неделя, 26 март 2017 г.

РЕВЮ: "Последен в мрака" от Александра Олива

Заглавие: "Последен в мрака"
Автор: Александра Олива
Издателство: СофтПрес
Оценка в Goodreads:
Анотация:
ТЕ ТЪРСЕХА ПРИКЛЮЧЕНИЕ. ПОЛУЧИХА КОШМАР.
В МРАКА е риалити шоу, което тества границите на човешката издръжливост. Дванайсет мъже и жени, жадуващи за приключение, пари или слава, са изпратени в изолиран планински район и изправени пред предизвикателства, които надхвърлят представите им за приемливо. Докато участниците се състезават, светът извън предаването е разтърсен от гибелна катастрофа и неусетно реалност и риалити се размиват…
Книгата е номинирана за GoodReads Choice Awards 2016.


"Игрите на глада" среща "Сървайвър" на едно различно ниво в този постапокалиптичен трилър.


онтажистът е първият от екипа на продукцията, който ще умре..." 
Така започна тази книга. И още с това изречение интереса ми беше привлечен и си остана така  до последната страница, че и след това.  
"Горите" е риалити шоу подобно на Сървайвър. Но когато участниците, жадуващи за различни неща - приключение, пари, слава или просто изживяване, се записват нямат ни най-малка представа какво ги очаква. Нито в какво се забъркват. Те не знаят, че под всички клаузи в договорите, които са подписали има уточнения със ситни буквички.. дори не знаят, че шоуто се казва "В МРАКА", вместо "Горите". Нито, че ще изпитат най-трудните мигове в живота си, далеч от всичко познато и любимо.
Е, добре дошли в мрака!



Зу е главната героиня през чиито очи ние виждаме половината от действията. Тя е тръгнала на това "пътешествие" за да се сбогува с безгрижния живот, който има и да се приготви душевно за отговорността, която ще поеме, когато се върне. Не е и подозирала, че няма да има къде да се върне. Написала си е домашното преди да се запише в риалити шоуто. Подготвила се е с курс за оцеляване  (също като авторката!), а тези умения определено я правят една от най-добрите. Но дали това е достатъчно?
На мен ми беше много интересно да виждам това, което тя вижда, да чувствам това, което тя чувства, да усещам страховете ѝ, радостните мигове, вълнението, страха. Имах чувството, че аз съм там, че аз съм Зу, че аз трябва да оцелея в смъртоносен свят.


Следотърсача е експерт по оцеляването, който участва в предаването за да може да плати за лечението на болната си майка. Единственият по-добър от Зу, мога да твърдя. Определено голяма част от залаганията на зрителите са били в негова полза.
Беше един от любимите ми герои, които действаха съвсем съвестно за разлика от други.


Като казах съвест, ето го и него - Заклинателя, в който вероятно няма нито капка съвест. Посветен на изгонване на демони, обладали човешки тела, той е смятан от всички за лудият. Все пак винаги има такъв, нали? Но единственият демон, който трябва да изгони е всъщност неговият собствен. А когато не може да го прави, защо пък да не подложи крак на някой друг?

Сервитьорката много бързо се превръща в този "някой". Най-тежко тя понася, както целия гняв на Заклинателя, така и предизвикателствата, поставени на пътя и. Все пак тя е дошла с ясното съзнание, че няма да победи. Тя участва само за да се прослави. А дали си струва? За мен, тя хленчи с една идея повече от необходимото и мястото и определено не е тук. Можех само да се надявам да получи бъдещето, което ще я направи щастлива.

Ел Ранчеро е възрастен мъж, който участва в предаването заради наградата, защото това е сумата, от която се нуждае за да изпрати децата си в колеж, вместо да ги накара да останат да се грижат за фермата. Съвестен, добър и винаги готов да помага, той определено попадна в списъка с любими.

Колежанина мрази дивата природа. Той дори не е искал да участва, но е загубил бас и ето го тук - по някаква случайност, приет. Дали ще продължи до края в състезание, което няма край? Вие как мислите?

Биоложката е учителка, описана като неустоима във фантазиите на всички мъже и недостижима, защото не се интересува от тях. Дали цялото това време, прекарано далеч от партньорката и ще си заслужава?

Авиатора, представен като зъл, заради цвета на кожата си всъщност изобщо не е такъв. Това много бързо става ясно, защото има човек, който много бързо стига до сърцето му и се оформя приятелство до живот.

