сънищата, заедно с осъзнаването на скритите истини за съня, болестта и собствените си сили, те се доближават все повече и до опасността.
Сънят пленява все повече и повече хора, а светът се превръща във все по-опасно място..

"Не знаех какво искам освен жената, която не можех да имам."

Може да се каже, че Хенри и Лин заемаха по-главни роли в тази книга, но останалите герои също присъстваха активно. В книгата ние разбираме повече за останалите герои, повечето от които претърпяват някакво развитие, макар и конкретно за Ийви да мисля, че това развитие е в погрешната посока.
В книгата не липсваха и любовни триъгълници, та даже и четириъгълници (ако сте чели първата книга вероятно се досещате за какво говоря ;) ).

"Ние създаваме себе си. Ние съсипваме себе си. 
Отново и отново. Завинаги."

Книгата е написана по същия увлекателен начин като предишната, с неписано "Прочети още" в края на всяка глава, а новите герои, невероятната история и обратите в сюжета, също като в предишната книга, бяха повод да чета с все по-голям интерес, а реалистичното изграждане на една вече отминала епоха (и жаргона на тази епоха!!) допринасят към историята нещо по-различно от голяма част от фентъзи книгите. Либа Брей несъмнено знае как да създава бижута, а Златина Зарева - как да ги накара да изглеждат като такива. Очаквам с нетърпение да разбера какво следва да се случи с героите, както и заедно с тях да разбера защо паранормалната дейност в света (и да не се лъжем - около тях) се увеличава, така че с нетърпение очаквам третата част от поредицата - "Преди Дяволът да те пречупи". 

Благодаря на издателство Емас за предоставената възможност!

петък, 26 януари 2018 г.

19. Обич. "Думи в тъмносиньо".





Здравейте!! Днес съм решила да ви говоря за една прекрасна книга, но преди това искам да ви кажа няколко думи за понеделник - двадесет и втори януари.
На 22.01. навърших 19 години. Денят определено беше изпълнен с много емоции, прекрасни хора и много обич. В този ден успях да се видя с повечето от най-близките ми хора и получих прекрасни подаръци и още по-прекрасни моменти. Този път за разлика от миналата година не мисля да качвам снимки в публикацията и да споменавам имена, но пък реших тази публикация освен за рождения ми ден да е и за една книга, която ми беше подарена от невероятните момичета от Хеликон Русе за рождения ден. Книгата е "Думи в тъмносиньо" и я прочетох както се казва - на един дъх.

Представете си книжарница, където има градинка за четене и цял отдел с книги, които могат да се прочетат на място, може да се пише в тях и да се оставят писма и бележки в тях, но не могат да се купуват. Ето в тази книжарница е израснал Хенри - главния герой на тази история и точно в нея отново се сдобрява той с бившата си най-добра приятелка Рейчъл, която сега е сякаш съвсем различен човек и никой не знае защо.. Книжарницата е на път да бъде продадена и с нея сякаш изчезва и надеждата на голяма част от героите.. Но дали ще се справят те?..


Книгата е написана от две гледни точки - тези на Хенри и Рейчъл, които се редуват в различните глави. Чрез тях ние опознаваме както различните светове и преживявания на героите, така и начина, по който възприемат те едни и същи случки..

Книгата несъмнено е богата на най-различни и интересни герои, които просто или се харесват на читателите или моментално стават омразни, но и в двата случая го карат да изпита нещо. Не мога да кажа, че книгата ме е държала на тръни или нещо подобно понеже краят не беше много труден за предсказване, но без съмнение беше много интересна и просто не можех да я оставя и да спра да чета. Любовта към книгите в тази книга беше просто огромна, а част от многото книги и автори, които се споменават в нея ми влязоха в списъка за четене без да се замисля повторно.


"..обичам книгите чак до точките в тях. 
Обичам ги по начин, за който няма логика и доводи."

