неделя, 12 ноември 2017 г.

"Камъните падат, всички умират" от Линдзи Рибар

Заглавие: "Камъните падат, всички умират"
Автор: Линдзи Рибар
Издателство: Orange Books
Оценка в GoodReads: 3,55
Анотация:
Семейство Куик умеят да крадат.
Умеят да крадат мисли, чувства, спомени, копнежи и дори физически белези. Единственото, което им е необходимо, е контакт с вас или ваша вещ. Разбира се, никой не знае за дарбата им. Никой не знае и че ако Уилоу Куик не изпълнява редовно ритуала на триадата, Скалата, под която градчето Три Пийкс е сгушено, ще се срине върху всички.
Аспън Куик с удоволствие решава да изкара лятото у баба си. Особено когато приятелите му Тео и Бранди (в която Аспън е влюбен много тайно и много отдавна) решават да го придружат. Първоначално всичко върви добре. Той помага на баба си за ритуала, а скоро, сякаш с магия, Бранди зарязва Тео и се влюбва в Аспън. Случайност? Едва ли. Но нещата започват да се влошават, когато в играта се появява книжарката Лия и присъствието ѝ повдига въпроси за една неясна смърт, за едни съмнителни действия и за една зловеща семейна история.
Кои са всъщност семейство Куик и как можеш да се измъкнеш от притегателната им, манипулативна аура?


Семество Куик са крадци - това се разбира още от първото изречение на анотацията.
Целият род Куик имат "дарбата" да крадат физически белези, спомени, мисли и чувства. Те също имат задължението да крадат определени неща от определени хора за да предотвратят падането на Скалата върху градчето Три Пийкс. Но през последното лято се разкриват тъмни семейни тайни, а нещата изобщо не се оказват такива, за каквито се представят и живота на Аспън Куик се обръща едва ли не с главата надолу.


Членовете на семейството, така свикнали с "кражбите", особено пък онези за лична изгода и собствени цели, изобщо не осъзнават, че това, което правят е нещо лошо. Особено пък главният ни герой - Аспън Куик. Затова първата реакция, която книгата изтръгна от мен беше:
Аспън Куик е задник. 


Егоистичен, манипулативен, несъобразителен задник, който без да се притеснява отнема от хората какво ли не - става въпрос дори за такива кражби, които да променят изцяло живота на най-близките му. 

Една от хората, които играят по-голяма и важна роля е Лия - тя е единственият човек, от когото Аспън, по необяснима причина, не може да краде. Тя също играе ключова роля в разкриването на мистерията около семейство Куик и Скалата. Може да се каже, че отношенията му с Аспън са меко казано сложни, а точката до която ескалират - поне за мен неочаквани.

"Ще откраднеш от личността му - възрази тя. - От мислите му. От онова, което го прави такъв, какъвто е. Не можеш просто така да променяш хората."

В книгата се редуват глави, развиващи се в настоящето и такива в миналото, които ни помагат да вникнем в историята и да видим цялата картина. Лично аз не можех да се откъсна от книгата и една вечер седнах с нагласата да прочета 40 страници, но "по грешка" прочетох 140 до 3 часа през нощта.

Книгата е много интересна и малко по-различна от обичайните книги от жанра, понеже се набляга не толкова на фантастичното, колкото на философското. За мен колкото и приятна да беше тя, нещо в нея липсваше - може би чувството за завършеност - не съм много по отворения край. 
Макар и много лека за четене, книгата съдържа в себе си една много важна мисъл.
Имайки предвид колко бързо и с какъв интерес и удоволствие прочетох книгата, с радост бих посегнала и към друга книга на авторката, а на вас ви препоръчвам да не пропуснете да се докоснете до магията на тази книга.

събота, 4 ноември 2017 г.