А именно за Черния доктор става въпрос - мил лекар, който намира приятел в лицето на опонент.
Тяхното приятелство ме трогна доста силно.


Азиатката, по-късно получила прякора "Дърводелката" е също една от любимите ми герои. Тя не губи самообладание, справя се в трудни ситуации и знае кога да спре.

Банкерът - има ли нужда от думи за да го намразят? Все пак нали при тях са парите, те получават всичко, докато хора умират от глад. Колкото и да е различен от стереотипа и много мил, монтажистът ще се постарае да си остане омразният.

Инженерът участва заради преживяването, за да се научи да оцелява и може би да завърже нови приятелства, а не заради парите. 


Искам да кажа няколко думи за още един герой - Бренън. Той се появи изневиделица и беше там, когато Зу имаше нужда от него, както тя беше там за него, макар и да не се отнасяше любезно и да го смяташе за оператор. Определено връзката, която се оформи между тях ме зарадва и разчувства.

 "Ad tenebas dedi." ("Предавам се на мрака.") е това, което участниците трябва да изрекат за да се предадат и откажат от състезанието. Докато изпълняват предизвикателство след предизвикателство, нашите герои дори не подозират, че ужасните препятствия, които преминават ден след ден, всъщност вече са част от истинският свят и като "се предадат на мрака" ги очаква още по-голям такъв.
Вихри се болест, която преспокойно може да се сравни с Черната чума. Заразата поразява всички, освен тези, които имат имунитет, а някои преболедуват и оздравяват. Разбира се оцеляващите са много малко в сравнение с милионите мъртви.
"Онзи ден научих, че няма значение колко повишава тон човек, когато пита нещо, няма значение колко пъти задава въпроса си - може въобще да не очаква отговор."
 Главната героиня е от тези, които се борят със зъби и нокти. 
Нейното мото е "Пътешествието е прекалено трудно само ако аз съм твърде слаба." и именно то е причината тя да продължава напред.
Тя също е от онези, които нямат представа за болестта. Зу през цялото време вярва, че всичко, което и се случва е поредното предизвикателство. Как да не затваряш очи за истината, когато тя е по-лоша и от лъжата?

Книгата също акцентира и върху нещо особено важно: риалити предаванията. Каква част от тях мислите, че наистина се случват и каква част е наистина такава, каквато изглежда? Никога не съм била фенка на такъв тип предавания, а тази книга ми разкри повече за тях и след като се замислих всъщност осъзнах, че точно това е това, което се случва. В такива предавания не истината е важна, а интересът, който се поражда. А кой би създал шоу, което съдържа скучната истина вместо украсената такава? 

Много ми хареса и идеята за коментари от зрители, която сякаш направи всичко с една идея по-реално, защото в днешно време, нали всичко се върти около виртуалното? Мога да се похваля и с няколко научени правила за оцеляване, благодарение на тази книга. Знаехте ли, че Александра Олива е ходила на тежък курс за оцеляване за да се подготви за написването на книгата? Това определено е впечатляващо - как изцяло се е посветила на книгата и всичко, което е направила за нея. Просто впечатляващо!


Стилът на писане на авторката меко казано е увлекателен, през цялото време държащ на тръни, корицата - мрачна, сюжетът - още по-мрачен и интригуващ, самата история - пълна с напрежение и емоции, а героите много добре изградени и наистина разнообразни. 
Книгата ми хареса много повече отколкото очаквах, а аз очаквах да ми хареса много. Определено бих посегнала към друга книга от авторката!



Благодаря на издателство СофтПрес за предоставената възможност!

понеделник, 20 март 2017 г.

РЕВЮ: "Неосъзнато бягство" от Силвия Жекова

Заглавие: "Неосъзнато бягство"
Автор: Силвия Джейкъб (Силвия Жекова)
Издателство: Монт
Оценка в Goodreads: 4,6/5
Анотация:
ЛОРА И ГЕРГАНА СА ДВЕ НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ МОМИЧЕТА С ЕДИН ОБЩ КОШМАР! Гергана израства в дом за сираци, а Лора е дете на разведени родители. Съдбата успява да ги събере. Двете дълго време не смеят да споделят една с друга за кошмарите и гласовете, които ги измъчват от деца. Но една снимка и ликът от нея, ще ги поведе към дълбините на тайни от миналото им! Дали истината, към която отчаяно се стремят, ще им донесе хармонията, за която жадуват?

