неделя, 10 декември 2017 г.

Цитати и пет причини да прочетете "Момичето, което изпи луната"

Заглавие: "Момичето, което изпи луната"
Автор: Кели Барнхил
Издателство: Orange Books
Оценка в GoodReads: 4,19



Здравейте! Днес ще ви говоря за една прекрасна книжка, която несъмнено успя да ми сгрее сърцето. Без много приказки минавам към причините, а след това към цитатите.  
Пет причини да прочетете книгата

1. Приказка 

Тази книга е написана като една сбоеобразна, детайлна и доразвита приказка. Магическият елемент заема голяма част от нея. Имаме си хората, уплашени от Вещицата, Вещица, малко момиче с необикновени сили, та даже и чудовище и дракон! В обичайна приказка всички биха се обединили срещу вещицата, чудовището и дракона и именно малкото момиченце би спечелило в магическата битка. Само че това не е обичайната приказка и нищо не е такова, каквото изглежда.  

2. Сюжетните линии
Някои от главите в книгата са именно под формата на приказки, по-скоро приказки, разказвани от майка на дъщеря. Други проследяват историята на Антейн - племенник на Великия старейшина, който не спира да преминава през изпитания. Да не забравим и главите за момичето, което пие от луната и Вещицата, чудовището ѝ и дракона Фириан, които я отглеждат. През цялата книга тези са основните сюжетни линии, които в даден момент успяват да се пресрещнат по много плавен начин, а историята продължава да става все по-интересна. 

3. Героите
Какво да ви кажа за героите?
Момиче, което пие от луната, дракон, който не расте, поетично чудовище с топло сърце, създало света, вещица, която живее в гората и изобщо не е толкова зла, за колкото я смятат, момче, което се превръща в млад мъж и променя света на жителите на Протектората, майка, която дори за миг не се отказва от дъщеря си и една жена, която яде тъга. Представяте ли си да не излезе интересна история при положение, че просъстват толкова разнообразни и интересни герои?  

4. Дълбочината
Книгата не е поредната детска книга. В нея се засягат важни теми за любовта, болката, доверието. Някои биха поспорили дали това е нещо хубаво или не именно защото книгата е насочена към по-малките, но точно на мен дълбочината ѝ ми харесва, защото така тя предлага нещо повече от просто приятно четиво.

5. Книгата е за малки и големи!
Точно поради причина номер четири книгата е подходяща както за малки, така и за големи. Разбира се това не е единствената причина - книгата е много интересна и приятна за четене, подходяща, както да ни разсее от ежедневието, така и да ни накара да почувстваме нещо. Мисля, че тази книга ще успее да се докосне както до сърцата на малките читатели, така и до тези на по-големите.

Цитати

"Поезията ще помогне. Изучаването на езика облагородява и най-грубия звяр."

"Трябва да се запознае със съдържанието на онези книги там. Трябва да разбира движението на звездите и произхода на вселената и изискванията на добродетелта. Трябва да познава и математиката и поезията. Трябва да задава въпроси. Трябва да иска да разбере. Трябва да схваща причинно-следствените закони и нежеланите последици. Трябва да се научи на състрадание, любопитство и страхопочитание.


"Смъртта е винаги внезапна. Дори когато не е."

"Само тя ли беше луда или и светът се бе побъркал заедно с нея?"

"Само защото не виждаш нещо, не значи, че него го няма. Някои от най-прекрасните неща на света са невидими. Вярата в невидимото го прави по-силно и вълшебно. Ще видиш."

"Любовта ми не се дели. Умножава се."

Надявам се публикацията ми да ви е била интересна и да е породила желанието ви да прелистите книгата. 
Имате ли любими детски книги, които са оставили своя отпечатък върху вас?

Благодаря на издателство Orange Books за предоставената възможност!

неделя, 3 декември 2017 г.

Какво прочетох през: СЕПТЕМВРИ, ОКТОМВРИ и НОЕМВРИ


Здравейте! От доста време не съм писала такава публикация, понеже желанието ми за четене беше ударило дъното и броят на книгите, които бях прочела беше прекалено малък, така че нямаше значение. Сега реших да направя един обобщен поглед към изминалите месеци.

"Кради като артист" /ревю/
от Остин Клиън 
Моята оценка: 4/5
За мен тази книга беше приятна за четене, с доста полезни съвети, придружени от интересни илюстрации и подходящи цитати. Макар и в нея да няма нищо, което преди това да не е било казано, в нея са събрани интересни и обобщени идеи и е подходяща е както като леко четиво за разпускане, така и за малко вдъхновяване. 