Да бъдеш различен: "Симптоми на това да бъдеш човек"

Заглавие: "Симптомите на това да бъдеш човек"
"Symptoms of being human" в оригинал
Автор: Джеф Гарвин
Оценка в GoodReads: 4,17

Здравейте!
Напоследък чета няколко книги и в крайна сметка не завършвам нито една и наскоро открих начин, по който си оползотворявам времето, през което трябва да си върша задълженията вкъщи: аудио книги. И така "прочетох" една, а после много бързо и друга. Именно за втората искам да ви говоря и тя се казва "Симптомите на това да бъдеш човек".

В книгата се разказва за Райли. Първото нещо, което ще се запитате, когато видите Райли, с неутралните дрехи, прическа и държание, е дали е момче или момиче. Отговорът:
понякога е момче, понякога момиче, а понякога някъде между двете. Райли е джендър флуид.
И както се очаква - животът на Райли изобщо не е лесен.
Райли се притеснява много, както заради отношението на останалите, така и за всичко останало. Все пак да бъдеш различен е едно, да бъдеш тормозен заради това - съвсем друго. Повечето от дните, през които преминава могат да се сравнят с ад - пристъпи на тревожност, тормоз, чувството, че не е това, което трябва да бъде. Когато се мести в ново училище Райли очаква ново начало - по-добро отношение, или ако не това, поне липса на отрицателно. Очаква да се чувства по-добре. Обаче още от първия ден установява, че в новото училище нe е по-

различно, отколкото в старото.
Когато Райли решава да си създаде блог, вслушвайки се в съвета на терапевта си, установява две неща:
1. Писането всъщност е нещо, което се удава на Райли;
2. Има много хора, които преминават през подобни неща
Чрез блога, Райли си намира отдушник за мислите и чувствата, които изпитва, а да комуникира с други хора като него определено влияе добре. Всичко с блога върви чудесно, докато не получaва първото съобщение, изразяващо омраза, а нещата след това малко или много се объркват.

В новото училище Райли все пак успява да завърже приятелства: Бек, в която, както се очаква се влюбва и изненадващо, но единственото момче от футболния отбор, което не проявява агресия към Райли - Соло.

Макар и в началото да знае кой е, с времето Райли намира увереност в себе си - увереност да го признае пред себе си, пред останалите и начин да приеме същността си като по пътя се натъква на не малко неприятности и затруднения.

Мога да кажа, че книгата беше приятна и лека за четене, макар и темите, които засягаше да не бяха изобщо леки. Не мисля, че имаше кулминационни моменти и нещо в книгата сякаш липсваше - може би точно това. Фактът, че авторът така и не спомена пола при рождение на Райли, е едно от нещата, които ми хареса.
Макар и в книгата да ставаше въпрос за един герой, може да се каже, че Райли символизира голяма част от хората в това положение, и въпреки, че не всички да премиват през същите затруднения, голяма част от тях стават жертви на тормоз.
Книгата не беше нещо особено като литературна творба, но смисълът, който носеше и темите, които засягаше си заслужаваха прочита.

А вие чели ли сте книги на такава тематика?

неделя, 22 октомври 2017 г.

"Чаках точно теб" и разговори със Стефана Белковска

Лондон. 

Блясък. Слава. Пари. Тя мечтае за любов.
Той мечтае за любовта на целия свят.



Aнинa цял живoт бягa oт минaлoтo cи и нe дoпycĸa xopaтa дo ceбe cи. Bcичĸo oбaчe ce пpoмeня в мигa, в ĸoйтo cpeщa Джeйcън – изгpявaщa пoп звeздa cъc cмeли мeчти зa звeзднo бъдeщe, cвиĸнaл дa ce бopи зa oнoвa, ĸoeтo жeлae. Дa cпeчeли cъpцeтo нa Aнинa oбaчe ce oĸaзвa пo-лecнo, oтĸoлĸoтo дa гo зaпaзи. Koгaтo гpyпaтa мy oглaвявa ĸлacaциитe нa Ocтpoвa, Джeйcън ce пoтaпя в мopeтo нa cлaвaтa и вpъзĸaтa c Aнинa ocтaвa нa зaдeн плaн.