Здравейте! Тук съм с ревюто на една малка, но въпреки това силна книжка.

Книгата е на Силвия Джейкъб, позната още като Силвия Жекова - второ издание, а действието се развива в България - предимно във Варна.


Лора е дете на разведени родители, вечно чувстваща се недостатъчно добра, непълноценна, незначителна, заради любовта, която (не) получава от родителите си.

Гери е израснала в дом за сираци и се е научила да се справя с живота..някак. Докато постоянно води борба за живота си - как да се справя, и как да бъде щастлива, тя е дърпана назад от много неща - кошмари, тайни, вечен страх.

Лора и Гери, макар и в началото да не се познават, имат нещо общо - кошмар, който ги свързва, еднакъв глас, който им шепти едни и същи думи. И двете млади жени са придобили вътрешна сила, чрез раните, които са получавали. Но понякога тази сила, изградена от страх да не бъдеш наранен всъщност е слабост. Защото как позволяваш да те опознаят и си позволяваш да се чувстваш обичан, когато си изградила високи стени около себе си?

Макар и самият замисъл на книгата да е много интересен и добре измислен, ми е трудно да кажа съвсем същото за реализацията. За мен книгата би могла да бъде по-добра, ако не се използваха думи като "нехранимайко", "ма", "бе", "кратуна", както и други нестандартни за световната литература, макар и превърнати в ежедневие в Бългалия, жаргони. Не съм съвсем сигурна какво е целяла авторката - може би е искала да наблегне на българското и да накара читателите да усетят атмосферата, което определено е било постигнато. Предполагам причината това да не ми хареса е това, че *shame* това е първият ми допир до съвременната българска проза.
 
В тази книга става въпрос както за обичта между родители и деца, така и за проблемите им. Каквато и да ти е кръвта, родителите - тези които са те отгледали, тези които са се грижили за теб - те са истинските родители.
"Можеш ли да наречеш майки жените, които са захвърлили децата си само защото са ги родили?"
Става въпрос за тънката невидима нишка, която свързва хората, не чрез кръвта, а чрез сърцата.
С много интересен замисъл, интересни герои, които биха могли да бъдат с една идея по-добре изградени и много обрати в сюжета, тази книга през цялото време ме държеше в напрежение за тъй очакваната развръзка, защото в моята теория имаше огромни липсващи парчета. Това е леко и бързо четиво, което прочетох за два дена, която на моменти ме караше да сме смея, а на други - да настръхвам. Тази книга ми се отрази добре - нещо, разчупващо стандартното, нещо различно, нещо родно.

Благодаря на издателство "Монт" за предоставената възможност!


-Сю. (:

понеделник, 13 март 2017 г.

Докосвай с думи. Поезия.


Здравейте! 
Този път съм тук с нещо по-различно, а именно поезия. Имало е периоди в които да прочета по някоя и друга стихосбирка, но отскоро чета доста повече. Искам да ви кажа по няколко думи за три стихосбирки и да ви покажа някои от произведенията, които са ме докоснали. Надявам се да докоснат и вас.

"Milk and Honey" - Rupi Kaur

Една малка, но докосваща книга.

В книгата се говори, както по теми, които са ежедневие, така и по теми, които са избягвани, което беше една от причините да ми хареса толкова много. Макар и да е изминала малка част от 2017 вече със сигурност знам, че тази книга ще ми е сред любимите за годината.











"The Princess Saves Herself in This One" - Amanda Lovelace
Най-добрата стихосбирка за 2016г. според GoodReads.
Определено ми хареса много. Докосващи думи, докосващи теми. 








 "All the Things I never said" - Mae Krell
Макар и да имаше доста добри неща, имаше и такива, които ме разочароваха. 
Все пак, точно заради добрте попадения, се радвам, че я прочетох.


А кои поети са докоснали вашата душа?









вторник, 7 март 2017 г.