"Empire V" 

от Виктор Пелевин
Моята оценка: 4/5
Това беше първата книга на Пелевин, която прочетох и беше.. странна. 
Вампирите в тази книга са представени по доста различен от общоприетия начин, а начинът на писане беше по-особен. Да дам оценка на тази книга беше доста трудно начинание, понеже нямах някаква база за сравнение с други книги, но все пак се радвам, че отделих време за прочитането на книгата. 

"Чаках точно теб" /ревю и интервю/
от Стефана Белковска
Моята оценка: 4/5
Книгата беше много лека за четене и все пак на моменти доста силна и докосваща и успя да ме докара до емоционални моменти.
Краят определено беше изненадващ и въздействащ и ме остави с въпроса "Какво следва оттук нататък?", но след като вече втората част "Завинаги ти" се появи на бял свят мисля, че чуденето скоро ще приключи.






"Доръти трябва да умре" ("Dorothy Must Die"
от Даниъл Пейдж
Моята оценка: 4,5/5
Тази книга я прочетох/изслушах за половин седмица! Книгата е модерна интерпретация на познатата ни приказка за Доръти, Магьосникът от Оз и вещиците. Но в тази история Доръти съвсем не е добродушното момиченце, а тиранин, жаден за магия и поробил мънчкините и маймуните. Книгата ми беше много интересна и приятна за четене и съвсем скоро мисля да посегна към втората част. 






"Симптоми на това да бъдеш човек" ("Symptoms of Being Human") /ревю/
от Джеф Гарвин
Моята оценка: 4,5/5 
Мога да кажа, че книгата беше приятна и лека за четене, макар и темите, които засягаше да не бяха изобщо леки. Книгата не беше нещо особено като литературна творба, но смисълът, който носеше и темите, които засягаше си заслужаваха прочита.





"Повелител на сенките" от Касандра Клеър
Моята оценка: 5/5
Касандра Клеър още веднъж не ме остави разочарована! Историята става все по-заплетена, трагедиите се увеличават, а героите стават все по-разнообразни. В тази книга се проследяват няколко главни сюжетни линии и мисля, че беше една от най-добрите книги на авторката, която съм чела. Ако вече сте запознати с историята за ловците на сенки ви съ




"Камъните падат, всички умират" /ревю/
от Линдзи Рибар /интервю/
Моята оценка: 4/5
Книгата е много интересна и малко по-различна от обичайните книги от жанра, понеже се набляга не толкова на фантастичното, колкото на философското. За мен колкото и приятна да беше тя, нещо в нея липсваше - може би чувството за завършеност - не съм много по отворения край. 
Макар и много лека за четене, книгата съдържа в себе си една много важна мисъл.



"слънцето и нейните цветя" ("sun and her flowers"
от Рупи Каур
Моята оценка: 1/5 
Бях написала една публикация за няколко стихосбирки и една от тях беше "Мляко и мед" от Рупи Каур и ми беше станала много любима. Очаквано, имах високи очаквания от тази. Е, не се оправдаха. Тази стихосбирка ми беше прекалено еднообразна, клиширана и може би скучна, а повечето стихотворения бяха кратки текстчета, разхвърлени на няколко реда. Да спомена, че някои стихотворения си бяха направо истории от 4-5 страници с по три-четири думи на ред. 
поезия



"Съпругът. Наръчник за употреба"
Моята оценка: 3,5/5 
"Махмурлукът"
Моята оценка: 3,5/5
"Хипстърът"
Моята оценка: 3/5 
от Дж. А. Хейзли и Дж. П. Морис

Трите малки книжки бяха забавни, интересни и красиво илюстрирани.
Четива за по пет-десет минути, които действат разтоварващо и предизвикват смях.



"Крадци на сънища" ("Dream Thieves")
от Маги Стийвотър
Моята оценка: 4,5/5 
Историята за гарвановите момчета става още по-интересна. Определено имаше обрати, развитие в героите, промяна в сюжетната линия и книгата си беше просто невероятна. Нямам търпение да прочета следващата книга!




Като цяло това са книгите, които прочетох през изминалите месеци, а сега чета:
"Момичето, което изпи луната" от Кели Барнхил, "Лей линии и земни енергии" от Дейвид Коуън и Крис Арнолд и "Събиране на значенията" от Йордан Велев. 


От книгите, прочетени през есента, най-много ми харесаха "Доръти трябва да умре", "Повелител на сенките" и "Камъните падат, всички умират". 
А на вас кои са ви любимите книги прочетени през есента?

събота, 25 ноември 2017 г.

Камъните падат, Линдзи Рибар говори!



Scroll down for the English interview

Здравейте! След като прочетох "Камъните падат, всички умират" (Ревюто ми на книгата можете да прочетете тук) имах желание да установя контакт с авторката, а тя се съгласи, което беше много мило от нейна страна, така че и ето го резултата. Приятно четене! :)

Кога започна да четеш за удоволствие?
Още когато се научих да чета! Четенето за удоволствие е било съществена част от живота ми откакто се помня.