Πo-cилни ли ca ĸoшмapитe нa минaлoтo oт cмeлocттa дa ce пpeбopиш зa чoвeĸa, ĸoгoтo oбичaш? Moжeш ли дa избягaш, ĸoгaтo вcичĸи пътищa вoдят нaзaд? Koлĸo вcъщнocт cтpyвaт мeчтитe, ĸoгaтo любoвтa ce пpeвpъщa в paзмeннa мoнeтa?

~

Здравейте! Искам да ви поговоря малко за "Чаках точно теб" от Стефана Белковска, а както вече сте се досетили от заглавието, Стефана също има какво да ви казва. 


Книгата започва с едно изгубило се дете, избягало от къщата, която му е било непосилно да нарече дом. Това дете все пак си намира място, което да нарече дом и хора, които да нарече семейство.
Години по-късно вече порасналата Анина, която цял живот живее доста предпазлива, без да поема никакви рискове.. разбира се, когато среща Джейсън това се променя.
Настъпват съществени промени и при двамата. Докато нея я променя любовта, него - славата. Така пътищата им се разделят, а дали някога отново ще се засекат не се знае..

"Сигурно това е да имаш разбито сърце - да се чувстваш празен, да те боли, да не можеш да преглътнеш, сякаш са изтръгнали нещо от теб. Болката сякаш е физическа, сякаш някой те е прерязал с нож. Но тъп ножм ей така, нарочно, за да не те убие, но да те боли много. Ужасно много."
Хареса ми това, че Анина не се влюби във вокалиста на групата, би било прекалено клиширано. Хареса ми и това, че се обръщаше внимание и на останалите герои. Книгата беше много лека за четене и все пак на моменти доста силна и докосваща и успя да ме докара до емоционални моменти.
Краят определено беше изненадващ и въздействащ и ме остави с въпроса "Какво следва оттук нататък?", но съм сигурна, че чуденето скоро ще приключи заради предстоящата втора книга.
Не искам да говоря много, понеже искам да ви представя по-интересната част на публикацията, така че хайде да преминем към нея.



~ Стефана Белковска ~



 
Разкажи ни за себе си

Аз съм Стефана и съм на 34. Живея в София и работя като управител на търговски отдел във фирма за рекламни материали. Обичам работата си, обичам да пътувам и имам собствена рубрика за пътуванията ми, както и издадена книга, която можете да изтеглите безплатно от сайта на Хеликон. Социалнен човек съм, обичам да излизам с приятели, да се забавлявам. Пиша в свободното ми време или пък доста често по цели нощи, крадейки от съня ми J Мечтател съм и вярвам в сбъдването на мечтите, но знам, че това се постига с труд и с малко вълшебство, разбира се J
Какво мислиш, че прави една история добра?
Eдна история е добра, когато е написана с чувство и емоция. Когато пишеш със сърцето си, се раждат думи, които докосват душите на хората.
Кои са любимите ти книги? 
Обичам да чета почти всякакъв тип литература. Харесвам книгите за личностното развитие – чела съм всички на Ронда Бърн, Джо Витале. Обожавам любовните романи на Саманта Иънг и нямам търпение да започна новата й книга.
Хайде сега да поговорим за "Чаках точно теб". Как ти дойде идеята за книгата? Защо точно Лондон? 
Започнах да пиша „Чаках точно теб”, когато бях на 16. Винаги съм искала да пиша, винаги съм го и правела – още от дете си измислях приказки, които сама илюстрирах, имах си и собствен ученически вестник, комикси, списания, стихове...все неща, които не публикувах наистина. Но мечтата да издам моя книга си живееше в мен. Така на 16 започнах да пиша историята, която в последствие се превърна в моя първи издаден роман. Тогава нямах идея какво ще се получи – дали ще е романтична история или не. Имах си две мечти – да посетя Лондон и да срещна любимата ми група по онова време. Двете мечти създадоха основата на „Чаках точно теб”. Тогава, навремето ,изписах тетрадката от първа до последна страница, а после...после изгубих ръкописа. Много бях тъжна и не вярвах, че мога да го пресъздам отново. Някакси така умря и моята мечта за писането и това да стана публикуван автор. Едва преди две години намерих моята тетрадка на стария таван на родителите ми – пожълтяла от времето, с намачкани и намокрени от капещия през покрива дъжд, страници. Върнах се вкъщи и започнах да преписвам това, което беше останало. Героите отново започнаха да оживяват пред мен , историите също и реших, че това е знак да завърша романа. Защо Лондон ли ? Както казах това бе детската ми мечта. Интересното бе, че когато намерих ръкописа преди две години, бях описала Лондон в него. На 16 не бях посещавала града, но го бях описала толкова точно, сякаш съм била там! Тъй като до завършването на романа животът ми даде възможността да посетя любимия ми град няколко пъти, исках да споделя с читателите магията, която той ми дава и да ги пренеса в нея с написаните редове...