РЕВЮ: "Краля демон" от Синда Уилямс Чайма

Заглавие: "Краля демон"
Поредица: "Седемте кралства"
Автор: Синда Уилямс Чайма
Издателство: ЕМАС
Оценка в Goodreads: 4,20

Анотация:
В планинския град Превала са настъпили трудни времена. Бившият крадец Хан Алистър е готов на крайности, за да намери прехрана за майка си и сестра си. Но не може да продаде единственото си ценно притежание – дебелите сребърни гривни, които са на китките му, откакто се помни. Сигурно е, че в тях се крие магия, защото растат заедно с него, а и не е открил начин да ги свали.
Един ден, докато е на лов, Хан се сблъсква с трима млади магьосници, на път да опожарят свещената планина на Ханалеа. Без да осъзнава съдбовността на деянието си, той отнема амулета на Мика Баяр, син на Висшия магьосник, за да се подсигури, че арогантното момче няма да го използва срещу него. Но амулетът пази страшна история – някога е принадлежал на Краля демон, довел света до ръба на разрушението преди хиляда години. Магическият предмет е страшен залог и Хан разбира, че Баяр няма да се спрат пред нищо, за да си го върнат.
През това време на принцеса Раиса ана‘Мариана ѝ предстои да поведе своята собствена битка. След като е яздила и ловувала със семейството на баща си в продължение на три години, тя се е върнала в двора. Раиса се стреми да стане като Ханалеа, легендарната кралица воин, убила Краля демон и спасила света. Само че майка ѝ очевидно ѝ е подготвила друга участ – сватба, противоречаща на всички ценности за Кралството.

Здравейте!



Този път съм тук с ревюто на една изключително интересна и красива книга, до която, за съжаление, стигнах малко късно. 
Започнах книгата, не знаейки какво да очаквам. Първите сто страници ми вървяха по-бавно, което беше причинено от сблъсъка, по-точно приятната с среща, със Седемте кралства. Запознавах се с един цял нов свят, нови легенди, нови места, нови герои, нова Вселена, вниквайки постепенно в атмосферата и в сюжета, което ,разбира се, трябваше да стане постепенно. Така и стана. И веднъж озовала се в този свят,
аз не знаех как да спрa да чета. Не исках и да спирам. 



В един обикновен ден, когато Хан и Жарава излизат на лов, се случва нещо необикновено. Те се натъкват на магьосници, на които им е забранено да са там, а след "разговора" им, Хан прави нещо, което може да се нарече и смело и крайно глупаво - отнема амулета на Мика Баяр - син на Висшия магьосник. Действие, което преобръща живота на главния герой необратимо. 



Хан е бивш престъпник, отказал се от ролята на уличен главатар, заради безопасността на семейството си, който сега се опитва да изкарва пари за прехраната им сравнително съвестно - бере билки, разнася стоки, лови животни - все на вид лесни неща. 


Раиса е принцесата-наследница, но живота и далеч не е блестящ и лесен като на принцесите от приказките. За разлика от майка си, тя не иска да е само блестящата кралица, която да знае кога коя вилица да ползва и единствените уроци, които е вземала да са по маниери. Не. Съвсем не. Тя иска да е добра - наистина добра, а не само на думи. Иска да е такава, каквато народа да обича, такава, каквато да помага на народа. С очи отворени за нещата, за които очите на майка ѝ са затворени, тя решава, макар и тайно да помага на народа. 


Авторката, пренасяйки ни от един живот в друг, от една гледна точка в съвсем различна, ни поставя "в обувките", както на Хан, така и на Раиса. В началото ние виждаме двама герои, които наглед нямат нищо общо помежду си - принцеса-наследница и момче, което едва успява да изкарва достатъчно за да изхранва семейството си. С напредването на времето и развитието на действията, обаче, ние откриваме нещо общо между тях - правото на избор, по-точно липсата на такова. Докато Хан прави, каквото е нужно за оцеляването на семейството си и няма право на избор дали да го прави или не, Раиса макар и да има хиляди желания и чисто и добро сърце е принудена да прави, каквото казват майка ѝ - Кралица Мариана, както и Висшият съветник Гаван Баяр, който има далеч по-голям контрол върху кралицата.


В стремежа си да направят това, което трябва, двамата преминават през множество изпитания, а в един неочакван, а едновременно с това, през цялото време чакан момент, съдбата среща двамата герои. Макар и непредвидена, и не съвсем честна, срещата им води до поредица от събития, които в друг случай, биха били крайно различни. За добро или лошо. Тази среща, дори и действията на самите герои, афектират, макар и непосредствено, на много животи. 


Почти във всички книги има герои, които се харесват на читателите и такива, които много бързо влизат в списъка с омразните. Тази книга не прави изключение.