В тази книга става въпрос за много неща - любов, приятелство, загуба, книги, а и много повече - кога трябва да се откажем и да пуснем някого и кога да се борим. Както казах, в тази книга ставаше въпрос за много неща, но най-много от всичко за чиста и искрена обич и любов.

Ето и малко (или малко повечко) цитати от книгата: (изобщо не си пестях хайлайтъра)

"Ако се отказваме от нещата, които обичаме, в тежките моменти, 
светът би бил ужасно място."

"Нужно ли ти е да я разбереш, за да я обичаш?"

"Понякога науката не стига. Понякога имаме нужда от поезия."

"..поглеждаме назад и разчитаме миналото през призмата на настоящето."

"Едно е да си представиш да живееш без нещо, което обичаш. Съвсем друго е когато наистина го няма."

"..някъде напред съществува бъдеще, което чака да бъде написано. Настоящето ли? Настоящето е наше, стига да си го вземем."

"Губим разни неща, но понякога си ги получаваме обратно. Животът невинаги протича в реда, който желаем."


А любимия си цитат от книгата запазих за най-накрая:

".. думите значат нещо. Не са безполезни. Ако бяха безполезни, нямаше да могат да възпламенят революции и да изменят историята и нямаше да са онова, за което мислиш вечер, преди да заспиш. Ако бяха просто думи, нямаше да слушаме песни, като малки деца нямаше да молим да ни четат. Ако бяха просто думи, тогава нямаше да съдържат смисъл и историите нямаше да са навсякъде около нас още отпреди човечеството да се е научило да пише. Ако бяха просто думи, хората нямаше да се влюбват заради тях, да се чувстват зле заради тях, да изпитват болка заради тях, болката им да бъде облекчавана пак заради тях.."

неделя, 14 януари 2018 г.

"Единственият спомен на Флора Банкс" от Емили Бар

Заглавие: "Единственият спомен на Флора Банкс"
Автор: Емили Бар
Издателство: Кръгозор
Оценка в GoodReads: 3,55
Анотация:
Флора Банкс е на 17 и не помни нищо, защото има частична амнезия. Тя не помни на колко години е, какво е правила преди няколко часа, къде е ходила и какво трябва да върши. Затова ръцете ѝ са изписани с указания, с думи за напомняне и странната фраза - Флора, бъди смела! Живее със спомените си на 10-годишна и познава само родителите си и най-добрата си приятелка от детството Пейдж. Но една целувка променя всичко!
Дрейк - гаджето на Пейдж, в нощта преди да замине за Норвегия, целува Флора. Това е единственият спомен, който остава трайно в съзнанието ѝ. Тя е убедена, че само момчето може да ѝ помогне и да я върне към нормалния живот. Затова тръгва за далечния Свалбард, за да намери Дрейк и истината за себе си. Но намира много повече. Дали това, което ще открие, няма да промени отношението ѝ към най-близките? И как да разбере на кого да вярва, когато не може да се довери дори на себе си? Едновременно трогателна, позитивна и романтична история, но не такава, каквато очаквате!



Здравейте! Първото ми ревю за годината е на една книга, която беше едно от последните ми четива за 2017-та. Книгата ми грабна интереса заради сюжета - все пак става въпрос за героиня, която постоянно забравя и ми беше много интересно да видя как е написана. Все пак не очаквах да се различава много от обичайните книги, предназначени за тази възрастова аудитория. Обаче сгреших.

Флора е прекрасно момиче, което има семейство, което го обича, най-добра приятелка, която тя обича като своя сестра и като цяло всичко в живота и би било наред, ако не съществуваше частичната и амнезия. Единствените спомени, които остават трайно са тези, които е създала до десетгодишна възраст, а всичко след това в рамките на няколко часа изчезва, все едно никога не се е случвало.. до нощта, която бившето гадже на най-добрата и приятелка я целува, а този спомен така и не изчезва..
а след това, когато тръгва на пътешествие за да намери Дрейк, живота на Флора става по-заплетен и от преди. Флора изминава дълъг път за да го намери, само за да разбере, че хората не са такива, за каквито ги мислим, а това пътешествие се превръща по-скоро в пътуване към себе си.