Трудно ли е да издадеш книга в България? Можеш ли да ни кажеш плюсовете и минусите?
Бих казала – да, трудно е. За щастие аз попаднах на моето издателство „Фабрика за книги”, които повярваха в мен и ми подадоха ръка. Плюсовете са, че в крайна сметка сбъдваш своята мечта, минусите – трябват финанси и много търпение. (но те пък за какво ли не трябват J)




Четеш ли мнения на блогъри и читатели? Как възприемаш положителните и отрицателните?
Да, разбира се, че чета. Ами, засега, за моят роман съм чела само позитивни отзиви J Може би не съм попадала на негативните...Много съм щастлива всеки път, когато чета мненията на читателите!
Имаш ли съвети за хората, които искат да напишаш и издадат книга?
Никога да не се отказват! Можете да получите стотици Не, но Ви трябва само едно Да!
Следвайте мечтите си...
Има ли нещо, което искаш да добавиш? 
Аз пиша със сърцето си, може би това e нещото, което искам да добавя като съвет към всички автори, които искат да създадат нещо свое. Не се притеснявайте от мнението на хората, не търсете одобрението на всяка цена, правете нещата с любов, ако те наистина ви носят любов и ще бъдете възнаградени с най-голямата награда – сбъднатата мечта.

Страница във ФБ: www.facebook.com/stefanabelkovska
Инстаграм:
stefana83s
GoodReads:
Stefana Belkovska
Сайт:
www.stefanabelkovska.blogspot.bg

понеделник, 16 октомври 2017 г.

"Времето отвътре" и разговори с Хелън Дънбар


Здравейте!
Не мога да ви кажа колко много се вълнувам!!
Неведнъж съм ви споменавала "Парченца от нашия живот" от Хелън Дънбар.
Тази книга много бързо се превърна в една от най-любимите ми, а по-късно имах възможност и за интервю с прекрасната Хелън.

Сега с огромна радост искам да ви споделя, че вече на българския пазар може да намерите още една нейна книга, а именно "Времето отвътре".



Преди няколко месеца получих съобщение от Хелън, в което тя ми съобщи за предстоящото българско издание на книгата и ми предложи аз да разкрия българската корица в публикация в блога и аз нямах никакво търпение да се стигне до този момент. Първоначалната идея претърпя промени, но все пак ето ме тук, говоря ви за тази книга - ще ви я представя накратко, ще ви покажа невероятно красивата ѝ корица, а след това ще ви говори и самата Хелън, а най-накрая ще ви очаква и изненада, която сме ви подготвили с издателство AMG Publishing така че продължавайте да чететете.. 