Кралица Мариана е прекалено отнесена, прекалено доверчива, прекалено много под влиянието на магьосника и кара дъщеря си да прави неща против волята ѝ. Магрет - дойката на Раиса, държи на принцесата много повече отколкото самата ѝ майка (която много ми напомня на дойката на Жулиета, която е много по-загрижена за Жулиета отколкото майката ѝ). Е, познайте коя жена в кой списък отива. 
Но Гаван Баяр е на първо място в списъка ми с лошите. Манипулативен и алчен, той не си знае мястото. 


За Мика - сина на Гаван, не знам какво да мисля. Има онази арогантност в умерено количество, която го прави привлекателен, НО му проличава, че е син на Гаван. Което не знам дали е така, защото има тази злоба в себе си, или пък, защото всички, което прави е продиктувано от баща му. Във втората книга мисля, че ще разберем. 
Герои, които ми се иска да присъстват повече в следващите книги са Жарава, Птица, Мер, Едън Бърн, Върба, Авърил, които както заради действията си, така и заради атмосферата, която създават и силата, която притежават - предимно вътрешната -несъмнено са в списъка ми с любими. 

Имам си и най-любим герой и това е (барабани, моля) : АМОН !!

Мил, чистосърдечен, готов да прави това, което се изисква, и много много обичлив той успя да ме спечели моментално! За съжаление предусещам много сърдечни болки през, които да премине. Надявам се да греша. Наистина се надявам.  

"-История - измрънка Мари, сякаш дочула мислите му. - Защо ни е да знаем какво се е случило още преди да се родим?

-За да си извлечем поука и да не допускаме същите грешки - отвърна Хан с широка усмивка."



Книгата беше повече от увлекателна - от онези, които примамливо шептят "Ела и ме прочети. Сънят се надценява.", героите - много добре изградени, сюжетът - уникален по рода си, а стилът на писане - отличен. Определено краят ме остави без думи и хиляди въпроси, основният, от които: "Какво ще става сега?" 

С всичко така познато като ежедневие или минало и всичко ново и неповторимо, тази книга успя да ме завладее и да ме държи будна през нощта и остави незаличим отпечатък в сърцето ми и нямам търпение да се докосна до магията на следващата. 


четвъртък, 2 март 2017 г.

February Wrap-up & March TBR


Здравейте! 
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!!!
/с един ден закъснение/
Тук съм отново с книжна равносметка, този път за месец февруари, който мина неусетно бързо, както и миниатюрният списък с книгите, които съм планирала да прочета през месец март. Този месец прочетох четири книги - да, пак малък брой, но пък мога да се похваля, че някои от книгите бяха извън обичайната ми зона за комфорт, а чрез тях осъзнах, че такива книги трябва да присъстват по-често сред четивата ми. 

FEBRUARY WRAP-UP 



"Разум и чувства" - Джоана Тролъп *ревю*
Моята оценка: 4/5
За мен тази книга беше много увлекателна и лека, същевременно различна с това, че героите бяха ясно открояващи се, без да се крият отрицателните черти. Макар и да мисля, че Тролъп би могла да се справи по-добре с осъвременяването на романа, не съжалявам, че започнах месеца с точно тази книга. Въпреки че обичам да чета класики, минава известно време докато се реша да прочета такива, а тази книга беше тласъкът, от който се нуждаех за да за да добавя оригиналната книга на Джейн Остин в списъка си за четене, така че тази книга определено не беше загуба на време и се радвам, че я прочетох.


"Красиво бедствие" - Джейми Макгуайър
Моята оценка: 3,5/5
Определено не съм съгласна с твърдението, че книгата е колежанската версия на "50 нюанса сиво", защото със сигурност не е. "Красиво бедствие" беше доста лека и бърза за четене и мога да призная, че разпуснах добре с нея. Въпреки че сюжета ми хареса, някои герои постоянно ми лазиха по нервите (гледам теб Травис!), и това е причината оценката ми за тази книга да не е по-висока. Все пак съм доволна, защото отдавна не бях чела нещо толкова разпускащо.


мението Ашфорд" - Лорън Уилиг *ревю* 
Моята оценка: 5/5
С развитието на действията, както и пътищата, които се заплитат и довеждат до други, красивата корица, невероятният стил на писане на Уилиг и несравнимо добрият и увлекателен сюжет, както и добре изградените герои прочитането на „Имението Ашфорд” за мен беше чудесно преживяване и определено се радвам, че я прочетох и със сигурност бих се доверила на авторката отново.