Коя книга беше "тази", която те накара да се влюбиш в четенето?
Не съм сигурна дали мога да посоча една книга като "тази" - но мога да посоча три заглавия, които вероятно са имали най-голямо влияние върху мен като млад читател:
- "Клубът на детегледачките" от Ан М. Мартин
-  Поредицата "Redwall" от Брайън Джакуис
- "Матилда" от Роалд Дал

Кога и как осъзна, че искаш да си писателка?
Винаги съм искала да съм писателка и изхабих няколко часа в гимназията за да проуча как да ме публикуват - нищо сериозно. Започнах да пиша сериозно с публикуването като крайна цел, след като започнах да работя в издателския бизнес. Част от работата ми в литературната агенция беше да държа под око пазарните трендове за да видя за какви книги редакторите (и читателите) изпитват глад. Наблюдавах толкова много автори да преминават през процеса на намиране на агент, да изпращат своята работа и да чакат отговор, а след това да работят с редактор, и си помислих, че трябва да опитам. Не се получи веднага (първата ми книга беше огромно бедствие и никога не видя бял свят), но в крайна сметка се получи!

Какво мислиш, че прави една история добра?
Не мисля, че има универсален отговор за този въпрос. Понякога се влюбваш в героя, друг път сюжета е толкова добре измислен и интригуващ, че не можеш да спреш да четеш; понякога става въпрос за красивата проза. Понякога пък е нещо напълно различно. Наистина зависи от книгата, а всяка книга е различна.

Кое е най-трудното нещо относно писането?
Честно? Звучи тъпо, но за мен най-трудната част от писането е писането. Просто намирането на време, сядането пред бюрото и изливането на думите върху страниците. Това е най-трудната част.

Кои са любимите ти книги на всички времена?
Уау, това е почти невъзможно за отговаряне! Обичам толкова много книги, по толкова много начини, така че не съм сигурна дали мога да избера една. Какво ще кажете за това, обаче? През последните десет години е имало само две книги, които съм чела повече от веднъж по причини различни от работата, а тези книги са:
"Всеки ден" от Дейвид Левитан
"Фенка" от Рейнбоу Роуъл 

Нека поговорим за "Камъните падат, всички умират" . Как се появи идеята за книгата?
"Камъните падат" всъщност започна като преразказ на старогръцки мит, но историята пое по няколко различни посоки, така че книгата, която се получи в крайна сметка няма почти никаква връзка с първоначалната идея. Най-важната идея? Скалата, която може да падне и да убие всички, ако не бъде захранвана с определено количество магическа енергия? Тази идея, също като заглавието на книгата, започна като шега: начин да обясня магическите сили, които вече бях дала на Аспък и семейството му. Колкото повече мислех за това, толкова повече ми харесваше. Така, че остана.

Героите ти, и по-конкретно Аспън, изградени ли са по някакви прототипи или са изцяло художествена измислица?
Подозирам, че има архетипни елементи за голяма част от героите в "Камъните падат, всички умират" (Аспън като живеещо, дишащо въплъщение на токсичната мъжественост; Лея като феминистка, която не търпи, никой да я занимава с глупости), но те определено не са базирани на реални хора. Изцяло художествена измислица!


Можем ли да очакваме да видим друга твоя книга на български?
Определено се надявам! За съжаление аз нямам дума за това къде да се продават моите книги, особено, когато става въпрос за страни, където е нужен превод. Но се радвам много за това, че Orange Books проявиха желание да публикуват "Камъните падат, всички умират"; те свършиха отлична работа!


Имаш ли съвети за хората, които искат да се занимават с писане? Ако да, какви са те?
Ако искаш да станеш писател, мисля, че най-важното нещо за правене (освен самото писане) е четенето.  Чети всичко, което те грабва. Чети книги от различни жанрове и за различни възрастови групи. Чети новели и кратки истории, чети фенфикшъни, чети нехудожествена литература. Чети всичко.

Какво мислиш за България и какво би казала на всички български читатели?
Всъщност не знам много за България като цяло, но знам за София, а Балканите като цяло са били в списъка ми с местата, които искам да посетя от доста време. На българските си читатели искам да кажа: Здрасти! Благодаря ви за четенето!  

Благодаря за отделеното време!

Линк към ревюто ми: клик
Линк за закупуване на книгата: клик

Уебсайт: клик
Амазон: клик
Goodreads: клик
Twitter: клик 

***************************************************

Hi!! After reading "Rocks Fall, Everyone Dies" I wanted to get in touch with Lindsay and so nicely she agreed for an interview, so here is the result. Hope you enjoy! :)


When did you start reading for fun? 

As soon as I learned to read! Reading for fun has been an intrinsic part of my life for as long as I can remember.

Which book was “the one” that made you fall in love with reading?

I’m not sure if I can point to one book in particular as “the one” – but I can point to three titles that probably had the biggest influence on me as a young reader:
- THE BABY-SITTERS CLUB series by Ann M. Martin
- REDWALL series by Brian Jacques
- MATILDA by Roald Dahl

When and how did you realize that you want to be an author?

I’ve always been a writer, and I wasted a few hours in high school researching how to get published – but nothing serious. I only started writing seriously, with an eye toward publication as an end goal, after I started working in the publishing industry. Part of my job, working at a literary agency, was to stay on top of market trends, to see what kind of books editors (and readers) seemed to be hungry for. I watched so many authors go through the process of finding an agent, then being on submission, then working with an editor, and I thought I ought to give it a try. It didn’t work right away (my first book was a huge disaster and will never see the light of day), but it did work out eventually!


What do you think makes a good story?


I don’t think there’s one universal answer for this question. Sometimes it’s a character you fall in love with; sometimes it’s a plot so well-paced and intriguing that you can’t put the book down; sometimes it’s beautiful prose. Sometimes, it’s something else entirely. It really depends on the book, and every book is different.

What is the hardest thing about writing?

Honestly? It sounds dumb, but for me the hardest part of writing is writing. Just carving out time, sitting down at a desk, and putting words on a page. That’s by far the hardest part.

What are your favorite books of all time?

Wow, that’s almost impossible to answer! I love so many books, in so many ways, that I’m not sure I could pick a favorite. How about this, though? In the past ten years or so, there are only two books that I’ve read more than once, for a reason other than work, and those books are:
- EVERY DAY by David Levithan
- FANGIRL by Rainbow Rowell

Let’s talk about “Rocks Fall, Everyone Dies”. How did you come up with the idea?

ROCKS FALL actually began its life as a retelling of a Greek myth, but the story evolved in several different directions, such that the final book bears almost no resemblance to the original idea. The central concept, though? The cliff that might fall and kill everyone if it isn’t fed a certain amount of magical energy? That idea, as well as the title of the book, began as a joke: a way to explain the magic powers that I’d already given to Aspen and his family. The more I thought about it, though, the more I liked it. And so it stayed.

Did you build your characters, and particularly Aspen, on certain prototypes or they are entirely fiction?

I suspect there are archetypal elements to a lot of the characters in ROCKS FALL (Aspen as a living, breathing embodiment of toxic masculinity; Leah as the bookish feminist who has no patience for anyone giving her shit), but they are definitely not based on real people. Entirely fictional!

Can we expect to see another book of your in Bulgaria(n) ?

I certainly hope so! Unfortunately, I don’t personally have any say over where my books are sold, especially when it comes to countries where translation is necessary. But I’m so glad that Orange Books wanted to publish ROCKS FALL; they did a really beautiful job.

Do you have any suggestions to help people who want to become writers?  If so, what are they?

If you want to become a writer, I think the most important thing to do (aside from the writing itself) is READ. Read everything that catches your interest. Read books in as many genres, and for as many age groups, as you can. Read novellas and short stories; read fan fiction; read nonfiction. Read everything.

What do you think about Bulgaria and what would you say to all Bulgarian readers?

I don’t actually know a lot about Bulgaria as a whole, but I do know that Sofia specifically, and the Balkans in general, have been on my List Of Places I Want To Visit for quite some time now! To my Bulgarian readers, I just want to say: Hey! Thank you for reading!

Thank you!

Website: click
Amazon: click
Goodreads: click
Twitter: click


неделя, 12 ноември 2017 г.

"Камъните падат, всички умират" от Линдзи Рибар

Заглавие: "Камъните падат, всички умират"
Автор: Линдзи Рибар
Издателство: Orange Books
Оценка в GoodReads: 3,55
Анотация:
Семейство Куик умеят да крадат.
Умеят да крадат мисли, чувства, спомени, копнежи и дори физически белези. Единственото, което им е необходимо, е контакт с вас или ваша вещ. Разбира се, никой не знае за дарбата им. Никой не знае и че ако Уилоу Куик не изпълнява редовно ритуала на триадата, Скалата, под която градчето Три Пийкс е сгушено, ще се срине върху всички.
Аспън Куик с удоволствие решава да изкара лятото у баба си. Особено когато приятелите му Тео и Бранди (в която Аспън е влюбен много тайно и много отдавна) решават да го придружат. Първоначално всичко върви добре. Той помага на баба си за ритуала, а скоро, сякаш с магия, Бранди зарязва Тео и се влюбва в Аспън. Случайност? Едва ли. Но нещата започват да се влошават, когато в играта се появява книжарката Лия и присъствието ѝ повдига въпроси за една неясна смърт, за едни съмнителни действия и за една зловеща семейна история.
Кои са всъщност семейство Куик и как можеш да се измъкнеш от притегателната им, манипулативна аура?


Семество Куик са крадци - това се разбира още от първото изречение на анотацията.
Целият род Куик имат "дарбата" да крадат физически белези, спомени, мисли и чувства. Те също имат задължението да крадат определени неща от определени хора за да предотвратят падането на Скалата върху градчето Три Пийкс. Но през последното лято се разкриват тъмни семейни тайни, а нещата изобщо не се оказват такива, за каквито се представят и живота на Аспън Куик се обръща едва ли не с главата надолу.


Членовете на семейството, така свикнали с "кражбите", особено пък онези за лична изгода и собствени цели, изобщо не осъзнават, че това, което правят е нещо лошо. Особено пък главният ни герой - Аспън Куик. Затова първата реакция, която книгата изтръгна от мен беше:
Аспън Куик е задник. 


Егоистичен, манипулативен, несъобразителен задник, който без да се притеснява отнема от хората какво ли не - става въпрос дори за такива кражби, които да променят изцяло живота на най-близките му. 

Една от хората, които играят по-голяма и важна роля е Лия - тя е единственият човек, от когото Аспън, по необяснима причина, не може да краде. Тя също играе ключова роля в разкриването на мистерията около семейство Куик и Скалата. Може да се каже, че отношенията му с Аспън са меко казано сложни, а точката до която ескалират - поне за мен неочаквани.

"Ще откраднеш от личността му - възрази тя. - От мислите му. От онова, което го прави такъв, какъвто е. Не можеш просто така да променяш хората."

В книгата се редуват глави, развиващи се в настоящето и такива в миналото, които ни помагат да вникнем в историята и да видим цялата картина. Лично аз не можех да се откъсна от книгата и една вечер седнах с нагласата да прочета 40 страници, но "по грешка" прочетох 140 до 3 часа през нощта.

Книгата е много интересна и малко по-различна от обичайните книги от жанра, понеже се набляга не толкова на фантастичното, колкото на философското. За мен колкото и приятна да беше тя, нещо в нея липсваше - може би чувството за завършеност - не съм много по отворения край. 
Макар и много лека за четене, книгата съдържа в себе си една много важна мисъл.
Имайки предвид колко бързо и с какъв интерес и удоволствие прочетох книгата, с радост бих посегнала и към друга книга на авторката, а на вас ви препоръчвам да не пропуснете да се докоснете до магията на тази книга.

събота, 4 ноември 2017 г.

Да бъдеш различен: "Симптоми на това да бъдеш човек"

Заглавие: "Симптомите на това да бъдеш човек"
"Symptoms of being human" в оригинал
Автор: Джеф Гарвин
Оценка в GoodReads: 4,17

Здравейте!
Напоследък чета няколко книги и в крайна сметка не завършвам нито една и наскоро открих начин, по който си оползотворявам времето, през което трябва да си върша задълженията вкъщи: аудио книги. И така "прочетох" една, а после много бързо и друга. Именно за втората искам да ви говоря и тя се казва "Симптомите на това да бъдеш човек".

В книгата се разказва за Райли. Първото нещо, което ще се запитате, когато видите Райли, с неутралните дрехи, прическа и държание, е дали е момче или момиче. Отговорът:
понякога е момче, понякога момиче, а понякога някъде между двете. Райли е джендър флуид.
И както се очаква - животът на Райли изобщо не е лесен.
Райли се притеснява много, както заради отношението на останалите, така и за всичко останало. Все пак да бъдеш различен е едно, да бъдеш тормозен заради това - съвсем друго. Повечето от дните, през които преминава могат да се сравнят с ад - пристъпи на тревожност, тормоз, чувството, че не е това, което трябва да бъде. Когато се мести в ново училище Райли очаква ново начало - по-добро отношение, или ако не това, поне липса на отрицателно. Очаква да се чувства по-добре. Обаче още от първия ден установява, че в новото училище нe е по-

различно, отколкото в старото.
Когато Райли решава да си създаде блог, вслушвайки се в съвета на терапевта си, установява две неща:
1. Писането всъщност е нещо, което се удава на Райли;
2. Има много хора, които преминават през подобни неща
Чрез блога, Райли си намира отдушник за мислите и чувствата, които изпитва, а да комуникира с други хора като него определено влияе добре. Всичко с блога върви чудесно, докато не получaва първото съобщение, изразяващо омраза, а нещата след това малко или много се объркват.

В новото училище Райли все пак успява да завърже приятелства: Бек, в която, както се очаква се влюбва и изненадващо, но единственото момче от футболния отбор, което не проявява агресия към Райли - Соло.

Макар и в началото да знае кой е, с времето Райли намира увереност в себе си - увереност да го признае пред себе си, пред останалите и начин да приеме същността си като по пътя се натъква на не малко неприятности и затруднения.

Мога да кажа, че книгата беше приятна и лека за четене, макар и темите, които засягаше да не бяха изобщо леки. Не мисля, че имаше кулминационни моменти и нещо в книгата сякаш липсваше - може би точно това. Фактът, че авторът така и не спомена пола при рождение на Райли, е едно от нещата, които ми хареса.
Макар и в книгата да ставаше въпрос за един герой, може да се каже, че Райли символизира голяма част от хората в това положение, и въпреки, че не всички да премиват през същите затруднения, голяма част от тях стават жертви на тормоз.
Книгата не беше нещо особено като литературна творба, но смисълът, който носеше и темите, които засягаше си заслужаваха прочита.

А вие чели ли сте книги на такава тематика?

неделя, 22 октомври 2017 г.

"Чаках точно теб" и разговори със Стефана Белковска

Лондон. 

Блясък. Слава. Пари. Тя мечтае за любов.
Той мечтае за любовта на целия свят.



Aнинa цял живoт бягa oт минaлoтo cи и нe дoпycĸa xopaтa дo ceбe cи. Bcичĸo oбaчe ce пpoмeня в мигa, в ĸoйтo cpeщa Джeйcън – изгpявaщa пoп звeздa cъc cмeли мeчти зa звeзднo бъдeщe, cвиĸнaл дa ce бopи зa oнoвa, ĸoeтo жeлae. Дa cпeчeли cъpцeтo нa Aнинa oбaчe ce oĸaзвa пo-лecнo, oтĸoлĸoтo дa гo зaпaзи. Koгaтo гpyпaтa мy oглaвявa ĸлacaциитe нa Ocтpoвa, Джeйcън ce пoтaпя в мopeтo нa cлaвaтa и вpъзĸaтa c Aнинa ocтaвa нa зaдeн плaн.

Πo-cилни ли ca ĸoшмapитe нa минaлoтo oт cмeлocттa дa ce пpeбopиш зa чoвeĸa, ĸoгoтo oбичaш? Moжeш ли дa избягaш, ĸoгaтo вcичĸи пътищa вoдят нaзaд? Koлĸo вcъщнocт cтpyвaт мeчтитe, ĸoгaтo любoвтa ce пpeвpъщa в paзмeннa мoнeтa?

~

Здравейте! Искам да ви поговоря малко за "Чаках точно теб" от Стефана Белковска, а както вече сте се досетили от заглавието, Стефана също има какво да ви казва. 


Книгата започва с едно изгубило се дете, избягало от къщата, която му е било непосилно да нарече дом. Това дете все пак си намира място, което да нарече дом и хора, които да нарече семейство.
Години по-късно вече порасналата Анина, която цял живот живее доста предпазлива, без да поема никакви рискове.. разбира се, когато среща Джейсън това се променя.
Настъпват съществени промени и при двамата. Докато нея я променя любовта, него - славата. Така пътищата им се разделят, а дали някога отново ще се засекат не се знае..

"Сигурно това е да имаш разбито сърце - да се чувстваш празен, да те боли, да не можеш да преглътнеш, сякаш са изтръгнали нещо от теб. Болката сякаш е физическа, сякаш някой те е прерязал с нож. Но тъп ножм ей така, нарочно, за да не те убие, но да те боли много. Ужасно много."
Хареса ми това, че Анина не се влюби във вокалиста на групата, би било прекалено клиширано. Хареса ми и това, че се обръщаше внимание и на останалите герои. Книгата беше много лека за четене и все пак на моменти доста силна и докосваща и успя да ме докара до емоционални моменти.
Краят определено беше изненадващ и въздействащ и ме остави с въпроса "Какво следва оттук нататък?", но съм сигурна, че чуденето скоро ще приключи заради предстоящата втора книга.
Не искам да говоря много, понеже искам да ви представя по-интересната част на публикацията, така че хайде да преминем към нея.