„Последното, което видях, преди колата да се вреже във водата, беше прелитащ орел на фона на небето.
Спомням си как скосените му криле изпълваха целия мръсен прозорец. Въздухът го издигаше високо, обещавайки му магия – изглеждаше свободен.
Мечтаех за тази птица.
Но вече нямам мечти.
Имам само спомени.“


Пет години след ужасяващ инцидент Горди Алън се опитва да превъзмогне случилото се с помощта на своя полубрат и най-добър приятел Кевин. Двамата се подкрепят, за да преодолеят трудностите, но точно когато изглежда, че нещата се връщат по местата си, биологичният баща на Горди отново се появява в живота му. Тази неочаквана промяна може да струва на 15-годишното момче всичко, включително и връзката със Сара – единственото момиче, спечелило доверието му. Бездната в ума на Горди става все по-дълбока, а от нея трябва да се измъкне сам. Дали обаче ще намери сили да го направи?

Хелън:

Работех на свободна практика за образователно издателство и "Времето отвътре" се появи след поредица журналистични бележки, в които бях писала за жени, които са убили децата си по запомнящи се начини. Но след това, за нещастие, имаше един случай през 2011, където жена е направила опит да удави децата си в реката, но едното е оцеляло. Това ме накара да се зачудя какъв ли живот би имало това момче и как би могло да продължи напред след такава трагедия.
Действието в книгата се развива пет години след случката и проследява живота на 17-годишния Горди Алън, който живее с неговия полубрат Кевин и неговия баща. Но точно когато изглежда сякаш нещата се нормализират, биологичният баща на Горди, човекът, който го обвинява за действията на майка му, се появява в картината, настоявайки за място в живота му.
След като книгата беше в първо лице, тя всъщност беше доста трудна за писане. Трябваше да позволя на Горди да влезе в главата ми, и също да прекарам време изучавайки ПТСР и четейки записи за страдащи тийнейджъри, както и научавайки повече за ефектите от травми  получени през детството. 
Най-възнаграждаващото нещо относно тази книга и издателската ми кариера беше обратната връзка, която получих от моите тийн читатели. Те предимно бяха от рода на "Благодаря, че показа, че има изход от болката.". Защото много тийнейджъри се справят със загубата на човек, който не е успял да види светлината в края на тунела. Въпреки че пътешествието на Горди не е от лесниете, и макар и той да вижда себе си като слаб, с помощта на хората до него, той успява да намери силата, която не е знаел, че притежава за да се бори срещу миналото. Мисля, че това съобщение понякога се губи, когато ти си в най-тежкия период от живота си.

Любимите ми моменти от книгата са тези за Горди и неговият брат Кевин, но този параграф обобщава книгата за мен:

Думите на Кевин звучат в ушите ми. Да го преодолея? Останалите хора преодоляват ли нещата от рода на тези, които майка ми направи?
Понякога ми се иска да бях загубил крак или нещо друго. Всеки може да разбере това. Те никога не разбират, когато нещо вътре в главата ти се е пречупило. 

В края на краищата, аз се заех да пиша книга за вътрешната сила и осъзнаването, че има повече възможности и начини за помощ в твоя свят, отколкото можеш да си представиш. Горди има силна система за подкрепа, но му отнема дълго време за да го осъзнае, както му отнема дълго време да осъзнае, че вътрешната сила не е само в това да помага на себе си, но и да помага на тези, които обича.

Силно развълнувана съм за това, че тази книга ще се издаде в България. Българските ми читатели ми оказват голяма подкрепа, а издателство AMG Publishing свършиха чудесна работа с всичко. Трябва да кажа, че корицата, които са създали е вероятно любимата ми от всички мои книги и нямам търпение да я имам в библиотеката си.

За мен беше голямо удоволствие отново да си поговоря с Хелън, да разбера повече както за самата книга, така и за историята зад нея. Авторката несъмнено умее да създава интересни и докосващи сюжети, които успяват да хвърлят светлина върху някои от темите, за които не се говори много.
Книгата можете да си поръчате от тук.

А сега.. за изненадата, която сме ви подготвили с издателството:
Един от вас ще има възможност да спечели бройка от книгата. 

За да се запознаете с условията на giveaway-a посетете страницата на AMG Publishing във Фейсбук. Пожелавам ви успех! 


И последно.. имам един въпрос към вас.. 
Обичате ли да четете книги от този тип, които разкриват някои болни теми в по-близък план? 
Лично на мен са ми много любими, но винаги успяват да ме разплачат, но ме карат и да чувствам. 

неделя, 8 октомври 2017 г.

"Кради като артист" от Остин Клиън

Заглавие: "Кради като артист"
Автор: Остин Клиън
Издателство: AMG Publishing
Оценка в GoodReads: 3,86
Анотация:
Всеки човек носи в себе си креативност, с която може да направи живота си необикновен, но не всеки се осмелява да я отключи.
„Кради като артист“ представя десет принципа за трансформация, които ще ви помогнат да откриете артистичната си страна и да започнете да водите по-творчески начин на живот.
Според Остин Клиън нищо не е оригинално, затова той призовава да бъдете смели, да се учите от работата на другите, да смесвате и измисляте наново, за да откриете себе си. Тази книга е вашият водач по пътя към креативността – вдъхновяваща и позитивна, със забавни илюстрации, примери от света на изкуството, полезни съвети от личния опит на автора и цитати от големи имена като Гьоте, Марк Твен, Гюстав Флобер, Дейвид Бауи и много други.


Здравейте! 
Аз отново изчезнах за няколко седмици, но сега се появявам с кратко ревю. 
В малката си книжка Остин Клиън ни дава десет съвета, които да ни помогнат да намерим артистичната си страна. В тази книга артистът не ни представя нови и нечувани идеи, не ни предлага нещо невиждано досега, но ни представя нещата по интересен и обобщен начин в една малка книга.

Първият и най-важният от тях е... Кради като артист!
Кражба?! Може би се чудите дали няма да е плагиатство. Поне при мен това беше първият въпрос, който си зададох. Но става ясно, че авторът не говори за това да подражаваме само на един артист, а на колкото се може повече. В крайна сметка те ще успеят да ни вдъхновят достатъчно за да създадем нещо уникално без да имаме нужда да копираме или плагиатстваме. От тези неща и без това никога няма нужда.
"Изкуството е кражба."-Пабло Пикасо
Няма да ви споделя всички принципи, а любимите ми. След като започнах с първия продължавам с... Напиши книгата, която искаш да прочетеш!
Повечето хора съветват да се пише това, което се знае.. а това е начинът да се убие креативността.
Пишете! Пишете това, което ви харесва, пишете това, което искате да прочетете, пишете и пишете докато не останете изумени от това, което сте написали. 


Използвай ръцете си!
На компютър е много по-лесно да се изтрие нещо, много по-лесно да редактираш нещо още преди да си го завършил и в крайна сметка да не ти остане нищо от това, което си писал. Клиън има две бюра в стаята си - едно дигитално - с компютър, лаптом, принтер и други дигитални устройства, а друго с моливи, химикали, хартия, което се отличава с липса на всякаква електроника. Той ни съветва първо да си създадем проекта на бюрото без електроника, а после да си пренесем работата и да я редактираме в другото. Идеята всъщност е доста добра и ми допада много. И смятам, че без дигиталните устройства вероятността да се разсеяме значително намалява.

Според артиста е много важно да имаме и странични занимания и хобита.
Все пак всеки се нуждае от разпускане, а това, което ни радва, често може и да ни вдъхнови да вършим основната си работа по по-добър начин.



Няма да говоря много за тази книга, понеже в нея се говори достатъчно.
За мен тази книжка беше много приятна за четене, с доста полезни съвети, придружени от интересни илюстрации и подходящи цитати. Прочетох доста малко книги през изминалия месец и съм щастлива, че тази беше една от тях.
Ако искате да разпуснете и едновременно да се вдъхновите горещо ви препоръчвам тази книга. 





Благодаря на издателство AMG Publishing за
приятната изненада и предоставената възможност!

събота, 23 септември 2017 г.

Цитати и пет причини да прочетете "Малката билкарница в Монмартър"

Заглавие: "Малката билкарница в Монмартър"
Автор: Донатела Рицати
Издателство: СофтПрес
Оценка в GoodReads: 3,64



Анотация: 

Добре дошли в малката билкарница в Монмартър. 
Мястото, което събужда надеждата.

Виола смята, че е изгубила всичко. Съпругът й е мъртъв, семейството – отчуждено. Дори професията, в която винаги е намирала опора, вече не й носи радост. Виола е природолечител, а е трудно да лекуваш чуждите болки, когато не можеш да овладееш своята собствена. Единственият шанс за ново начало на младата италианка е да се върне в Париж – там, където за първи път изучава тайните на натуропатията и открива малкото магазинче за билки на сестрите Фльоре-Бюри. Сред уханията на цветя и есенции, сред стари приятели и нови познати, Виола започва да пише първата страница от новия си живот. Но миналото не може да бъде изтрито. То напомня на Виола за себе си, разкрива й невероятен дар, оставен от любовта на живота й, но и неподозирани тайни. А някъде там – между лекотата на свободата и тежестта на лъжите, настоящето проправя път за нова любов.

Здравейте! Знам, че съм много редовна и напоследък рядко пиша, но ето ме сега с нова публикация. Искам да ви говоря за "Малката билкарница в Монмартър" и да ви дам пет причини да я прочетете. 

1. Атмосферата
Това е книга все пак, каква ли атмосфера може да създаде?
Отговорът на въпроса е много прост. Представете си Париж, аромат на лавандула, мента, най-различни билки.. или за по-невероятно усещане.. в зимно време да стъпите в топлия магазин, ухаещ на най-различни билки, пренасящ ви назад във времето.. уютно кътче, което ви кара да забравяте за всичко поне за малко.. а кориците с аромат на лавандула помагаха за усилването на това чувство..


2. Начинът на писане
Не исках да използвам думата стил понеже това, което имам предвид не е само стила на писане, който е лек и ненатоварващ, но и това, че в почти всяка глава е поместена непозната за мен информация свързана или с иридологията или с чакрите.

3. Засегнатите теми
В книгата са засегнати теми, които не са сред най-популярните, някои, от които всъщност набират популярност. До преди тази книга не се бях заинтересовала от чакрите, природолечението, а за иридологията дори не бях чувала. След прочитането на тази книга тези теми ми привлякоха вниманието достатъчно за да искам да разбера повече за тях и да потърся информация. И всъщност много се радвам за това, понеже, ако не друго поне си обогатих общата култура. 

4. Реалистичният начин, по който е написала
В книгата нещата не се случват пресилено. Нито прекалено бързо, нито прекалено бавно. Нещата не са преувеличени, така че няма точки, в които напрежението да се усеща във въздуха, но това прави книгата за мен една идея по-добра. Мисля, че се подразбира, че повече се влека от фентъзи или книги от различни жанрове с YA насоченост, но четенето на книги от различни жанрове напоследък ми харесва все повече, а книги като тази определено допринасят към това.

5. Самата книга
Тази книга не е нито за самопомощ, нито е от книгите, които са наръчници в някои области (в случая визирам природолечението и иридологията), но все пак в нея са преплетени, както художествена литература, така и нещата, които отбелязах преди малко и мисля, че комбинацията е наистина много добра. Едновременно с интересната история по ненатрапчив начин се поднася полезна информация, а в крайна сметка от всичко това има и поука.. 

Мисля, че всичко това е невероятно и не мисля, че имам какво друго да добавя, затова ето няколко цитата:

"Спомням си, че когато ми разказваше това, си помислих колко се възхищавам на невероятната сила на жените. Продължавам да се изненадвам от нея и до ден днешен. 

Изгкежда, извира от някакъв неизчерпаем кладенец, скрит в най-дълбоките кътчета на души, изковани от стомана. Борби, лишения, болка - никое нещастие не може да ги сломи. Възраждат се, събират парчетата от цял един живот и ги съшиват отново като чисто нова дреха."

"..не можеш да избягаш от болката, съкровище, ако ще да стигнеш и до края на света. Ако не убиеш своите призраци, те ще продължават да те преследват, където и да отидеш."

"Дали действителността съществува извън нас, или е само отражение на нашите страхове и тайни желания?"

"..не се налага да се насилвам да бъда друга освен себе си, няма загатвания от никакъв род, няма стратегии, няма потайни игрички. И няма рискове."

"Животът е непредвидим; такива са и човешките същества."

Благодаря на издателство СофтПрес за предоставената възможност!

четвъртък, 14 септември 2017 г.

Какво прочетох през АВГУСТ и какво (ще) чета през СЕПТЕМВРИ




Здравейте! Осъзнавам, че доста закъснях с тази публикация, но нямах вдъхновение да пиша, нито желание да чета. Преминах през вероятно най-дългият читателски застой за последните две години. Броят на книгите, които прочетох през месец август е оскъден, а за септември - засега върви още по-бавно. 


Какво прочетох през август? 




1. "Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох ревю
Моята оценка:  4,5/5


"Мисля, че имам нужда от това. Нуждая се от човек, който понякога да надраска гладката повърхност, вместо да гледа отвъд нея. Точно така. Искам момиче, което да ме опознае истински."

Тази книга ме накара да изпитам много неща - радост и тъга, смях и сълзи, яд и болка. Имаше моменти, в които просто затварях книгата и се опитвах да се успокоя преди да продължа. Авторката е преминала през много неща заедно с Дани и тези неща са я белязали за живот, а вече и мен. 

2. "Мислещият човек" от Джеймс Алън 
Моята оценка:  4,5/5
Тази книга не ми каза нищо, което не знаех досега, но тя несъмнено успя да ме накара да се замисля за всяко писано нещо в нея. Маркера и листчетата за отбелязване не успяха да си починат понеже постоянно отбелязвах това или онова.

"..всеки е творец на собствения си характер, ваятел на душата си и градител на съдбата си.."
3. "Ето така я губиш" от Джуно Диас
Моята оценка:  3-3,5/5
За тази книга имах доста високи очаквания, които си останаха просто очаквания.
Някои от разказите ми харесаха повече от останалите, но нито един не успя да ме докосне силно. Да, Юниор нямаше вина за това, че изгуби свои близки, но за жените, които изгуби - не можеш да си негодник и да очакваш награда или нещо хубаво в замяна. Просто не.


4. "Генът IFS. Визия за здраве" от Инес Субашка
Мини ревю и интервю с прекрасната Инес - тук
Моята оценка:  5/5
"Генът IFS: Визия за здраве"  не е поредната книга за здравословно хранене, за отслабване, тренировки - тя е много повече от това. Осъзнаване, самоосъзнаване, начин на живот.. каквото и да кажа няма да е достатъчно, понеже значението и за мен е неописуемо много. 

Какво (ще) чета през септември?



Голяма част от месец август и една трета от месец септември прекарах над една книга, която беше много интересна, но аз просто не можех да се насиля да чета каквото и да било. В крайна сметка тази книга ме извади от застоя и ме "светна" за няколко нови теми, от които преди не се бях заинтересувала, а за някои дори не бях чувала.
Тази книга е.. "Малката билкарница в Монмартър" от Донатела Рицати и скоро ще ви посоча 5 причини да я прочетете. Не знаех дали да я причисля към август или септември, но в крайна сметка реших да я посоча като първа прочетена за септември.

Ето ги и останалите книги, които планирам да прочета през месеца:
2. "Кради като артист" от Остин Клиън
3. "Повелител на сенките" от Касандра Клеър
(просто няма как да си държа ръцете и очите далеч от книга на Каси)
4. "EMPIRE V" от Виктор Пелевин, която засега изглежда обещаваща и доста интересна
5. "Чаках точно теб" от Стефана Белковска

Имам чувството, че с началото на учебната година желанието ми да чета ще се увеличи драстично, но, разбира се, ще се опитам да балансирам. Към всички ученици - на добър час!

         и.. един въпрос.. Как се справяте, когато имате читателски застой?