"Краля демон" - Синда Уилямс Чайма 
Моята оценка: 4,5/5 

Макар и в началото да напредвах по-бавно, разполагах с време, в което свикнах с героите, обстановката, света, в който живеят и започнах да си изграждам мнение за тях, а щом стигнах до сто - сто и двадесета страница, вече бях пристрастена към книгата. С всичко така познато като ежедневие или минало и всичко ново и неповторимо, тази книга успя да ме завладее и да ме държи будна през нощта и остави незаличим отпечатък в сърцето ми. Къде е втората книга???? (Скоро очаквайте ревю!!)

MARCH TBR
За март съм планирала скромен скромен брой книги.
А ето ги и тях: 
"Milk and Honey" - Rupi Kaur
"Неосъзнато бягство" - Силвия Джейкъб, позната още като Силвия Жекова
"Последен в Мрака" - Александа Олива
"Хайде всички да убием Констанс" - Рей Бредбъри
Силно се надявам да успея да включа и "Ангелски свят" и "Краят на дните" от Сюзън Ий в този списък. 

А вие какво прочетохте през месец февруари? До следващия пост!
-Сю. (:


неделя, 19 февруари 2017 г.

РЕВЮ: "Имението Ашфорд" от Лорън Уилиг

Заглавие: "Имението Ашфорд"
Автор: Лорън Уилиг
Издателство: СофтПрес
Оценка в GoodReads: 3,78
Анотация:
Младата адвокатка Клементин Евънс е посветила живота си изцяло на работата и е напът да стане партньор в голяма нюйоркска кантора. Но безкрайните часове в службата я отчуждават от годеника и близките й. Сега, на 34 години, Клеми е сама и чувства, че нещо в живота й липсва. На празненството по случай 99-ия рожден ден на любимата си баба Ади тя се натъква на фамилна тайна, която пробужда любопитството й.
В началото на XX век, едва шестгодишна, Аделин остава сираче и е отгледана в огромно английско имение от се
мейството на чичо си, граф Ашфорд. Макар красивата й братовчедка Беа да е своенравна и бъбрива – пълната противоположност на сериозното, тихо момиче, двете стават по-близки от сестри. Но Първата световна война променя Европа завинаги и поставя на изпитание привързаността на двете млади жени. А един ден болезнен скандал ги разделя и запраща на различни континенти…
В наши дни баба Ади пази като очите си стара фотография на красавица, облечена по модата от 20-те години. Клеми е копие на жената от снимката, а никога не е чувала за нея. Любопитството я въвлича в пътешествие назад към миналото. Началото е Лондон – градът, който крие тайна в картина.

Здравейте! Тук съм с ревю на книга, която ще ви пренесе далеч в миналото, така както пренесе и мен.. 

Първата четвърт на двадесети век.. 
Животът на малката Ади тотално се преобръща, когато родителите и умират, а тя трябва да се премести у богатия си чичо, макар и нежелана от съпругата му. 
Там тя се запознава с братовчедките си, а една от тях - Беа, се превръща в най-добрата и приятелка и нейна закрилница.
Ади - нежна и крехка, и наистина нежелана в този дом е свикнала да се подчинява на заповедите на леля си. Тя винаги е скрита зад сянката на Беа, която е свикнала да получава всичко, а дори и Ади да иска това, което иска Беа, тя безкористно се отказва и ѝ отстъпва всичко. Макар и винаги послушна и Ади си има свои тайни, свои малки бунтове като тайна работа и Фредерик. Фредерик е силно травмиран от Втората световна война и макар и чувствата си към Ади, той не смее да се приближи прекалено много за да не съсипе и нея - жената, която обича, както войната е съсипала него. 
Разбира се Беа винаги иска. Иска това, иска онова, иска неща, които не ѝ принадлежат и винаги ги получава. Тя иска и Фредерик.
Мислейки единствено как да отмъсти на неверния си съпруг, както и, че така би спасила братовчедка си от Фредерик, тя се спуска в страстна афера с него. Афера, която променя безвъзвратно живота на Беа, на Фредерик, на Ади и на всички около тях, и е причина пътищата на младите жени да се разделят. 

„Но може би началото имаше значение . Може би нещата в средата бяха важните. Да, така историята не беше толкова подредена, но пък навярно бе по-щастлива.”