"Не се паникьосвай, вероятно всичко е наред. 
Ако не е, паниката само ще влоши ситуацията още повече."

Главната героиня ми се стори много симпатична, решена млада дама, която колкото и трудности да срещаше не се отказваше, което пробуди в мен уважение към нея.
За Дрейк дори и не искам да си мисля. "Принцът на бял кон" понякога може да се окаже и голям двуличен задник. За Пейдж мога да кажа, че въпреки всичко, което се случи, тя в крайна сметка се оказа невероятна приятелка, но родителите на Флора искрено ме разочароваха. Особено майка ѝ. 

Тази книга беше написана по един доста различен начин, именно защото спомените на Флора постоянно изчезваха. Това, което се предполагаше, че е лека тийнейджърска книга, за мен се превърна в едно невероятно приключение с нотки на трилър, които ме изправяха на тръни на моменти.  Мисля, че сюжетът беше доста интересен и с крайно неочаквани обрати, а героите доста добре изградени. Тази книга определено ми даде повече отколкото очаквах от нея. 


Благодаря на издателство "Кръгозор" за предоставената възможност! 

четвъртък, 11 януари 2018 г.

Какво става с блога? (Книжни) Цели за 2018г.

Здравейте! Честита нова година с малко закъснение! Както вероятно някои от вас са забелязали вече пиша сравнително по-рядко, а за останалите - аз в малкото си публикации се старая да ви го напомня и да се извиня и реших, че е време да отделя малко повече думи за тази тема.


Какво става с мен и с блога?



Може би някои от вас знаят - тази година съм дванадесети клас. Докато повечето хора асоциират това с бала, аз го асоциирам с матури, кандидатстудентски изпити, изпити за професионална квалификация и като цяло много учене. И следователно прекарвам много повече време надвесена над сборници и тетрадки отколкото над книги, а желанието ми да пиша също не е особено голямо, а времето за това - още по-малко. Това в никакъв случай не означава, че се отказвам от блога - наистина ще се опитам да пиша по-често, както и да чета повече - все пак тези неща са ми начин да се разтоваря и да се порадвам, но все пак, ако дълго време ме няма - причините са гореспоменатите. 


(Книжни) Цели за 2018г.

Първо искам да започна като цяло с целите ми за 2018г.
Вероятно вече знаете с кое ще започна:
- Да си издържа успешно матурите и изпитите и да бъда приета в желания университет
- Да се храня по-балансирано и здравословно
- Да правя йога няколко пъти седмично - не само за тялото, но и за душата :)
- Да си поддържам bullet journal (като целта е да си помогна за изпълнението на останалите цели и задължения :D )
- Да не живея в миналото
- Да се радвам на малките неща
- Да се грижа по-добре за себе си

Книжните ми цели за 2018г. са: 
- Да прочета поне 40 книги (заради голямата натовареност, целта ми е по-малка от миналата година и все пак ми се струва доста трудна за осъществяване)
- Да пиша по-често в блога
- Обещала съм и на Гери да прочета една книга по нейна препоръка
- Да пиша повече разкази и стихове

Какви са вашите цели за 2018г.? 

четвъртък, 28 декември 2017 г.

Книжна 2017-та



Здравейте, прекрасни!! Вече е края на 2017 - време за равносметка. 
Ето какво говори статистиката ми в Goodreads:




През 2017г. съм прочела 59 книги, като целта ми беше поне 55. Неприятно ми е да призная, но миналата година прочетените книги бяха с 11 повече,а прочетените страници - с около 9000. 