~ Стефана Белковска ~



 
Разкажи ни за себе си

Аз съм Стефана и съм на 34. Живея в София и работя като управител на търговски отдел във фирма за рекламни материали. Обичам работата си, обичам да пътувам и имам собствена рубрика за пътуванията ми, както и издадена книга, която можете да изтеглите безплатно от сайта на Хеликон. Социалнен човек съм, обичам да излизам с приятели, да се забавлявам. Пиша в свободното ми време или пък доста често по цели нощи, крадейки от съня ми J Мечтател съм и вярвам в сбъдването на мечтите, но знам, че това се постига с труд и с малко вълшебство, разбира се J
Какво мислиш, че прави една история добра?
Eдна история е добра, когато е написана с чувство и емоция. Когато пишеш със сърцето си, се раждат думи, които докосват душите на хората.
Кои са любимите ти книги? 
Обичам да чета почти всякакъв тип литература. Харесвам книгите за личностното развитие – чела съм всички на Ронда Бърн, Джо Витале. Обожавам любовните романи на Саманта Иънг и нямам търпение да започна новата й книга.
Хайде сега да поговорим за "Чаках точно теб". Как ти дойде идеята за книгата? Защо точно Лондон? 
Започнах да пиша „Чаках точно теб”, когато бях на 16. Винаги съм искала да пиша, винаги съм го и правела – още от дете си измислях приказки, които сама илюстрирах, имах си и собствен ученически вестник, комикси, списания, стихове...все неща, които не публикувах наистина. Но мечтата да издам моя книга си живееше в мен. Така на 16 започнах да пиша историята, която в последствие се превърна в моя първи издаден роман. Тогава нямах идея какво ще се получи – дали ще е романтична история или не. Имах си две мечти – да посетя Лондон и да срещна любимата ми група по онова време. Двете мечти създадоха основата на „Чаках точно теб”. Тогава, навремето ,изписах тетрадката от първа до последна страница, а после...после изгубих ръкописа. Много бях тъжна и не вярвах, че мога да го пресъздам отново. Някакси така умря и моята мечта за писането и това да стана публикуван автор. Едва преди две години намерих моята тетрадка на стария таван на родителите ми – пожълтяла от времето, с намачкани и намокрени от капещия през покрива дъжд, страници. Върнах се вкъщи и започнах да преписвам това, което беше останало. Героите отново започнаха да оживяват пред мен , историите също и реших, че това е знак да завърша романа. Защо Лондон ли ? Както казах това бе детската ми мечта. Интересното бе, че когато намерих ръкописа преди две години, бях описала Лондон в него. На 16 не бях посещавала града, но го бях описала толкова точно, сякаш съм била там! Тъй като до завършването на романа животът ми даде възможността да посетя любимия ми град няколко пъти, исках да споделя с читателите магията, която той ми дава и да ги пренеса в нея с написаните редове...



Трудно ли е да издадеш книга в България? Можеш ли да ни кажеш плюсовете и минусите?
Бих казала – да, трудно е. За щастие аз попаднах на моето издателство „Фабрика за книги”, които повярваха в мен и ми подадоха ръка. Плюсовете са, че в крайна сметка сбъдваш своята мечта, минусите – трябват финанси и много търпение. (но те пък за какво ли не трябват J)




Четеш ли мнения на блогъри и читатели? Как възприемаш положителните и отрицателните?
Да, разбира се, че чета. Ами, засега, за моят роман съм чела само позитивни отзиви J Може би не съм попадала на негативните...Много съм щастлива всеки път, когато чета мненията на читателите!
Имаш ли съвети за хората, които искат да напишаш и издадат книга?
Никога да не се отказват! Можете да получите стотици Не, но Ви трябва само едно Да!
Следвайте мечтите си...
Има ли нещо, което искаш да добавиш? 
Аз пиша със сърцето си, може би това e нещото, което искам да добавя като съвет към всички автори, които искат да създадат нещо свое. Не се притеснявайте от мнението на хората, не търсете одобрението на всяка цена, правете нещата с любов, ако те наистина ви носят любов и ще бъдете възнаградени с най-голямата награда – сбъднатата мечта.

Страница във ФБ: www.facebook.com/stefanabelkovska
Инстаграм:
stefana83s
GoodReads:
Stefana Belkovska
Сайт:
www.stefanabelkovska.blogspot.bg

понеделник, 16 октомври 2017 г.

"Времето отвътре" и разговори с Хелън Дънбар


Здравейте!
Не мога да ви кажа колко много се вълнувам!!
Неведнъж съм ви споменавала "Парченца от нашия живот" от Хелън Дънбар.
Тази книга много бързо се превърна в една от най-любимите ми, а по-късно имах възможност и за интервю с прекрасната Хелън.

Сега с огромна радост искам да ви споделя, че вече на българския пазар може да намерите още една нейна книга, а именно "Времето отвътре".



Преди няколко месеца получих съобщение от Хелън, в което тя ми съобщи за предстоящото българско издание на книгата и ми предложи аз да разкрия българската корица в публикация в блога и аз нямах никакво търпение да се стигне до този момент. Първоначалната идея претърпя промени, но все пак ето ме тук, говоря ви за тази книга - ще ви я представя накратко, ще ви покажа невероятно красивата ѝ корица, а след това ще ви говори и самата Хелън, а най-накрая ще ви очаква и изненада, която сме ви подготвили с издателство AMG Publishing така че продължавайте да чететете.. 