Края на двадесети век..
Клеми е млада жена, работохоличка и  кариеристка, посветила целия си живот на работата си. Заради работата си, тя се е отдалечила от годеника си, от семейството си и от роднините си. Заради работата си, която в немалка степен е неблагодарна и трудна, Клеми е по-самотна от всякога.
Години след смъртта на дядо Фредерик състоянието на баба Ади се влошава и на деветдесет и деветия си рожден ден, по-близка до смъртта от всякога, тя прошепва едничко име на Клеми. Име, което завинаги ще промени живота ѝ, име, което както ще ѝ разкрие доста от тайните на баба Ади, ще разкрие тайни и за самата нея. А името, което чува е Беа..
На празненството по случай рождения ден на баба Ади, Клеми се среща със стар познат, а чувствата ѝ макар и нежелано пламват, а миналото и бъдещето стават по-оплетени и сложни от всякога.

„Защото я беше страх. Всичко опираше до това в крайна сметка. Беше я страх да не я наранят, да не би реалността да погуби мечтата за онова, което е можело да бъде.”

След като прочетох пролога и първата глава едничката мисъл, която се въртеше в главата ми беше: "КАКВО СТАВА ТУК?? КАК? ЗАЩО??". Това беше и моментът, в който разбрах, че тази книга ще ми хареса много.  Нямах търпение да разбера всички тайни, скрити в гънките на миналото, а оставянето на книгата дори и за миг, беше много мъчително. Стилът на писане на авторката е толкова увлекателен.. Даже "увлекателен" е прекалено слаба дума. Повечето от главите се редуват - началото на двадесети век и краят на века и бавно и постепенно двете истории се допълват една от друга, а ние сме все по-близо до разрешаването на загадката. За мен краят на всяка глава беше като покана за четене на следващата, на която не можех да устоя. Всичко, което тази книга можеше да ми предложи беше удивително. Всяка страничка - по-интересна от предишната, всяка глава с край от който ти се иска да прелистиш и да разбереш какво, в крайна сметка става, а всяка следваща глава още по-невероятна.

С развитието на действията, както и пътищата, които се заплетоха и доведоха до други, красивата корица, невероятният стил на писане на Уилиг и несравнимо добрият и увлекателен сюжет, както и добре изградените герои прочитането на „Имението Ашфорд” за мен беше чудесно преживяване и определено се радвам, че я прочетох и със сигурност бих се доверила на авторката отново.


Благодаря на издателство СофтПрес за предоставената възможност!

сряда, 15 февруари 2017 г.

РЕВЮ: "Разум и чувства" от Джоана Тролъп

Заглавие: "Разум и чувства"
Автор: в интерпретацията на Джоана Тролъп
Издателство: Еднорог
Оценка в Goodreads: 3,56
Анотация: 
Бързи коли, социални мрежи и чаровни мъже - сестрите Дашуд, героини на Джейн Остин, триумфално се прераждат в 21 век в “Разум и чувства” на Джоана Тролъп
“Проектът Остин” е спиращ дъха поклон към творчеството на Джейн Остин.”
„Уошингтън Поуст”
Една от многото причини, поради които романите на Джейн Остин продължават да бъдат популярни и до днес, е че дори след толкова години те все още са актуални. Младите жени днес може и да работят наравно с мъжете и да не смятат женитбата за единствения възможен житейски избор, но те все още копнеят за истинска любов, сигурност и вечно приятелство. 
В “Разум и чувства“, поредната книга от “Проекта Остин”, Джоана Тролъп доказва с присъщия си финес, напълно в духа на Джейн Остин, че времената може да се менят, но когато става дума за любов и пари, промени няма, а и сърцата на младите момичета си остават същите. 
Две сестри, които не биха могли да бъдат по-различни, са изправени пред първите си житейски изпитания. Елинор, сериозна и с чувство за отговорност, крие дълбоко емоциите си. Мариан, импулсивна и артистична, държи да драматизира всяко свое преживяване и мечтае за принца от приказките.
Когато баща им умира внезапно, те заедно с майка си и най-малката си сестра са принудени да напуснат прекрасното старинно имение, в което са израснали. Сред сълзи и кършене на ръце Елинор се оказва единственият трезвомислещ човек, който трябва да се грижи за семейството, оставяйки собствените си проблеми на втори план. Ще й помогне ли стоицизмът да понесе мисълта, че човекът, когото обича, е паднал в примката на едно вятърничаво момиче? Ще рухне ли вярата на Мариан в единствената и неповторима любов след срещата й с Джон Уилъби, красавец и богат наследник, но и непостоянен плейбой? 
Възможно ли е в един свят, управляван от социалните мрежи и налаганите от тях мнения, любовта да триумфира над общественото неодобрение?