В началото на 2017 си бях поставила книжно предизвикателство.
Ето и равносметката ми с изпълнените и неизпълнените цели. От повечето категеории съм прочела повече от една книга, но ще отбележа любимата ми от всяка..

Книга римейк на приказка
"Доръти трябва да умре" от Даниъл Пейдж 
Книгата е модерна интерпретация на познатата ни приказка за Доръти, Магьосникът от Оз и вещиците. Но в тази история Доръти съвсем не е добродушното момиченце, а Оз съвсем не е приятно и вълшебно място изпълнено с магия. Макар и книгата вероятно да беше единствената, която съм чела от тази категория, мога да кажа, че успя да се нареди сред любимите ми и като цяло.

Книга спечелила награди
"Момичето, което изпи луната" от Кели Барнс ревю
Книгата е много интересна и приятна за четене, подходяща, както да ни разсее от ежедневието, така и да ни накара да почувстваме нещо. Мисля, че тази книга ще успее да се докосне както до сърцата на малките читатели, така и до тези на по-големите.

Поезия
"Milk and Honey" - Rupi Kaur
Една малка, но докосваща книга. В стихосбирката се говори, както по теми, които са ежедневие, така и по теми, които са избягвани, което беше една от причините да ми хареса толкова много.


Книга, в която главният герой е момиче/жена
"Последен в мрака" от Александра Олива ревю
Голяма част от книгите, които прочетох отговарят на тази категория, но точно тази книга ми е много любима. Книгата ми хареса много повече отколкото очаквах, а аз очаквах да ми хареса много.

Класика
"Коледна песен" от Чарлз Дикенс
Първо си отбелязах целта като неизпълнена, но когато стигнах до категорията "Книга от книжарница за употребявани книги" се сетих, че съм чела тази, та даже е последната прочетена за годината и реших да я впиша и в двете категории. След много изгледани екранизации беше хубаво да прочета и книгата и мисля, че всеки трябва да ѝ даде шанс. 

Книга, която е част от поредица 
"Ангелско нашествие" -Сюзън Ий *ревю*
Започнах годината с тази книга и определено се радвам, че го направих. Книгата беше вълнуващото начало на още по-вълнуваща трилогия за ангели, любов, семейство, саможертва и всичко между това. Това реално е последната книга, ко

Трилър

"Не заспивай" -Джон Вердън *ревю*
Стилът на писане на автора е много увлекателен, а всеки къс информация, който дава е достатъчен за да можем, ние читателите, да видим части от цялостната картина, и все пак не прекалено много, така че ни държи интереса буден през цялото време. Този жанр, не е от най-предпочитаните от мен, но тази книга ми запали интереса по жанра.

Книга, която е екранизирана
Неизпълнено

Книга с красива корица
"Хайде всички да убием Констанс" от Рей Бредбъри

Корицата на тази книга успя да ме впечатли още от пръв поглед! Иска ми се съдържанието също да беше направило същото. 

Книга с интересно заглавие


"Хайде всички да убием Констанс" от Рей Бредбъри
Ще посоча същата книга от предишната категория. Честно, заглавието не хваща ли окото?

Книга, която е написана като пиеса
Неизпълнено

Книга, която е над 500 страници

"Ясновидците" -Либа Брей *ревю*

Книга, съставена от истории"Ето така я губиш" от Джуно Диас
За тази книга имах доста високи очаквания, които си останаха просто очаквания.
Някои от разказите ми харесаха повече от останалите, но нито един не успя да ме докосне силно. 


Книга, препоръчана от книжар или библиотекар
"Камъните падат, всички умират" от Линдзи Рибар ревю
Книгата ми беше препоръчана от прекрасната Ваня от книжарница Хеликон в Русе и напълно си заслужаваше отделеното време! Макар и много лека за четене, книгата съдържа в себе си важна мисъл и като цяло се различава от останалите книги от жанра.

Книга, чието заглавие се състои от една дума

"Селма" от Халил Джубран ревю

"Постепенно тя стана за мен книга, чиито страници можех да разбирам, чиито думи можех да пея, но които никога не можех да прочета докрай."

Книга, препоръчана от приятел

"Красиво бедствие" -Джейми Макгуайър 
"Красиво бедствие" беше доста лека и бърза за четене и мога да призная, че разпуснах добре с нея. Въпреки че сюжета ми хареса, някои герои постоянно ми лазиха по нервите (гледам теб Травис!), и това е причината оценката ми за тази книга да не е много висока.

Книга, която е трябвало, но не си прочел навреме за училище
Неизпълнено

LGBT+ книга
"Симптомите на това да бъдеш човек" от Джеф Гарвин ревю
Мога да кажа, че книгата беше приятна и лека за четене, макар и темите, които засягаше да не бяха изобщо леки. Не беше нещо особено като литературна творба, но смисълът, който носеше и темите, които засягаше си заслужаваха прочита. 

Книга със синя корица

"Жестока любов" - Колийн Хувър  ревю
Забавна, приятна, докосваща, да, но тя беше и много повече от това. На моменти брутална, силна и въздействаща. 

Книга, която стои от дълго време на рафтчето

Неизпълнено

Книга от книжарница за употребявани книги
"Коледна песен" от Чарлз Дикенс
По-горе вече казах няколко думи за нея.

Книга, базирана върху митология
"Чукът на Тор" от Рик Риърдън
Книгата е на Риърдън. Има ли нужда от повече думи? ОБОЖАВАМ Я!

Книга, която е излязла (или е била преведена) през 2017г.
"Момичето преди" от Дж. П. Дилейни ревю
Прочетох я за едно денонощие и си заслужаваше отделеното време и сънят, от който се лиших.




Осъзнавам, че публикацията вече става прекалено дълга, затова ще се опитам накратко да ви споделя и какво постигнах в блога през 2017г.:
-  споделих 57 публикации
- споделих 9 интервюта, 7 от които с автори и 2 - за рубриката ми за книжните професии

Освен това се радвам, че започнах да чета книги на английски език, за известно време работих за издателство и най-важното - запознах се с прекрасни книжни душички. Макар и напоследък да не съм много активна като блогър и читател се надявам да не сте ме забравили. :)

Силно се надявам да не съм ви отегчила с тази прекалено дълга публикация. Благодаря, че бяхте част от тази книжна година!
Пожелавам ви прекрасна 2018г. година!




Ще се радвам, ако споделите какви книжни цели вие сте си поставили за годината и кои от тях сте изпълнили! 

неделя, 10 декември 2017 г.

Цитати и пет причини да прочетете "Момичето, което изпи луната"

Заглавие: "Момичето, което изпи луната"
Автор: Кели Барнхил
Издателство: Orange Books
Оценка в GoodReads: 4,19



Здравейте! Днес ще ви говоря за една прекрасна книжка, която несъмнено успя да ми сгрее сърцето. Без много приказки минавам към причините, а след това към цитатите.  
Пет причини да прочетете книгата

1. Приказка 

Тази книга е написана като една сбоеобразна, детайлна и доразвита приказка. Магическият елемент заема голяма част от нея. Имаме си хората, уплашени от Вещицата, Вещица, малко момиче с необикновени сили, та даже и чудовище и дракон! В обичайна приказка всички биха се обединили срещу вещицата, чудовището и дракона и именно малкото момиченце би спечелило в магическата битка. Само че това не е обичайната приказка и нищо не е такова, каквото изглежда.  

2. Сюжетните линии
Някои от главите в книгата са именно под формата на приказки, по-скоро приказки, разказвани от майка на дъщеря. Други проследяват историята на Антейн - племенник на Великия старейшина, който не спира да преминава през изпитания. Да не забравим и главите за момичето, което пие от луната и Вещицата, чудовището ѝ и дракона Фириан, които я отглеждат. През цялата книга тези са основните сюжетни линии, които в даден момент успяват да се пресрещнат по много плавен начин, а историята продължава да става все по-интересна. 

3. Героите
Какво да ви кажа за героите?
Момиче, което пие от луната, дракон, който не расте, поетично чудовище с топло сърце, създало света, вещица, която живее в гората и изобщо не е толкова зла, за колкото я смятат, момче, което се превръща в млад мъж и променя света на жителите на Протектората, майка, която дори за миг не се отказва от дъщеря си и една жена, която яде тъга. Представяте ли си да не излезе интересна история при положение, че просъстват толкова разнообразни и интересни герои?  

4. Дълбочината
Книгата не е поредната детска книга. В нея се засягат важни теми за любовта, болката, доверието. Някои биха поспорили дали това е нещо хубаво или не именно защото книгата е насочена към по-малките, но точно на мен дълбочината ѝ ми харесва, защото така тя предлага нещо повече от просто приятно четиво.

5. Книгата е за малки и големи!
Точно поради причина номер четири книгата е подходяща както за малки, така и за големи. Разбира се това не е единствената причина - книгата е много интересна и приятна за четене, подходяща, както да ни разсее от ежедневието, така и да ни накара да почувстваме нещо. Мисля, че тази книга ще успее да се докосне както до сърцата на малките читатели, така и до тези на по-големите.

Цитати

"Поезията ще помогне. Изучаването на езика облагородява и най-грубия звяр."

"Трябва да се запознае със съдържанието на онези книги там. Трябва да разбира движението на звездите и произхода на вселената и изискванията на добродетелта. Трябва да познава и математиката и поезията. Трябва да задава въпроси. Трябва да иска да разбере. Трябва да схваща причинно-следствените закони и нежеланите последици. Трябва да се научи на състрадание, любопитство и страхопочитание.


"Смъртта е винаги внезапна. Дори когато не е."

"Само тя ли беше луда или и светът се бе побъркал заедно с нея?"

"Само защото не виждаш нещо, не значи, че него го няма. Някои от най-прекрасните неща на света са невидими. Вярата в невидимото го прави по-силно и вълшебно. Ще видиш."

"Любовта ми не се дели. Умножава се."

Надявам се публикацията ми да ви е била интересна и да е породила желанието ви да прелистите книгата. 
Имате ли любими детски книги, които са оставили своя отпечатък върху вас?

Благодаря на издателство Orange Books за предоставената възможност!

неделя, 3 декември 2017 г.

Какво прочетох през: СЕПТЕМВРИ, ОКТОМВРИ и НОЕМВРИ


Здравейте! От доста време не съм писала такава публикация, понеже желанието ми за четене беше ударило дъното и броят на книгите, които бях прочела беше прекалено малък, така че нямаше значение. Сега реших да направя един обобщен поглед към изминалите месеци.

"Кради като артист" /ревю/
от Остин Клиън 
Моята оценка: 4/5
За мен тази книга беше приятна за четене, с доста полезни съвети, придружени от интересни илюстрации и подходящи цитати. Макар и в нея да няма нищо, което преди това да не е било казано, в нея са събрани интересни и обобщени идеи и е подходяща е както като леко четиво за разпускане, така и за малко вдъхновяване. 


"Empire V" 

от Виктор Пелевин
Моята оценка: 4/5
Това беше първата книга на Пелевин, която прочетох и беше.. странна. 
Вампирите в тази книга са представени по доста различен от общоприетия начин, а начинът на писане беше по-особен. Да дам оценка на тази книга беше доста трудно начинание, понеже нямах някаква база за сравнение с други книги, но все пак се радвам, че отделих време за прочитането на книгата. 

"Чаках точно теб" /ревю и интервю/
от Стефана Белковска
Моята оценка: 4/5
Книгата беше много лека за четене и все пак на моменти доста силна и докосваща и успя да ме докара до емоционални моменти.
Краят определено беше изненадващ и въздействащ и ме остави с въпроса "Какво следва оттук нататък?", но след като вече втората част "Завинаги ти" се появи на бял свят мисля, че чуденето скоро ще приключи.






"Доръти трябва да умре" ("Dorothy Must Die"
от Даниъл Пейдж
Моята оценка: 4,5/5
Тази книга я прочетох/изслушах за половин седмица! Книгата е модерна интерпретация на познатата ни приказка за Доръти, Магьосникът от Оз и вещиците. Но в тази история Доръти съвсем не е добродушното момиченце, а тиранин, жаден за магия и поробил мънчкините и маймуните. Книгата ми беше много интересна и приятна за четене и съвсем скоро мисля да посегна към втората част. 






"Симптоми на това да бъдеш човек" ("Symptoms of Being Human") /ревю/
от Джеф Гарвин
Моята оценка: 4,5/5 
Мога да кажа, че книгата беше приятна и лека за четене, макар и темите, които засягаше да не бяха изобщо леки. Книгата не беше нещо особено като литературна творба, но смисълът, който носеше и темите, които засягаше си заслужаваха прочита.





"Повелител на сенките" от Касандра Клеър
Моята оценка: 5/5
Касандра Клеър още веднъж не ме остави разочарована! Историята става все по-заплетена, трагедиите се увеличават, а героите стават все по-разнообразни. В тази книга се проследяват няколко главни сюжетни линии и мисля, че беше една от най-добрите книги на авторката, която съм чела. Ако вече сте запознати с историята за ловците на сенки ви съ




"Камъните падат, всички умират" /ревю/
от Линдзи Рибар /интервю/
Моята оценка: 4/5
Книгата е много интересна и малко по-различна от обичайните книги от жанра, понеже се набляга не толкова на фантастичното, колкото на философското. За мен колкото и приятна да беше тя, нещо в нея липсваше - може би чувството за завършеност - не съм много по отворения край. 
Макар и много лека за четене, книгата съдържа в себе си една много важна мисъл.



"слънцето и нейните цветя" ("sun and her flowers"
от Рупи Каур
Моята оценка: 1/5 
Бях написала една публикация за няколко стихосбирки и една от тях беше "Мляко и мед" от Рупи Каур и ми беше станала много любима. Очаквано, имах високи очаквания от тази. Е, не се оправдаха. Тази стихосбирка ми беше прекалено еднообразна, клиширана и може би скучна, а повечето стихотворения бяха кратки текстчета, разхвърлени на няколко реда. Да спомена, че някои стихотворения си бяха направо истории от 4-5 страници с по три-четири думи на ред. 
поезия



"Съпругът. Наръчник за употреба"
Моята оценка: 3,5/5 
"Махмурлукът"
Моята оценка: 3,5/5
"Хипстърът"
Моята оценка: 3/5 
от Дж. А. Хейзли и Дж. П. Морис

Трите малки книжки бяха забавни, интересни и красиво илюстрирани.
Четива за по пет-десет минути, които действат разтоварващо и предизвикват смях.



"Крадци на сънища" ("Dream Thieves")
от Маги Стийвотър
Моята оценка: 4,5/5 
Историята за гарвановите момчета става още по-интересна. Определено имаше обрати, развитие в героите, промяна в сюжетната линия и книгата си беше просто невероятна. Нямам търпение да прочета следващата книга!




Като цяло това са книгите, които прочетох през изминалите месеци, а сега чета:
"Момичето, което изпи луната" от Кели Барнхил, "Лей линии и земни енергии" от Дейвид Коуън и Крис Арнолд и "Събиране на значенията" от Йордан Велев. 


От книгите, прочетени през есента, най-много ми харесаха "Доръти трябва да умре", "Повелител на сенките" и "Камъните падат, всички умират". 
А на вас кои са ви любимите книги прочетени през есента?