„Последното, което видях, преди колата да се вреже във водата, беше прелитащ орел на фона на небето.
Спомням си как скосените му криле изпълваха целия мръсен прозорец. Въздухът го издигаше високо, обещавайки му магия – изглеждаше свободен.
Мечтаех за тази птица.
Но вече нямам мечти.
Имам само спомени.“


Пет години след ужасяващ инцидент Горди Алън се опитва да превъзмогне случилото се с помощта на своя полубрат и най-добър приятел Кевин. Двамата се подкрепят, за да преодолеят трудностите, но точно когато изглежда, че нещата се връщат по местата си, биологичният баща на Горди отново се появява в живота му. Тази неочаквана промяна може да струва на 15-годишното момче всичко, включително и връзката със Сара – единственото момиче, спечелило доверието му. Бездната в ума на Горди става все по-дълбока, а от нея трябва да се измъкне сам. Дали обаче ще намери сили да го направи?

Хелън:

Работех на свободна практика за образователно издателство и "Времето отвътре" се появи след поредица журналистични бележки, в които бях писала за жени, които са убили децата си по запомнящи се начини. Но след това, за нещастие, имаше един случай през 2011, където жена е направила опит да удави децата си в реката, но едното е оцеляло. Това ме накара да се зачудя какъв ли живот би имало това момче и как би могло да продължи напред след такава трагедия.
Действието в книгата се развива пет години след случката и проследява живота на 17-годишния Горди Алън, който живее с неговия полубрат Кевин и неговия баща. Но точно когато изглежда сякаш нещата се нормализират, биологичният баща на Горди, човекът, който го обвинява за действията на майка му, се появява в картината, настоявайки за място в живота му.
След като книгата беше в първо лице, тя всъщност беше доста трудна за писане. Трябваше да позволя на Горди да влезе в главата ми, и също да прекарам време изучавайки ПТСР и четейки записи за страдащи тийнейджъри, както и научавайки повече за ефектите от травми  получени през детството. 
Най-възнаграждаващото нещо относно тази книга и издателската ми кариера беше обратната връзка, която получих от моите тийн читатели. Те предимно бяха от рода на "Благодаря, че показа, че има изход от болката.". Защото много тийнейджъри се справят със загубата на човек, който не е успял да види светлината в края на тунела. Въпреки че пътешествието на Горди не е от лесниете, и макар и той да вижда себе си като слаб, с помощта на хората до него, той успява да намери силата, която не е знаел, че притежава за да се бори срещу миналото. Мисля, че това съобщение понякога се губи, когато ти си в най-тежкия период от живота си.

Любимите ми моменти от книгата са тези за Горди и неговият брат Кевин, но този параграф обобщава книгата за мен:

Думите на Кевин звучат в ушите ми. Да го преодолея? Останалите хора преодоляват ли нещата от рода на тези, които майка ми направи?
Понякога ми се иска да бях загубил крак или нещо друго. Всеки може да разбере това. Те никога не разбират, когато нещо вътре в главата ти се е пречупило. 

В края на краищата, аз се заех да пиша книга за вътрешната сила и осъзнаването, че има повече възможности и начини за помощ в твоя свят, отколкото можеш да си представиш. Горди има силна система за подкрепа, но му отнема дълго време за да го осъзнае, както му отнема дълго време да осъзнае, че вътрешната сила не е само в това да помага на себе си, но и да помага на тези, които обича.

Силно развълнувана съм за това, че тази книга ще се издаде в България. Българските ми читатели ми оказват голяма подкрепа, а издателство AMG Publishing свършиха чудесна работа с всичко. Трябва да кажа, че корицата, които са създали е вероятно любимата ми от всички мои книги и нямам търпение да я имам в библиотеката си.

За мен беше голямо удоволствие отново да си поговоря с Хелън, да разбера повече както за самата книга, така и за историята зад нея. Авторката несъмнено умее да създава интересни и докосващи сюжети, които успяват да хвърлят светлина върху някои от темите, за които не се говори много.
Книгата можете да си поръчате от тук.

А сега.. за изненадата, която сме ви подготвили с издателството:
Един от вас ще има възможност да спечели бройка от книгата. 

За да се запознаете с условията на giveaway-a посетете страницата на AMG Publishing във Фейсбук. Пожелавам ви успех! 


И последно.. имам един въпрос към вас.. 
Обичате ли да четете книги от този тип, които разкриват някои болни теми в по-близък план? 
Лично на мен са ми много любими, но винаги успяват да ме разплачат, но ме карат и да чувствам.