Здравейте! 
Днес съм тук за да ви говоря за "Разум и чувства" в интерпретацията на Джоана Тролъп.
Първоначално вниманието ми бе привлечено от корицата, а после и от анотацията, така че реших да дам шанс на книгата. Въпреки че започнах февруари с тази книга и я прочетох за половин седмица, поради стечение на обстоятелствата чак сега пускам ревюто. Сега е моментът да призная, че не съм чела оригиналната книга на Джейн Остин, но за да разберете дали ще посегна към нея след прочита на тази книга, продължавайте да четете. :) 

Когато Хенри Дашууд умира, семейството му трябва да напусне Норланд Парк - единственият дом, който дъщерите на Хенри и Бел - Елинор, Мариан и Маргарет са познавали. След като имението остава на Джон Дашууд - синът на Хенри от първия му брак, неговата съпруга, Фани, най-подло се настанява там с него и със сина им и манипулира съпруга си да изгони Бел и трите момичета, а Джон, съвсем податлив на манипулациите ѝ, се съгласява на всичко, което тя поиска. И въпреки че всичко това е ужасно за всяка от жените Дашууд, за тяхна радост братът на Фани е съвсем различен от нея и им намира вила, където да се преместят и то на скромна цена. Това променя живота на семейство Дашууд изцяло.

В тази книга героите ми направиха много силно впечатление, било то с добро или лошо. Има герои, които веднага обикваш, а има и такива, които намразваш. Докато Елинор веднага влезе в списъка ми с любими, Бел и Мариан за съжаления влязоха в другия списък.

Бел продължава да иска все повече и повече като изобщо не съобразява, че нямат достатъчно пари и има наглостта да се оплаква, а Мариан не се различава много от нея - тя се оплаква даже повече, а самовглъбеността ѝ просто няма граници.
Въпреки че и Маргарет се оплакваше, тя се различаваше от Бел и Мариан по това че донякъде съзнаваше в каква ситуация са, и успя да се приобщи по-бързо.
Елинор, единственият разумен човек от това семейство, за съжаление беше и потърпевшият. Цялата тежест от тази ситуация беше на нейните рамене. Само тя съзнаваше, че трябва да се работи и даже веднага успя да си намери работа, а другите се оплакваха и от това, като отказваха да си мръднат пръста за каквото и да е.
След срещата на Мариан с негодника Джон Уилъби, а след това и раздялата, успокояването на Мариан също влезе в списъка със задачи на Елинор, като нейните чувства отново останаха на заден план.
Друг герой, който искам да спомена е Бил Брандън - разумен, добър, чистосърдечен - веднага ми направи добро впечатление, и за радост не ме разочарова нито веднъж. 
Макар и сюжетът за мен да е много важен, героите са още по-важни и ако героите не ме запленят просто няма как да дам висока оценка. Това, разбира се не означава, че героите трябва да са добри или лоши или да отговарят на някаква определена характеристика, а да са изградени добре. От към това отношение книгата нямаше как да не ми хареса. Колоритните герои, както и всички различия между тях, а и отношението им към света, в който живеят, накарайки ме да ги обикна или намразя, направиха прочита на тази книга много приятен и емоционален. 
"Всички ние трябва да живеем със себе си, така че е най-добре да                                     постъпваме така, че да можем да се понасяме." 
Тази книга проследява как всеки се бори със собствените си демони по различен начин. Има големи трагедии, които впоследствие водят до истинското щастие, но има и такива грешки, които са непоправими.
В крайна сметка за повечето герои краят беше щастлив, въпреки че мисля, според мен имаше и такива, които заслужаваха повече. И все пак много се радвам, че някои герои, съвсем заслужено, останаха с празни ръце. Също се радвам за промяната, която настъпи с Мариан. 


За мен тази книга беше много увлекателна и лека, същевременно различна с това, че героите бяха ясно открояващи се, без да се крият отрицателните черти. Макар и да мисля, че Тролъп би могла да се справи по-добре с осъвременяването на романа, не съжалявам, че започнах месеца с точно тази книга. Въпреки че обичам да чета класики, минава известно време докато се реша да прочета такива, а тази книга беше тласъкът, от който се нуждаех за да за да добавя оригиналната книга на Джейн Остин в списъка си за четене, така че тази книга определено не беше загуба на време и се радвам, че я прочетох.


Благодаря на издателство "Еднорог" за предоставената възможност!

-Сю. (: